Покрай събитията от последните дни се поставиха или появиха няколко важни въпроси. Някои се отнасят до достъпа до обществена информация, други въпроси са по общи – правни, устройствени и принципни.
Продължава да се коментира, че договорите в сферата на енергетиката не са достъпни. Това не е съвсем така – относително голямо количество документи, в това число договори и споразумения, са достъпни на сайта на Народното събрание.
Сред тях се намират 3 броя приватизационни договори на енергоразпределителните дружества от 2004 г. (обем от 186 страници), споразумение между НЕК и "Марица изток – 3” от юни 2001 г.одина (192 страници), споразумение между НЕК и ККК Лимитид от юни 2001 г. (224 стр.), допълнителни споразумения между НЕК и дружествата във връзка с Марица изток 1 и 3 (142 стр.), както и документация, получена от ДКЕВР и отнасяща се до одобряване на сключване на договори и други.
Трябва да се прочетат документите, за да се направи оценка на положението и да се види какви проблеми са заложени в сектора и как да бъдат решени.
В същото време от опита на ПДИ, свързан с делата за достъп до информация, може да се заключи, че постъпващата в ДКЕВР документация от различните дружества не е общодостъпна. От една страна заседанията на ДКЕВР по одобряване повишени цени на енергия са открити и в тях се канят дори и журналисти. От друга страна, документите, въз основа на които се вземат решенията, не са достъпни.
В момента водим дело за разкриване на цялата документация по повишението на цените на топлоенергията за 2008 г., която е отказана като търговска тайна на топлофикационните дружества.
От известната информация става ясно, че дружествата в областта на енергетиката не пропускат възможност да обявят информацията си за търговска тайна. Тази информация обаче не следва да е търговска тайна и трябва да е общодостъпна поради надделяващ обществен интерес на основание. Това е разписано в допълнителната разпоредба на Закона за достъп до обществена информация.
При оповестяването на документите, свързани с договорите с НЕК, нашето становище бе взето предвид, но тази прозрачност трябва да се превърне в практика, а не да се случва инцидентно, едва след като хората са излезли на протести.
С оглед изявленията на политици за роля на хора от службите за сигурност в събитията през последните седмици следва да се отбележи, че в парламента беше внесен пакет законопроекти, които имаха за цел установяването на парламентарен и граждански контрол върху тези служби. Изглежда те няма да може да се приемат, но този приоритет трябва да бъде продължен от следващото управление, за да може у нас да управляват прозрачни и отчетни, а не тайни и неясни сили.
Искането за нова конституция е същото, като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието. Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото.
Искаме ли България да не е република с парламентарно управление (чл.1 от конституцията), да не е правова държава (чл.4), да няма равенство на всички пред закона (чл.6), да не отговаря пред гражданите за причинени от държавата вреди (чл.7), да няма политически плурализъм (чл.11), да не се гарантират основните права на гражданите (глава втора на основния закон) и т.н.?
По другите въпроси – право на жалба до Конституционния съд гражданите могат да придобият и с изменение в настоящата Конституция, без избор на Велико народно събрание. Намаляването на броя на депутатите с една нова конституция е доста несигурен и съмнителен резултат, но удвояването им в едно Велико народно събрание е съвсем сигурен разкош. А и въпросът кои са например общините, които не желаят да имат своя представител в народното събрание, защото им се свидят 40-тина хил. лв. годишно, трябва да получи конкретен отговор. А който иска отзоваване на депутати, нека знае, че то беше записано в чл.4 от Конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.
Справедливите искания на гражданите трябва да доведат до реална промяна. Затова трябва да се анализират и установят източниците на проблемите и да се изградят решения. Не е лошо да има съгласие обаче по въпроса, че демокрацията може да е несъвършена, но нищо по-добро още не е измислено. Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас.
*Заглавието е на Mediapool. Текстът е публикуван в блога на Програма Достъп до информация
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
53 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
МАГАРЕНЦЕТО НА ХИТЪР ПЕТЪР - 2
Протестите доведоха до различни мнения за необходимите промени у нас. Това е добре, защото в спора се ражда истината, но много от идеите приличат на сеното, което Хитър Петър завързал на една пръчка и провесил пред муцунката на своето магаренце. В стремежа си да стигне сеното, то припкало и хич не усещало, че носи хитрия си стопанин в посоката в която той пожелае. За да се достигне до реална и полезна промяна трябва да се изясни какво да се направи крачка по крачка. …
Всяка крачка трябва да създава необходимите и достатъчни условия за осъществяване на следващата крачка. За хората, които не са учили логика ще поясня казаното със следния елементарен пример. За да си купи един човек кола е необходимо: 1 – да има пари; 2 – да се продават коли; 3 – човекът да има нужда от кола. Едва когато има и трите условия можем да кажем, че въпросният човек НЕ може да НЕ си купи кола. По-долу ще се опитам да представя първите три крачки, които, според мен, не може да не доведат до наистина полезни промени.
