Да се отхвърли домашното насилие в затворена общност, е възможна мисия

През последните години за домашното насилие се говори често, а с влизането в сила на специален закон все повече жени се осмеляват да заведат дела. В малките населени места с консервативни общности обаче това все още е тема табу, а излизането от омагьосания кръг е на практика невъзможно без чужда помощ. Именно на такъв тип помощ е посветила усилията си асоциация “Ная“, която осъществява проект за превенция на домашно насилие в малки населени места в община Търговище, подкрепен от Институт “Отворено общество“ и Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа в рамките на проекта “Овластяване на безвластните“.

"Проектът обхваща четири търговищки села, в които бяха проведени семинари и бяха консултирани жени-жертви на насилие. Работихме и с деца от училищата. В едно от селата - село Здравец - беше разкрита специална приемна за пострадали от домашно насилие. Много беше важно да стъпим на място, тъй като жертвите на тормоз в тези малки населени места нямат възможност да пътуват, за да споделят проблема си, а и самото споделяне става трудно“, разказва Светла Сивчева, председател на Асоциация “Ная“. “Турската и помашката общност, които преобладават в тези населени места, са много консервативни. Има и ромско население, сключват се ранни бракове, крадат се жени“, обяснява тя предизвикателствата пред проекта.

Тъй като организацията е отворена за всеки, който се идентифицира като жертва на домашно насилие, проектът в крайна сметка излязъл от обхвата на общината и са били консултирани жени от цялата област. “Практиката ни потвърждава статистиката, която се дава и на теория – 90% от пострадалите са жени, 10% са мъже. Случаите ни с пострадали мъже са при възрастни хора, които биват малтретирани от близките си“, посочва Сивчева.

“Все още е трудно да се повдига завесата за това какво се случва в семейството, особено в малките села, където всички се познават“, коментира Сивчева, но отчита и успеха на проекта: “Само за петте месеца от септември 2010 година до февруари 2011 година са заведени 18 дела за домашно насилие. За сравнение предишните пет месеца е имало шест дела, а по-предишните – нито едно“.

За успехите неправителствената организация отчита ролята на полицията, която е оказала помощ и е участвала в обучения за превенция на домашното насилие, за прилагане на правилника към Закона за защита от домашно насилие и др.

Натискът на общността е много силен

Въпреки, че има пробуждане сред жертвите на домашно насилие, натискът на общността е много силен.

“А жените там са много зависими от общността и ги е страх. Наскоро имахме случай в едно от селата, където жената беше тръгнала да води дела и спря насилието като изведоха насилника от дома. Кметът се намеси и уж в желанието да бъде медиатор в решаването на конфликта, според нас, по-скоро повлия на жената да прекрати делото и да даде още един шанс на мъжа си“, разказва Сивчева. Тя обяснява, че общественият натиск с аргументи като “Хайде, прибери го заради децата“ често разколебава жертвата. “Самият насилник като започнат наказателните мерки променя поведението си, става внимателен, кротък и това подвежда пострадалия“, допълва тя.

“Така че за тези жени продължава да е трудно. И тези първи случаи са направо като бяла лястовица и дават надежда и увереност и на останалите жени, че може да има изход от ситуацията, а не да стоят вкъщи и да търпят“, коментира Сивчева.

Тя разказва, че при срещите, които са правени с жените от различните села, те постепенно започвали да споделят всекидневните си проблеми. “Когато се създаде достатъчна степен на доверие жените започват да разказват и една или две в края на деня се престрашават и разказват за същинския проблем. И другите стоят и гледат и не могат да повярват, че това се е случвало, защото се знаят от деца. Когато видят, че това се случва и в други семейства, добиват смелост и се престрашават да говорят“, обяснява председателят на “Ная“.

До дела стигат случаи, в които животът на жената е застрашен

По думите ѝ обаче до дела стигат най-тежките случаи - “там където реално животът е застрашен и знаеш, че ако не потърсиш помощ, можеш да бъдеш или осакатена или убита“. Законът за защита от домашното насилие дава възможност при непосредствена опасност за живота да се издаде спешна мярка за извеждане на насилника от дома.

“В срок от 24 часа от подаване на молбата съдът е длъжен да я разгледа и да се произнесе, като нашата практика показва, че в 100% от случаите се издава такава мярка и мъжът бива извеждан със съдействието на полицията. В следващия един месец се насрочва редовно заседание на съда, в което тази мярка отново се гледа и, ако се потвърди, че има домашно насилие, мярката за закрила се удължава до 18 месеца“, обяснява Сивчева.

Тя разказва за случай, в който на една жена ѝ била издадена мярка за закрила от 18 месеца, но мъжът ѝ нарушил мярката и се върнал в дома им като отново я притеснявал. Отивайки в приемната в селото, жената се оплакала на място и полицейските служители прибрали мъжа ѝ за нарушение на мярка на съда, което вече е престъпление по Наказателния кодекс.

Дори при извеждането на насилника, тормозът в дома остава

“Но за жените дори при извеждане на мъжа е трудно, тъй като често остават с неговите роднини в къщата – брат, майка и т. н. и са подложени на психически тормоз“, коментира Сивчева.

Тя посочва, че българинът все още е много толерантен към психическото насилие.

“Не че не водим и такива дела, но с по-млади клиенти, които са осъзнали, че не е нормално да те обиждат непрекъснато, да те следят, да ти забраняват да ходиш на работа, като се прибереш да ти следят касовите бележки, за да докажеш от 17.30 часа до 18.30 часа къде си бил“, разказва тя.

Важно е да се покаже на децата, че има алтернатива

Освен с пострадали жени асоциация “Ная“ работи и с деца от местните училища в рамките на проекта.

“За децата е важно да знаят алтернативата на тези отношения, които виждат в семейството. Под формата на разигравания, казуси им показваме един модел, който е алтернативен на модела в семейството – моделът, по който жената трябва само да се грижи за семейството, да няма никаква друга социална роля“, посочва Сивчева.

“Хубаво е, че много млади момичета искат да продължат да учат. По предишен проект на “Отворено общество“ точно това ни беше фокусът – да подкрепим млади момичета от ромски произход, които имат желание да излязат от общността. Защото един от начините да се овластят жените е да имат образование. Да не са тотално финансово зависими от мъжете си – да имат професия и да имат начин и средства сами да се издържат. Не че нямаме случаи на насилвани образовани и реализирани жени, но образованието и финансовата независимост са ключови, за да се престраши да си тръгне и да спре насилието“, завършва тя.