Борисов се опитва да подкупи българските избиратели

Когато през 2009 година Симеон Дянков пое Министерството на финансите, първото нещо, с което се зае, беше да задържи бюджетния дефицит да не превиши границата от 3% - референтната стойност, записана в Пакта за стабилност и растеж, надхвърлянето на която води до санкции.

След като доказа, че тройната коалиция е оставила бюджетен дефицит от порядъка на 500 млн. лв., финансовият министър предприе спиране на договорени вече плащания към бизнеса уж, за да ограничи бюджетните разходи. По официални данни бяха задържани около 660 млн. лв. Очаквано обаче дефицитът на България надхвърли значително нивото от 3% и в крайна сметка той възлезе на 4.3% за 2009 г.

Отговорът на въпроса защо финансовият министър реши, че ограничаването на държавните разходи и неразплащането на вече поети задължения може да задържи увеличението на дефицита над 3%, е неприятно прост – незнание.

Правителството отчита бюджетния дефицит на касова основа или на базата на реално разплатените средства, т.е. без поетите ангажименти за плащане от страна на държавата, както това се прави в една фирма. Така поетите ангажименти остават скрити. Европейската комисия обаче взема предвид и неразплатените, но поети ангажименти от правителството. Очевидно е, че българският финансов министър не е познавал методологията на ЕС. Оттук следва, че всичките му действия и управленски решения са се базирали на грешна информация.

Имайки предвид неговото самочувствието на водещ икономист и острие на Световната банка, както и гордостта му да бъде член на класацията "100-те най-цитирани икономисти в света” такива пропуски в познанията му за финансовите правила в ЕС са странни, което пък повдига въпросът доколко отговорно е подходил към пост си на министър.

Същото неразбиране откриваме и в управленската програма на ГЕРБ, чиято първа цел на нейния първи приоритет гласи "Поддържане на балансиран бюджет”. За да се поддържа нещо, то следва да е налично. В противен случай би следвало да се запише "постигане на балансиран бюджет”.

Очевидно авторите на тази част от програмата не са имали представа за променената икономическа обстановка и очаквания сериозен дефицит към края на годината. Към онзи момент те са вярвали, че бюджетът ще остане близко до балансирано ниво. Излиза, че управляващите са били напълно неподготвени да оценят сериозно влошаващата се икономическа среда и в България, и в цяла Европа. Фискалната политика е основният стълб за провеждането на каквато и да било правителствена политика и ако е в ръцете на некомпетентен екип, вероятността за груби управленски грешки е изключително голяма.

От настоящия момент е ясно, че това е точно така.

Излишно е да се изброяват множеството грешни решения на ГЕРБ в областта на финансовото управление и икономическото развитие на страната. За щастие, именно хаосът и непоследователността при провеждането на управленските решения често се превръщаха в спасителни пояси за управляващите.

Продължаващата стагнация и непрекъснатото задълбочаване на негативните икономически процеси превръщат Бюджет 2012 в абсолютен провал на ГЕРБ. Само поскъпването на международните цени на суровините успя да компенсира и да повиши постъпленията от ДДС (с 13.6%) и акцизи (с 7.3%) за първите седем месеца на годишна база. Вносът на по-скъпи суровини увеличи инфлацията, тя увеличи разходите на домакинствата и съответно отново доведе до по-високи данъчни постъпления. Така че всъщност правителството се радва на по-високите международни цени, тъй като без тяхна помощ със сигурност бюджетните показатели щяха да са различни. Европейските средства, които постъпват в държавата, също увеличават излишъка и помагат на правителството да балансира бюджета.

Според предварителни данни, в бюджет 2013 се очаква ръстът на БВП да бъде 1.8%, а дефицитът - 1.3% от БВП. За разлика от икономическата прогноза от 2.8% за ръста на икономиката за 2012 г., заложена в бюджета за тази година, прогнозата за 2013 г. е значително по-реалистична. Като се има предвид, че европейската икономика влиза във втора рецесия, позицията, че окончателните числа за растежа ще бъдат фиксирани едва след излизането на есенните прогнози на Европейската комисия, изглежда разумна.

Въпреки това се повдига въпросът защо е необходимо това презастраховане от страна на правителството. Дали защото експертите, подготвящи бюджетните прогнози, не са много по-запознати с икономическата ситуация в страната ни от експертите в Брюксел.

Увеличеният размер на бюджетния дефицит, предвиден за следващата година спрямо първоначалните прогнози, показва, че правителството се отказва да следва предварително заложената фискална консолидация, което вероятно е свързано с желанието на ГЕРБ да харчи повече в предизборната година.

Нека още веднъж разгледаме изменението на бюджетния дефицит.

Тук може да се направи едно интересно сравнение. Съгласно данните на Евростат за бюджетните дефицити на държавите членки през 2009 г., най-тежката година за европейските икономики, по размера на своя дефицит България заема 9-то място сред всичките 27 държави. Т.е. има цели 18 страни със значително по-големи дефицити от този на България.

За сметка на това по отношение на консолидационните мерки, предприети през 2010 г. и 2011 г., страната ни се нарежда на 14-о място, което означава, че зад нея има цели 13 държави, предприели значително по-малка фискална консолидация, включително Ирландия и Италия, две от страните с най-сериозни проблеми с публичните си финанси.

