Водните проекти на ГЕРБ поскъпнаха драстично както при тройната коалиция

За разлика от магистралите, които до скоро чупеха рекорди за евтино строителство, тези за отпадните води започнаха да поскъпват драстично в края на мандата на ГЕРБ. Около десетина проекта, предимно в курортите и малки градчета, надвишават няколко пъти европейския индикатор “500 евро” инвестиция на един жител.

Така беше и в края на мандата на тройната коалиция. Европейската комисия тогава реагира като замрази временно плащанията по програмата. Сега от Брюксел заявиха, че са запознати със случаите и ще бъде обърнато специално внимание. В случай на установяване на нередности ще бъдат наложени финансови корекции, се казва още в отговора на генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия до Mediapool.

Нона Караджова като Дядо Коледа

Столичният кмет Йорданка Фандъкова наскоро не успя да скрие възторга си, че в последните месеци министърът на околната среда и водите Нона Караджова върви из общините и като Дядо Коледа раздава пари. Причината за сполучливото сравнение е чекът от 114 млн. лв. за три водни проекта на София. Най-големият за 74 млн. лв. без изненада е за район Банкя. Спрямо броя на населението от 12 500 души индикаторът “500 евро” на жител е надвишен близо шест пъти.

Преглед на сключените договори по Оперативна програма “Околна среда” (ОПОС) показва, че това не е изолиран случай. В последните два месеца това е практика, с която министър Караджова се гордее. Водният сектор вече е договорен над 108%, отечете Караджова. Наддоговарянето на средствата се прави с цел да се усвои целият наличен ресурс от 2.5 млрд. лева, коментира Малина Крумова, ръководител на ОПОС пред Mediapool.

Така с новите поскъпнали водни договори с общините ГЕРБ най-после поведе в резултата на тройната коалиция с 58 договора за строителство за над 1.8 млрд. лв. срещу 31 договора за 672 млн. лв. за почти едно и също време. А до края на годината предстои подписването на нови водни договори. Те ще заемат мястото на тези, които закъсняват със сроковете.

Водните проекти на ГЕРБ са по-големи като абсолютни стойности спрямо тези на тройната коалиция, но са по-скромни спрямо глава на населението, където рекордът продължава да се държи от село Люляково в община Руен – 12 пъти по-висока стойност на жител спрямо индикатора “500 евро”. За сравнение, ГЕРБ достигат едва до седем пъти увеличение на този европейски индикатор.

Курортите обраха каймака

Ако си мислите, че Варна е най-големият морски град се лъжете. Оказва се, че това е агломерацията Несебър - Слънчев бряг – Равда – Свети Влас, но с броя на летовниците населението достига внушителните 440 хил. души, ако се вярва на независимия кмет Николай Димитров. Населението на Варна е близо 335 хил. души според последното преброяване.

Заради заявената численост на населението в общините Несебър и Созопол тогавашният министър на регионалното развитие и настоящ президент Росен Плевнелиев заяви преди година, че държавата “няма да налее и един лев за пречиствателни станции по морето, ако общините не ни дадат коректни данни за легловата база в комплексите”.

Година по-късно независимият кмет е свил броя на жителите наполовина – 220 000.

Според данните от последното преброяване в община Несебър живеят десет пъти по-малко хора – 22 348. С 220 000 жители плюс летовници обаче Несебър обира каймака от последното раздаване с 98 млн. лв., като се вмества и в индикатора  “500 евро”. Интересна подробност е, че стойността на проекта е само с два милиона лева под границата, за която би се искало разрешение от Брюксел. Освен за канализация, парите ще отидат и за разширяването и модернизацията на пречиствателната станция в Равда, с което ще се спре изливането на фекалии в морето.