1. Законово регламентиране на отношенията между партийните централи и редовите членове. Публична тайна е, че във всяка партия се правят какви ли не мръснишки номера за да може на избираемите места да се поставят онези кандидати, които са най-угодни на партийната върхушка. Обикновено това са най-некадърните, но и най-лицемерните подмазвачи от членската маса. Затова трябва да се регламентира, че кандидатските листи ще се редят от низовите партийни организации, т.е. от хората, които най-добре познават бъдещите кандидати. Самите партийни централи може да имат правото да изключват калпавите кандидати, но не и правото да налагат свои протежета. Естествено, колкото и да бъде детайлизиран този регламент, той няма да премахне напълно манипулациите, но значително ще ги намали. Ако някой се възпротиви, че това е вътрешнопартиен проблем, че се ограничава свободата на партиите, нека си направи следната аналогия. Собственикът на частното предприятие не получава държавни субсидии, а плаща данъци, осигуровки и редица други такси. Работниците са дошли в неговото предприятие не по принуда, а доброволно и въпреки това имаме трудово законодателство, което регламентира отношенията между работниците и работодателя. Тук става въпрос не за частно предприятие, а за държавно регистрирани и често, щедро субсидирани партии. Затова проблемът не е вътрешнопартиен, а държавен и трябва да се регламентира от законодателя. Искането за бързи избори води до пренебрегване на този проблем и до запазване на статуквото.
2. Държавните субсидии трябва да осигуряват равнопоставеност между кандидатите. Сега те се дават на калпак на по-големите партии и създават неравностойност между кандидатите. На практика, данъкоплатците плащат за да може гаулайтерите на „големите” партии да ги лъжат още по-безочливо и безцеремонно. По-добре е чрез тези пари държавата да осигури телевизионно време за дебати, които да разкрият разликите между отделните кандидати. Още древните гърци са знаели, че в спора се ражда истината, а нашите партийни „величия” бягат от него като дявол от тамян. Държавата може да заплати необходимите предизборни плакати на отделните кандидати, да създаде места, където да се поставят тези плакати и др. Въобще, тя трябва да поеме онези неща, чрез които ще се осигури равнопоставеност в предизборната кампания. Ако някоя партия желае да има модерен офис със секретарки или да направи митинг със силиконови чалгарки, нека да си събере парички от членския внос и от даренията. Не е справедливо да се съдира кожата на данъкоплатеца за да се задоволят екстравагантните прищевки на партийната върхушка.
В едно радиопредаване беше изтъкнато, че равнопоставеността ще предизвика появата на хора като Кире Либерало. Забравиха да споменат за Йоло Денев, а това са две коренно противоположни, но знакови фигури. Затова ще се опитам да ги поясня. Кире Либерало се стремеше да се докопа до държавните парички. Партиите, които получават субсидии правят същото. Искането за равнопоставеност спира парите към партиите и ги насочва към онези мероприятия, които ще доведат до по-добра информираност на избирателите. Следователно, с по-малко пари ще се осигури по-добър краен резултат. Освен това, ще намалеят парите за купуване на гласове и други долнопробни мероприятия. Йоло Денев е добродушен човечец, който смята себе си за велик политик и затова се явява навсякъде. В Пловдив познавам няколко такива, дори много по-напористи от него. Тези хора неминуемо ще искат да се покажат на телевизионния екран за да изживеят своите 5 минути слава. Тук би могло да се предвиди, че ако на три парламентарни кампании те не успеят да получат поне един депутатски мандат, ще загубят правото си на по-нататъшно участие. По-добре е да заплатим и изтърпим участието на 10 йолоденевци, отколкото да осуетим равнопоставеното участие на един честен и свестен кандидат. Още повече, че честните и свестните хора са малко, а и малцина от тях ще тръгнат да се кандидатират. Затова е абсолютно необходимо да се създадат условия, които да позволят на честните и свестните да „излязат на светло”.
3. Отзоваване на депутатите. Само когато се осигури определена „критична маса” от що-годе свестни депутати ще има възможност да се създаде реален контрол от избирателите върху всеки отделен народен представител. Реалният контрол е „отзоваване”, защото дори най-честният човек може да бъде подкупен или принуден да извърши не особено морални действия. Както се казва, змията се лови с чаталче на гушата и докато не й сложиш чаталчето можеш само да фантазираш, че тя няма да те ухапе.
