България остава наблюдател "отличник" и няма да плаща за дълговете на другите

Преговорите за стабилизирането на еврозоната и преодоляването на последиците от дълговата криза продължиха и в понеделник на заседание на министрите на финансите на страните от зоната (ЕКОФИН). В тях като наблюдател участва и България, представена от министър Симеон Дянков. Аргументите за участието на България в преговорите (като слушател без право на решение) са известни и се формулират така: страната ни е отличник във фискалната дисциплина, заради което няма намерение да плаща за дълговете на другите.

На срещата на върха на страните от ЕС на 9 декември бе взето решение финансовата подкрепа на страните от еврозоната ЕС с дългови проблеми да бъде осъществена от МВФ в рамките на допълнителен ресурс от 200 млрд. евро. Вторият въпрос бе промените в договора за Европейския стабилизационен фонд, който по замисъл трябва да заработи от 2013 г. и да оказва помощ на страните с тежки финансови проблеми.

Въпросът за допълнителното финансиране на МВФ бе и първият въпрос от заседанието на министрите на финансите, обясни Симеон Дянков, който прекъсна за малко участието си във видеоконферентната среща, за да обясни докъде са стигнали обсъжданията.

България няма да участва в доброволното набиране на сумата от 200 млрд. евро в МВФ, подчерта Дянков и обясни, че мотивите за това решение на страната ни два – първият, че МВФ не е изиграл положителна роля в предотвратяването на тежкия дългов проблем на Гърция, а вторият – че страната ни не счита за правилно финансово дисциплинирани страни да плащат на закъсали, които не са спазвали строга фискална политика и са трупали дългове в разрез със задълженията си, произтичащи от договора за членство в ЕС и еврозоната.

Като цяло финансовите министри са се разбрали страните от зоната да внесат 150 млрд. евро в МВФ, разпределени на квотен принцип, като например Германия ще внесе 40 млрд. евро, Франция – 34 млрд. и т. н.

Извън еврозоната пет страни са решили да направят доброволни допълнителни вноски в общ размер от още 50 млрд. евро – Чехия (3.3 млрд. евро), Дания (5.5 млрд.), Полша (6.3 млрд.) и Швеция (6.8 до 11 млрд. евро) и Великобритания. Министър Дянков обясни решението на Полша и Дания да се присъединят към финансовия пакет за валутния фонд със "знаковото" им поведение – Полша е все още председател на ЕС до края на годината, а Дания е следващият председател. Той не намери обяснение за поведението на Чехия, но обеща да "попита".

Що се отнася до Великобритания, тя подкрепя набирането на допълнителен ресурс за МВФ, но смята да вмести своето участие в пакета на групата на най-развитите страни Г-20, в който участва. Срещата на Г-20 ще е в средата на януари следващата година.

По отношение на промяната в договора за Европейския стабилизационен механизъм, който трябва да набере 500 млрд. евро, финансовите министри обсъждаха четири предложения, окончателното решение по които до късно в понеделник не бе готово.

Изтегля се за по-ранен срок началото на действието на механизма. Вместо от началото на 2013 г., механизмът ще заработи още от юли 2012 г.

Второто предложение – участието на частния бизнес в механизма - ще бъде само по изключение, какъвто е случаят с Гърция.

Самият размер на сумата в механизма също е станал обект на дебат – дали да бъдат фиксирани 500 млрд. евро или да бъде записано – до 500 млрд. евро.

Последният най-тежък въпрос е как да се вземат решенията за отпускане на финансова помощ на закъсали страни членки на еврозоната. Министър Дянков обясни, че засега надделява предложението за взимане на решенията с квалифицирано мнозинство от 85% вместо с пълен консенсус, което означава, че ако една до три държави са против, няма да могат да блокират решението.

На този фон изпъква по-радикалното предложение на Германия за обвързването на действието на Европейския стабилизационен фонд с приемането на Европейския пакт за финансова стабилност, като основните му положения се запишат в националните конституции или основни закони. Дянков напомни, че Италия и Испания са против.

Германското предложение е в националните законодателства да се впише бюджетен дефицит не по-голям от разрешения по европейските договори, тоест 3%, и държавен дълг – не-повече от 60% от БВП.

България няма ангажимент да впише тези параметри, но тя така или иначе ги спазва, а и в Закона за устройство на държавния бюджет са записани бюджетен дефицит до 2% и държавни разходи до 40% от БВП, каза министър Дянков. Той обясни още, че по отношение на външния дълг страната ни е значително под границата от 60% от БВП.

В разговор с независимите депутати и с РЗС по повод предложенията ни за записване на тези бюджетни ограничения в закона стана дума и за вкарване на размера на дълга в закона, обясни министърът. Той намера това предложение за разумно и обясни, че между първо и второ четене на промените в Закона за устройството на бюджета може да инициира да се запише таван на държавния дълг от 40%.