Втората най-голяма водна инвестиция по морето е за община Созопол – над 77 млн. лв. Панайот Рейзи, който на изборите през 2011 г. премина в редиците на ГЕРБ, претендираше за 80 хиляди курортисти. Толкова легла беше заявил пред регионалното министерство, докато в икономическото бройката им беше само 2000 легла с платена туристическа такса. Проверка на местното ВиК дружество обаче показа, че в пика на туристическия сезон в Созопол има не повече от 40 хиляди души, а според НСИ там живеят 12 610 души. В крайна сметка дори и при население 40 хиляди, Созопол двойно превишава индикатора “500 евро”.

Оперативната програма е на път да разбие още една заблуда за морските общини, а именно че Созопол е по-голям от Приморско и Китен. Според данните на програмата в Приморско и Китен живеят и почиват през лятото общо над 120 хил. души. Така с получените над 42 млн. лв. те изпълняват индикатора “500 евро”. Това е втори проект за Приморско, след като през април 2011 г. общината беше първата приключили воден европроект за близо 20 млн. лв.

На този фон Златни пясъци, където фекалиите също са неразделна "екстра" към почивката на курортистите, взе  скромните 48 млн. лв. за модернизацията на пречиствателната си станция. За разлика от другите си колеги, кметът на Варна Кирил Йорданов, който на последните избори също мигрира към ГЕРБ, е посочил, че броят на летовниците в курорта е скромните 14 000 души.

За пречиствателната станция в курорта Албена, където туристите са 13 500, са дадени 32 млн. лв. Кмет на Балчик е независимият Николай Ангелов.

“700 млн. лв. са отпуснати на морските общини за изграждане на инфраструктура за пречистване на отпадъчните води. Чрез отстраняването на азота и фосфора и прилагането на дълбоководно заустване ще се прекрати замърсяването на Черно море”, обеща министър Караджова при подписването на най-големите договори на Несебър и Созопол на 6 август.

Най-големият зимен курорт Банско също не отстъпва на морските си събратя. Общината, управлявана от бившия депутат от ГЕРБ Георги Икономов, взе близо 90 млн. лв. С население 13 125 души, по данни от последното преброяване, Банско надвишава близо 7 пъти индикатора “500 евро”. Курортното градче обаче е декларирало, че през зимата заедно с туристите населението достига до 50 000 души, но дори и така не е изпълнено евроизсикването.

С новата пречиствателна станция ще се прекрати замърсяването на местната река Глазне, а оттам и на Места, изтъкна министър Караджова при подписването на договора. Освен това с доизграждането и ремонта на канализационната и на съществуващата водоснабдителна мрежа загубите на вода ще намалеят.

Малки общини с “епохални” водни инвестиции

С една идея по-скромни са и няколко малки общини, които обаче също взимат “епохални” евросредства за мръсната вода по думите на зам.-министърът на околната среда Ивелина Василева. Те обаче са с една идея по-скромни - вероятно, защото няма откъде да докарат курортисти.

В тази категория лидер е управляваната от ГЕРБ община Раковски с 55.7 млн. лв. за 25 хил. жители (над два пъти превишение на индикатора). Пирдоп, където кметът също е от ГЕРБ, взе близо 43 млн. лв. при население 8293 души по данни на НСИ (над пет пъти превишаване на индикатора).

Не само кметове на малки общини от ГЕРБ, но и такива управлявани от опозицията, са спечелили големи водни проекти превишаващи индикатора “500 евро”. Това са Исперих   (48.2 млн. лв.), Нови пазар (37 млн. лв.), Кнежа (31.2 млн. лв.).

Да прочетеш 150 страници за да разбереш

Министър Нона Караджова посъветва Mediapool да прочете 150 страници, за да разбере защо “необяснимо” поскъпнаха водните проекти в края на мандата на ГЕРБ, точно така както се случи по времето на тройната коалиция.

Според министър Караджова в документацията са били посочени единични цени за изграждането на канализация или водопровод на линеен метър, за пречиствателна станция, за колектори и т.н.

Не успяхме да открием такъв документ на страницата на оперативната програма “Околна среда” в интернет. Най-вероятно документът е бил свален, защото преди време Строителната камара беше осъдена за дадените препоръчителни цени.