Концепция за отзоваване е предложена от движението Модерна България. Тя предвижда след като изтече една година от мандата на депутата, 5% от гласоподавателите да могат да предизвикат частични избори, но при условие, че: а/ депутатът е напуснал групата на партията или коалициата с чиято листа е бил избран; б/ внесен е обвинителен акт в съда за умишлено престъпление от общ характер; в/ установен е по надлежен ред конфликт на интереси; г/ повече от 6 месеца не е участвал в работата на парламента. Тук възникват няколко елементарни въпросчета и възражения.
1. Тъй като е сравнително лесно да се направи подписка с 5% от гласоподавателите, следва, че постоянно ще има частични избори, а данъкоплатеца ще плаща за тях. Освен това, депутатът ще може да си развява байряка цала година, а ние ще трябва да го гледаме „влюбено”.
2. Ако не депутатът, а групата му си смени политиката, както направиха Атака, РЗС и Синята коалиция, трябва ли и той да се върти като пумпал? Ами ако това „въртене” е в съответствие с обществените интереси?
3. Какъв е „надлежният ред” за установяване на конфликт на интереси? Нека си припомним как Лъчо Мозъка ни убеждаваше, че хонорарът му от над 130 000 лв. е за „висококвалифицираните” му консултантски услуги. Нека си припомним как „многострадалната” Геновева Алексиева ни обясняваше, че е направила свидната си рожба доцент, защото така е повелявал законът. Има още много подобни примери.
Движението Модерна България обяснява всички тези „завъртулки” с нашата недостатъчно зряла демократична политическа култура. Образно казано, ако не ми харесва туршийката на комшийката и предпочитам да си пия ракийката със собствената си съпруга ще трябва да доказвам своята сексуална потентност. Считам, че отзоваването трябва да се базира на моралността в действията на депутата, а тя не подлежи нито на срокове, нито на формализиране. За нея е необходимо само обстойно и обективно информиране. За да има правилна оценка, трябва да има компетентност и интерес (най-вече икономически). Без компетентност не можем да достигнем до най-правилната оценка, а без интерес почти винаги ще имаме неправилна оценка. Всеки от нас е достатъчно компетентен, при наличие на необходимата информация, да прецени до каква степен дадено действие е неморално. Правилността на крайния резултат ще се гарантира, когато тази преценка се обвърже с икономическия ни интерес. Предложената по-долу обобщена схема за отзоваване изхожда от тези положения. Тя може да се осъществи както при мажоритарна, така и при пропорционална избирателна система. За предпочитане е пропорционалната защото при нея избирателните райони са по-големи, което налага и по-голям икономически интерес.
Да кажем, че от даден избирателен район се избират 5 депутата. Една от партиите, участвали в изборите е получила 20% от подадените гласове, т.е. тя „вкарва” един депутат. Ако той не оправдае доверието на избирателите, ТЕ СЪБИРАТ СРЕДСТВАТА, необходими за провеждането на частични избори, включително и парите, които депутатът е изразходил при своята предизборна кампания. Именно необходимостта да се бръкнем в джоба ограничава мераците ни за безразборни отзовавания. Това е напълно справедливо, защото ако аз като избирател съм проспал редовните избори с което съм допуснал да бъде избран калпав депутат, редно е сега сам да си платя за проспаното време. Ако не съм готов да си платя, значи провинението на депутата не е чак толкова голямо. Проблемът тук е да се детайлизира как ще се събират парите. Със събраните пари се провеждат частични избори и ако депутатът получи 20% (или малко под 20%) от подадените гласове (независимо че някой от неговите съперници може да е получил 30-40 или дори 80% от гласовете), той си остава депутат. По този начин: 1 – държавата няма да се натоварва с допълнителни разходи; 2 – ще се създадат условия за отчитане на реално изразходените пари в предизборните кампании, което ще намали купуването на гласове и другите шмекерии; 3 – отзоваването ще е възможно, но само при действително проявена некадърност от страна на кандидата. Ако той не е проявил некадърност, а само е допуснал някаква нелепа грешка, неговите 20% ще се запазят и няма да може да бъде елиминиран.
Да кажем, че някой олигарх иска да премахне неудобен депутат. Той ще трябва не просто да плати частичните избори, но да проучи кои са онези 20% избиратели, които са гласували за депутата и да ги подкупи за да не гласуват пак за него. Едва ли някой олигарх ще си даде парите за такава невъзможна процедура.
