България с най-голяма сива икономика и с най-мизерстващо население в ЕС

България е с най-голям дял на сивата икономика в Европейския съюз, а над половината от населението живее в лишения. Това са констатации от два независими един от друг доклада на Еврокомисията, оповестени в сряда.

Делът на сивата икономика у нас е над 32 на сто, което извежда страната ни на първо място в Евросъюза. Средното за него е 19 процента или общо 2 трилиона евро годишно. В страни като Австрия, Холандия и Люксембург сивият сектор е под 10 на сто. След България пък в негативния списък се подреждат Румъния и балтийските страни, предаде БНР.

ЕК публикува данните за сивата икономика с обяснението, че те са показателни за мащабите на данъчните измами и неплащането на данъци в отделните държави. Във време на криза, когато всички страни се нуждаят от приходи, е особено важно да се направи повече за по-добрата събираемост на дължимите данъци, подчертава ЕК. Комисарят по данъчната политика Алгирдас Шемета лансира и серия национални и общностни предложения в тази посока.

Страните членки ще трябва да подобрят административния си капацитет за събиране на данъци, както и да въведат улеснения за хората, които искат да спазват правилата - например чрез обслужване на едно гише и данъчен интернет портал.

В рамките на Евросъюза пък ще бъдат засилени сътрудничеството и обмяната на информация за данъкоплатците. Предвиждат се и нововъведения като единен европейски идентификационен номер, механизъм за бързо реагиране при измами с ДДС и общи минимални наказания за измами и укриване на данъци.

Също в сряда бе публикуван тримесечен доклад на ЕК за заетостта и социалната политика, който отчита, че повече от половината българи търпят материални лишения и страната ни е на челно място в ЕС по този показател.

Според доклада се приема, че човек живее в лишения, ако не може да си позволи поне три от девет основни стоки и услуги.

По този показател 56% от българите живеят в лишения, тъй като имат проблем да платят наем или ипотека, сметки за вода, ток или отопление, както и да посрещнат непредвидени разходи, или да се изхранват и обличат. 43 % от българите са заявили, че не могат да си позволят поне през ден да ядат месо, риба или друга богата на протеини храна. 50 на сто не могат да си купят нови дрехи, 11 на сто нямат два чифта удобни обувки, а 16 процента – мобилен телефон. България е на първо място в Европейския съюз по ниска производителност на труда и по дял на младите хора, които нито учат, нито работят. При средно 13 % за ЕС у нас процентът на неактивните млади хора е 20 на сто.

Като цяло за ЕС докладът отчита рязко покачване от началото на 2012 година на дела на домакинствата, които трябва да ползват спестяванията си или да задлъжнеят, за да покриват текущи разходи. Това засяга основно хората, живеещи с ниски и средни доходи като се забелязва ръст на по-бедните домакинства в Италия и Испания.

Между 2008 и 2010 година делът на хората, които не могат да си плащат сметките за комунални услуги се е увеличил средно с един процентен пункт до 9% средно в ЕС и с повече от 3 процентни пункта в 10 страни-членки.

Докладът отчита още, че общата заетост е в застой и леко намалява в еврозоната. Безработицата се увеличава и в по-голямата част от държавите-членки, сред които и България, е над 10%.

Високата безработица в много от държавите кара хората, особено младите, да се местят в други страни от ЕС. Основно хора от Южна и Източна Европа се местят, за да търсят работа в Западна Европа. През февруари 2012 г. броят на хората от Южна Европа, които работят в Германия се е увеличил с 22 000 в сравнение с преди година.

В отговор на икономическата криза разходите за социална защита са се увеличили в повечето държави-членки, но въпреки това много помощи от 2009 година насам са орязани заради бюджетни икономии. Разходите за здравни и социални услуги са особено засегнати, което вероятно ще окаже отрицателно въздействие върху населението в дългосрочен план, отбелязва докладът.

“Заетостта и условията на живот се влошават в редица страни-членки, нужни са ни спешни мерки за преодоляване на финансовата и икономическа криза“, заяви комисарят по социалната политика Ласло Андор при представянето на доклада.