Точно преди три години обаче, след като стана министър, Караджова обясняваше как България няма нужда от такива скъпи проекти, защото след това тези пари ще се калкулират в цената на услугата, която ще се плати от населението. За това сега е трудно обяснимо и разбираемо поскъпването на проектите.

Факт е обаче, че заради скъпите водни проекти на тройната коалиция около година и половина програма “Околна среда” беше блокирана. Причината беше смяна на правилата – от конкурентен подбор към пряко договаряне, прекратяване на неизгодните договори, намаление на стойността на част от скъпите проекти. За да се навакса забавянето и поради липса на готови инвестиционни проекти се разреши да се сключат договори без да има такива, т.нар. на “гола поляна”.

И така, когато програмата е на път най-после да отлепи от дъното, се случва необяснимото поскъпване на проектите, което отново може да я забави.

На специален отчет в Брюксел

Европейската комисия ще отдели специално внимание на водните проекти,  при които показателят за 500 евро на един жител е надвишен, отговориха от Брюксел на запитване на Mediapool. “Всички европейски инвестиции, не само тези, които надхвърлят определения таван, е нужно да се съобразяват с принципа на добро финансово управление”, се казва още в отговора.

Като цяло ЕК е удовлетворена от взетите адекватни мерки след скандалните случаи от 2009 г. Министерството на околната среда и водите, което в Брюксел шеговито наричат – Министерство на околната среда и жените (MEW), е поело ангажимент да контролира  разходите за всеки проект, посочват от Еврокомисията. В отговора те обясняват, че всеки един проект има различен технически обхват – ВиК мрежа, колектори, пречиствателни станции и т.н. Спазването на заложените в нормативните документи изисквания е част от процеса на оценяване и се проверява от експертите на оценителната комисия. Един проект не може да бъде одобрен, ако не са спазени тези изисквания, посочват от Брюксел.

“Водните проекти, както и всички други, съфинансирани от ЕС, ще бъдат одитирани от българския одитен орган и Европейската комисия, която има възможност да налага финансови корекции в случай на неспазване на редовността и доброто финансово управление”, завършва отговора от Брюксел до Mediapool.

Разликата между водните проекти сключени по времето на ГЕРБ с тези при тройната коалиция е, че настоящите са обосновани икономически и са аргументирани технически, каза Малина Крумова, ръководител на програма “Околна среда” пред Mediapool. По думите и остойностяването на проектите при Джевдет Чакъров е “ставало от въздуха” - без аргументация и данни кое колко струва.

Закъснение със строителството

Планът с договарянето на европейските пари по проекти във водния сектор е преизпълнен, но усвояването на парите се бави драматично. С близо 14% разплатени средства, оперативна програма “Околна среда” (ОПОС) е далеч под средното за всички програми 25%. Това показват данните в системата за управлението на еврофондовете ИСУН към 10 август.

Ето защо, ако екоминистърът Нова Караджова се изяви като "Дядо Коледа" това лято с подписаните договори за общините, за строителите на съоръженията Коледата се отлага – за повечето от тях следващото правителство ще реже лентите на новите обекти.

Равносметката до момента са десетина приключили малки водни проекта на обща стойност около 160 млн. лв. Те са на общините Хисаря, Каварна, Троян, Бургас, Перник, Главиница, Вълчи дол, Белослав, Приморско, Казанлък, Благоевград и Сопот.

Още десетина, сключени по времето на кабинета Сергей Станишев, са в строеж, по които са платени около 62 млн. лв. На някои от тях като Горна Оряховица, Търговище, Лозница и Вършец срокът за изпълнение беше удължен, защото общините не успяха да се вместят в графика. Причината за забавянето беше преработването на част от проектите.