И ако за 2010 г. има някакво логично обяснение, от предприетите мерки за понижение на бюджетния дефицит с цел неговото намаляваме до референтната стойност от 3%, то ускореното намаление, продължило и през 2011 г., а и през 2012 г. е трудно разбираемо предвид непрекъснато влошаващите се икономически показатели в страната. Нещо повече, в Заключенията на Европейския съвет, с които България беше поставена в процедура по свръхдефицит, е записано много по-ниско изискване за годишно свиване на бюджетния дефицит на страната.

На практика няма причина България да прилага толкова тежки ограничения на държавните разходи и да надскача препоръчаните от ЕС нива. Това само затруднява икономиката ни, без да е изискване на брюкселските чиновници.

Явно причината трябва да търсим не в Европа, а в българския финансовия министър. Дори и Симеон Дянков да е жертва на крайно либералното разбиране за неутралност на държавната в икономиката, то работата му в условията на тази най-голямата икономическа рецесия след Голямата депресия от 1929–1933 г. трябваше да го накара да вземе по-адекватни и правилни решения.

Всъщност именно този неистов стремеж за балансиране на бюджета вместо неутрална изигра проциклична роля по време на кризата, т.е. задълбочи негативното развитие.

Подобно непрекъснато намаляване на публичните разходи доведе европейските икономики до втора рецесия и този подход вече изгуби голяма част от поддръжници си в ЕС, включително и в Германия.

За съжаление, българските управляващи не успяват толкова бързо да се адаптират. И вместо да стимулират икономиката, продължават да се хвалят с прилаганите усилия и мерки, които водят до нейното умъртвяване. Заради този им подход вече фалираха и бяха закрити стотици фирми. Заетостта спада с едни от най-бързите темпове в целия ЕС. Бизнес средата допълнително се влошава от фаворизирането на големите фирми, близки до властта и създаването на цели монополизирани сектори.

За съжаление през последните месеци крайно либералната позиция на Дянков претърпя сериозна промяна и премина в откровено леви решения – идеите му за замразяване на цените, за въвеждане на минимални изкупни цени, както и последните решения на правителството за увеличаване на пенсиите, минималната заплата и увеличаване на всякакви социални плащания.

Трябва да е ясно, че доходите на българите са едни от най-ниските в целия ЕС и тяхното увеличение би следвало да е първа и основна задача на правителството. Увеличението на посочените плащания обаче чрез засилване на преразпределителната роля на държавата категорично няма да доведе до устойчиво подобрение на икономическата среда в страната. Напротив, колкото и пари да хвърля държавата за увеличаване на социалните плащания, това няма да повиши стандарта на живот, защото не подобрява икономическото развитие. За тази цел е нужно оптимизиране на държавните регулации, които да подобрят бизнес средата, да повишат конкуренцията и да доведат до увеличаване на БВП. Предвидените от ГЕРБ харчове напротив, повишат инфлацията и ще доведат до нови искания за увеличаване на плащанията от страна на държавата.

Така предлаганите мерки се превръщат в подкуп, с който Бойко Борисов ще се опита да накара българите да гласуват за него. Факт е, че в момента се търсят всякакви начини за увеличаване на приходите в бюджета, включително и чрез въвеждане на данък върху пенсиите и банковите депозити с единствената цел да се увеличат пенсиите дори и само месец преди изборите следващата година.

А стремежът на управляващите да обложат с данък пенсиите, за да могат след това да ги увеличат, граничи с някакъв вид перверзия.

Друга пречка за подобрение на икономиката на страната е очакваното влошаване на перспективите пред българския износ заради втората вълна на рецесия в ЕС. Вероятността износът за трети страни извън ЕС да компенсира износът на страната към основните ни търговски партньори от Европейския съюз е минимална.

Още повече, че и големите икономики извън ЕС също забавят своето развитие. Вносът в българската икономика значително ще надвиши износа, заради голямата ѝ зависимост от все по-скъпите вносни суровини. Това ще влоши баланса по текущата сметка, който се следи изкъсо от Европейската комисия, защото е свързан пряко с устойчивостта на икономиката.

Ако използваме едно кейнсианско правило за описване на икономическите закономерности в една страна, балансът по текущата сметка е функция на ръста на БВП и на разходите за труд на единица продукция. За съжаление, в България разходите за труд силно нарастват спрямо всички останали държави членки.

Разходите в Германия за периода 2005–2011 г. са се увеличили с 5.2%, в Гърция – с 11%, а у нас за същия период нарастването е 52,2%. Евростат прогнозира, че тази година България ще се откъсне еднолично напред в този списък. Тези високи разходи намаляват драстично конкурентоспособността на икономиката ни, а увеличаването на минималната работна заплата и минималните прагове на заплащане в различните отрасли на икономиката допълнително ще влоши проблемите, тъй като ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на българската икономика, а оттам до по-нисък ръст на БВП, докато от друга страна ще влоши състоянието на текущата сметка.

Настояванията за повишаване на доходите са неизбежни в настоящата ситуация, още повече, че те в известна степен са насърчавани от премиера Борисов и неговите министри.

Проблемът е, че вдигането на доходите трябва да дойде като резултат от повишаване на ръста на икономиката и подобряване на пазарната среда, а не с вредни леви решения, чийто резултат е само повишено харчене, инфлация и нови протести.

Проблемите, които ще възникват при прилагането на този ляв подход на управляващите, съчетан с некомпетентност или незаинтересованост, са толкова сериозни, че не е ясно дали ще могат изобщо да бъдат решени някога или България ще продължи още дълги години да се влачи след всички останали държави членки по отношение на икономическото си развитие и стандарта си на живот, дори и след тези, на които тепърва им предстои да бъдат приети в ЕС.