Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Бюджетен апокалипсис – друг път

17 коментара
Бюджетен апокалипсис – друг път

Февруари беше напрегнат месец не само заради множеството протести, довели до оставката на кабинета, но и заради редица спекулации около водената фискалната политика.

Публикуваните в началото на април данни за изпълнението на бюджета през първите два месеца на 2013 г. изглеждат успокоителни на фона на цялата тирада от пророчества за срив в събираемостта на приходите. И докато повечето наблюдатели се бяха вторачили в постъпленията в хазната, харченето на държавни средства се радва на далеч по-малко внимание.

А именно там се наблюдават интересни развития.

Събраните приходи за първите два месеца са със 146 млн. лв. повече от същия период на предходната година, което представлява 4% номинален ръст, т.е. 0% ръст в реално изражение, ако се отчете инфлацията, която е точно 4% средно на годишна база за периода.

Номиналният ръст се дължи в най-голяма степен на данъчните приходи и по-конкретно - постъпленията от ДДС и данъка върху доходите на физическите лица. Те растат с темпове, близки до тези от същия период на 2012 г.

Изоставане в сравнение с предходната година има при акцизите и корпоративния подоходен данък. При първите има по-малко събрани приходи от акцизите върху горивата – с 33.6 млн. лв., върху тютюневите изделия – с 10 млн. лв., и върху електрическата енергия, въглищата и кокса – с 1.5 млн. лв. по-малко.

По-ниските приходи обаче не могат да се отдадат на това, че НАП не си изпълнява задълженията или че хората са спрели да плащат, а се обясняват с по-ниското потребление на акцизни стоки. Официалните данни напълно подкрепят това заключение с изключение на данните за тютюневите изделия, за които няма месечни данни.

При постъпленията от корпоративен подоходен данък спадът се дължи на промяна на сроковете за събирането на авансовите вноски по него. Фирмите с приходи до 300 хил. лв. бяха освободени от авансови вноски, а тези с приходи до 1 млн. лв. вече внасят авансови вноски веднъж на три месеца.

С други думи приблизителна оценка за събираемостта на този данък може да се направи като публикуват данните за април, а цялостна – едва в края на годината. Дотогава всякакви интерпретации по темата биха били единствено спекулации, лишени от съдържание.

Докато приходите се увеличават със 146 млн. лв., разходите набъбват с близо 300 млн. лв.

Това става на фона на увеличение на приходите с 378 млн. лв. и на разходите със 162 млн. лв. за първите два месеца на 2012 г. С две думи, ако миналата година постъпленията са се увеличавали над два пъти по-бързо от разходите, то тази година е точно обратното. Тук също има обективни фактори, които оказват влияние, но въпросите около разходите са далеч повече.

На първо място могат да се отбележат разходите за осигуровки, които се увеличават с 48 млн. лв. или близо 30%. В голямата си част те се дължат на увеличението на пенсионните осигуровки на работещите в силовите ведомства с 20 пр.п. от началото на 2013 г. За съжаление няма достатъчно подробна информация, за да се провери дали има други фактори, които влияят, например назначаване на нови служители, промени в трудовите правоотношения или по-високи заплати на съществуващите служители.

На второ място може да се нареди вноската в общия бюджет на ЕС, но увеличението ѝ играе малка роля в общото увеличение на разходите – малко над 5%.

Може би дотук приключват обективните обстоятелства и започват въпросите.

Най-голямо увеличение при разходите се наблюдава при социалните разходи – с 236 млн. лв. и по-конкретно при здравно-осигурителните плащания – с 202.8 млн. лв. От Министерството на финансите обясниха това с навременно разплащане на здравните услуги от страна на касата през първите два месеца за разлика от предходната година, когато е имало забавяне. В такъв случай възниква следният въпрос: ако през 2013 г. НЗОК се разплаща редовно и равномерно с лечебните заведения, защо през февруари Българският лекарски съюз и Националното сдружение на частните болници плашеха, че болниците ще фалират, а пациентите ще останат без здравни грижи?

Разходите за лихви се увеличават с близо 56 млн. лв. или 22% и основната им част е концентрирана в първия месец на годината.

Не става ясно на какво се дължи това, при положение, че плащанията по облигационни заеми представляват 98.5% от всички външни плащания. Разликата може да дойде единствено от плащанията по глобалните облигации, деноминирани в долари, но курсът на долара през януари 2013 г. е по-нисък спрямо еврото в сравнение с януари 2012 г. За съжаление, няма достатъчно информация нито в доклада за изпълнение на бюджета, нито в бюлетина за държавния дълг.

Разходите за заплати продължават да се увеличават - с 8.7% на годишна база за първите два месеца. Увеличението на разходите за заплати изглежда необосновано на фона на планирания за поредна година бюджетен дефицит и успехите, които предходното правителство си приписа за оптимизиране на администрацията.

Прегледът на данните показва, че такова не е имало, както не е имало и замразяване на доходите в бюджетната сфера.