На практика от 58-те сключени договори при управлението на ГЕРБ се строи единствено  в Бургас, Провадия и Пирдоп, които са с готови инвестиционни проекти. Провадия е пример за това, как по-малко от месец след подписването на договора с управляващия орган на ОПОС успя да започне модернизацията на ВиК мрежата и пречиствателната станция за 18 млн. лв. Зам.-министърът на околната среда Ивелина Василева дори нарече събитието “епохално”, защото такава голяма инвестиция в малкото градче не е правена от десетилетия.

Успехът на тези общини се дължи на факта, че направиха обществените поръчки за избор на изпълнители преди да бъдат сключени договорите с програмата, коментира Малина Крумова. Тя допълни, че именно този модел насърчават да прилагат общините за да не се губи време, да няма забавяне в сроковете и проектите да станат рискови.

За съжаление обаче този модел рядко се прилага от общините. По част от останалите около двайсетина договора, с готови инвестиционни водни проекти, в момента текат процедурите за избор на изпълнители, а за останалите десетина все още дори не са започнали.

Още по - трагично е положението с 32-та договора без инвестиционни проекти "на гола поляна" за близо 920 млн. лева. По тях усвоените пари до момента са едва 4 млн. лв., като строителство не е започнало по нито един обект. Единствено община Чирпан е успяла да избере всички изпълнители по отделните части на проекта за над 42 млн. лв. В Пазарджик, Дряново, Разлог и Айтос са избрали само консултантите.

От големите инвестиционни проекти за над 100 млн. лв. реално строителство започна само по този за водния цикъл на Габрово. Враца се очертава като пълен провал след като новият кмет прекрати процедурата и обяви нова. Не е изключено България сама да прекрати този проект, поради невъзможност за вместване в графиците, коментираха източници от Министерския съвет пред Mediapool. По другите два големи проекта – Добрич и Пловдив - процедурите са в ход, но все още се чака одобрението на Европейската комисия. Проектът на Асеновград пък все още е в процес на оценка в управляващия орган.

Освен късното мобилизиране на екипите за обществени поръчки на общините, обжалването на почти всеки търг допълнително забавя изпълнението на проекта, посочи Малина Крумова.

На практика същинското изпълнение на водните проекти е оставено за крайния срок 2014 и 2015 г., когато няма много място за маневри. Това ги прави изключително рискови, защото досегашният опит по предприсъединителната програма ИСПА показа, че за реализацията на един проект с изграждането на пречиствателна станция и модернизация на мрежата са необходими около шест години. Първите сключени договори по ОПОС в края на 2008 г. също потвърждават тази практика, след като бяха удължени.

Залогът за успешното изпълнение на водните проекти през този програмен период е много голям. Причината е, че за следващия една значителна част от инвестиците ще бъде насочена към водния сектор – около 3.6 млрд. евро по думите на президента Росен Плевнелиев, цитиран от БНТ.

Затова и Брюксел иска ускоряване на темпото. Препоръката е на еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хан. В началото на август той посочи, че ВиК секторът в България се нуждае от сериозни инвестиции, за да се достигнат изискванията заложени в европейското законодателство.

Загубите по водопроводната мрежа, които сега са 54%, трябва да намалеят до една пета. Населените места с над 2000 души пък трябва да са с канализация и пречистване на отпадните води.

Съгласно договора ни за присъединяване към ЕС, до края на 2010 г. страната трябваше да е изградила 87 пречиствателни станции в населени места с над 10 хиляди души. Към този момент обаче напълно са изградени едва 16, а 31 имат частично пречистване на мръсните води. В края на 2014 г. пък трябва да е осигурено пречистването на водите и в градовете и селата с над 2000 души. Въпреки неизпълнението на поетия ангажимент, засега Европейската комисия не е започнала наказателна процедура срещу България.

В този смисъл инвестициите във водния сектор ще останат ключов приоритет за ЕС за кофинансиране в България за следващия програмен период, посочи Хан.  Според него успешното завършване на реформите във водния сектор в България ще е жизненоважно условие за ефективното използване на наличните средства от ЕС. Причината е, че Брюксел се готви да въведе условието пари срещу реформи след 2014 г.