Банките се товарят с финансово разузнаване, а ДАНС ще рови безконтролно в сметките

Промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които до дни могат да минат в парламента на второ четене, вменяват на банките несвойствените функции на финансово разузнаване, а на самото разузнаване пък дават неограничен достъп до всички банкови тайни без съдебна санкция.

За това предупредиха във вторник пред БНР Красен Станчев от Института за пазарна икономика и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

Сериозни резерви към законопроекта изразиха пред дни и от Асоциацията на банките в България, откъдето напомниха, че при изготвянето на поправките не е било търсено мнението на членовете на асоциацията, нито на БНБ.

Според внесените промени органите за сигурност (в случая – финансовото разузнаване към ДАНС, но не само то) ще имат свободен достъп до банковите сметки и операции безусловно и неограничено, тоест без съдебна санкция и предварително оповестяване.

Промените предвиждат и банките да проследяват и сигнализират за операции, "които са странни, тоест нямат явна икономическа цел".

Красен Станчев смята, че тези промени може бързо да минат на второ четене след приемането на бюджета при занижено обществено внимание, както през лятото те са били приети от Министерския съвет без дискусия. Той каза още, че формулировката за "странните" сделки няма определение, още по-малко законово.

Що се отнася до новите задължения на банките Тихомир Безлов каза, че "органите, които се занимават с прането на пари, най-общо казано, се опитват да прехвърлят върху банките една тяхна дейност". Той определи като "странни" тези текстове.

От банковата асоциация бяха по-подробни в критиката си към готвените промени. Те са притеснени от вменяването на задължението за "особено наблюдение на всички сложни и необичайно големи сделки и операции" и за събирането на "информация относно съществените елементи и размери на операции или сделки".

Така мъгляво формулирани, текстовете будят най-малкото безпокойство, отбелязаха тогава банкерите.

Никъде не се дава определение на това кои сделки са със "съществени елементи” и какви са размерите на сделките, които подлежат на наблюдение. На банките се вменява също да следят за операции, които "нямат явна икономическа и законна цел".

Банковите транзакции сами по себе си не могат да се класифицират със или без икономическа цел. Те отговарят на критерии, които са разписани отдавна в закона, и практиката е установена - доказва се произходът на парите, идентифицира се клиентът, проверява се неговата идентификация и т. н. Банките обаче нямат право да искат документи от клиентите си за основанията за превод на пари на територията на страната, например. Следователно те няма как да знаят каква е целта - икономическа или не - на транзакцията или сделката, която тя обслужва, казват от асоциацията.

От друга страна служителите на ДАНС ще имат неограничена информация при всяка рутинна проверка, без да представят сериозни основания. Всички банкови клиенти ще бъдат потенциално подложени на пълно разкриване на техните сметки, количество на парите в тях, както и преводите, които правят, и депозитите, които имат, изразяват загриженост банкерите.