Разходите за заплати в администрацията се увеличават всяка година, с изключение на 2011 г. Тогавашният спад от 7.3% не може да компенсира големите увеличения от 2009 и 2010 г. – над 27%, които години бяха и най-тежки за икономиката на страната.

Едно добро развитие има при субсидиите за нефинансови предприятия, които намаляват през първите два месеца в сравнение със същия период на предходната година с 95 млн. лв. или 40%. Те не включват субсидиите за земеделци, които се отпускат от европейския бюджет и тази година са с близо 158 млн. лв. повече в сравнение с предходната, което е увеличение от 23%.

Заключението от данните за февруари е, че въпреки слабите постъпления от някои приходи, цялостното изпълнение на приходната част не изглежда застрашено на този етап. Липсата на реален ръст на приходите обаче трябва да се използва като сигнал за предпазлива разходна политика с цел да се осигури гъвкавост при евентуално негативно развитие на икономиката.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

17 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #17

    15 - Това е колата на лизинг е така.... но ако съм имал друга, работеща и добре возеща кола, която ми е струвала 1/10 от този нов лизинг - не бих взел лизинга ;) 16 - Види се не си разбрал, че алтернативата на развитието на България е "сбор от дупки" и "хубаво място за сeкс-туризъм". Приблизително така е описано в един от трудовете на Х.Кисинджър - вярвам не е нужно да обяснявам какво означава това!? BTW, точно такива "знаячи" като теб най- стават за "дупки"... И ще го разберат по трудния начин. За жалост!

  2. Fireball
    #16
  3. Анонимен
    #15

    №14 казва: ...пре-скъпи "Марици", които сме "задължени" да плащаме, дори да не искаме? Другарю, в тези марици са вложени по около 1 млрд долара.Нали някой трябвя да плаща,в случая с добавка към цената на ел.енергията.Като си купиш кола на лизинг нали си "задължен" да плащаш всеки месец без това да ти харесва. А може да питаш миньорите дали ни трябват тези тецове с единствените наши енергийни ресурси. Впрочем ако строим Белене също трябва да плащаме - само лихви по милиард на година.Ние ще плащаме - аз и ти, чрез цената в сметките си за ток.

  4. Анонимен
    #14

    11,12,13 - Говорите за безалтернативен избор, за наложителното спиране на мощности от Козлодуй, за липсата на потребление на произвеждания ток.... А защо не кажете за сме на вариант "безалтернативен избор", защо е "наложително спирането на мощности от Козлодуй" и защо има "липса на потребители на произвеждания ток"? Защо бе закрит Кремиковци и още няколко десетки завода покрай него, например? Кой да потреби тока? Няма кой... Защо вместо да НЕ закриваме нищо от Козлодуй и да ползваме евтина ел.енергия

  5. Fireball
    #13
  6. Fireball
    #12

    "голямото болшинство от населението" - колко трябва да си прост да родиш такъв израз? Само умствено увреден екземпляр може да агитира за строеж на нова огромна енергийна мощност в България на фона на принудителното спиране поради липса на потребление на съществуващите мошности. Спира се не само цял един блок в Козлодуй, както и ТЕЦ-ове, спират се даже и ВЕЦ-ове, като водата им се източва заобикаляйки турбините. Спират се фотоволтаичните централи, работещи без гориво пак заради липсата както на местно потребление, така и на пазари за износ. А тоя иска и още да строи... Строй си централи в собственото си мазе, със собствени пари, не с МОИТЕ, тавариш!

  7. Анонимен
    #11

    Определено комунягите не харесват, когато не ги ласкаят с дарагие маи. Но руската технология не след 20/30, а именно преди толкова, вече не е била за боклука. Това че някои биха хапнали добро резенче за това безобразие, е съвсем разбираем, безалтернативен избор на долните предатели на страната ни.

  8. Анонимен
    #10

    7 - "Комунягите" е стилизиран термин, който няма да ти обяснявам сега колко е несъстоятелен, глупав и неправилен. Относно АЕЦ "БЕЛЕНЕ" - накратко: това е цивилизационен избор за България! Да я има или да я няма централата? Ако я има (колкото ще да струва) - ще имаме някакъв шанс за развитие и прогрес в следващите 20-30 години. Ако я няма (колкото ще да сме си спестили от това) - за голямото болшинство от населението ще остане единствената алтернатива през следващите 20-30 години да е дупка за чеп(ове).....

  9. Анонимен
    #9

    Касовата сметка на бюджета: за януари е на минус 1 милиард 750 милиона и 721 хиляди, за февруари е на минус 98 милиона и 342 хиляди, към които трябва да се прибави и заем от 800 милиона (т.е. общо почти 900 милиона) От края на декември до 24 февруари вътрешният дълг скочи от 4.980 на 5.919 млрд. лева. По външния - от Световната банка са взети 20,718 млн., от Европейската инвестиционна - 8,801 млн. В бюджета са влезли от Брюксел - по наша спешна молба и авансово преведени 700 млн. (през януари), обаче

  10. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #8

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.