Когато стане възможно да се избират свестни депутати, когато стане възможно да се отзовава всеки реално провинил се депутат, ще може да се мисли за реформи в съдебната система, в здравеопазването, в образованието и т.н., защото едва тогава ще може да се създаде реално гражданско общество. Докато не получим реална възможност за отзоваване на депутатите ще припкаме като магаренцето на Хитър Петър след всяка поредна илюзия, представена ни като бляскава партийна програма за светлото ни бъдеще. Може би тук му е мястото да се спра и на един принцип. Често ние си създаваме идеали и глупаво припкаме подир тях. Такъв беше идеалът на комунизма. Такъв все още е идеалът на неолибералната пазарна икономика. А е необходимо просто да се огледаме около нас и да видим какви недостатъци съществуват днес и сега. Да помислим и да набележим мерки как и кога можем да отстраним тези недостатъци. Отстранявайки ги един по един, ние бавно, но сигурно се придвижваме напред, защото идеалът не е нищо друго, освен онова, което няма недостатъци.
Не съм юрист, нито пък политолог и казаното вероятно има много недостатъци, но съм сигурен, че има много свестни хора, които ще могат да променят нашата калпава система. Трябва само да се създадат условия, които да позволят на тези хора да се проявят.
"демокрацията може да е несъвършена, но нищо по-добро още не е измислено" Може и да е така, но първия въпрос е след фалшификацията на изборните резултати през 1990г. в полза на комунистите, ДАЛИ ТОВА В БЪЛГАРИЯ Е ДЕМОКРАЦИЯ? НАДАЛИ!
Да премахнем чл.69 и чл.70 от Конституцията за да престанем да си създаваме божества.
Държавата се разграбва и унищожава съзнателно и последователно още от "априлското" поколение уж "комунистически" лидери начело с ген.секретар и министър-председателите му,приближени на недоучилия за американски старшина световно известен некадърник и комарджия в съюз с десидентите-контрабандисти, посредници в международните сделки на комунистическа България.Още през 1957г китайската компартия предупреди,че ръководствата на "някои братски партии" са съставени от "червени" капиталисти.Историята,а …
и признанията на Т.Живков,че бил убеден в несъстоятелността на комунизма доказват съзнателното участие на ръководствата на БКП и НРБ след 1956г,както и на техните синове и дъщери,в съзнателното разграбване и разрушаване на българската икономика. Френската демокрация "става" и продължава да е "правилна" в резултат на успешното "демократично"-по волята на народа- приложение на изобретението на другаря Гилотин върху 300 безотговорно ръководещи Франция глави.Може да се предположи,че подобна "демократична" мярка ще даде положителни резултати и при условията на българската демокрация!В този смисъл актуалния лозунг и една от първите задачи на следващото правителство може би трябва да е "Ликвидиране на ликвидаторите на Българската икономика и народ!"
БЕДАТА ХОДИ ПО БЕДНИ НА УМ ! """ Анонимен 21:49 | 23.02.2013 Кашъмов е далече от истината. Има неотложна нужда от нова конституция. Бедата е, че ... """ ... пореден нещастник, мераклия той да пише конституция, реве "Има неотложна нужда от нова конституция." без да може да гъкне защо !
Кашъмов е далече от истината. Има неотложна нужда от нова конституция. Бедата е, че никое народно събрание не може с 2/3 мнозинство да свика Велико народно събрание. Мината е заложена още от Лилов и Дертлиев в съществуващата конституция. Има много неща да се корегират в нея.
"Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас." - Въпросните народи живеят добре, защото народите им доста години се бориха и стачкуваха, докато политиците им се научат да спазват правата им. А нашите се научиха само как да консумират властта за собствена изгода! Гласуваха си имунитети, назначиха си съдии и прокурори и народните интереси се оказаха излишни за тях. Сега трябва да ги свалим на земята! И да ги накараме да разберат, че са слуги на народа, а не обратното!
ГРАБВАЙТЕ ТЕЛАТА (НА ШВЕЙЦАРЦИТЕ) ЗА "ДОКАЗВАНЕ" НА КРЪГЛИ ГЛУПОСТИ ? """ Анонимен 17:02 | 23.02.2013 Хашъмов, кво му е лошото на императивния мандат? ... Швейцарците да не са под комунистическа диктатура? """ "Кво" му е доброто на какъв "императивен мандат", и какви "швейцарците", и какви пет стотинки ? """ Че ако някой излъже избирателите си, може да бъде отзован от излъганите? """ Кои точно "избирателите си" ? Които точно "излъганите" ? Няма ли в момента в България възможност за гласуване на недоверие и отзоваване от избранници на избирателите на излъгало избирателите правителство ?
Хашъмов, кво му е лошото на императивния мандат? Че ако някой излъже избирателите си, може да бъде отзован от излъганите? Швейцарците да не са под комунистическа диктатура?