Джулая Морнинг – моят личен празник

Не искам този празник да бъде официален, не искам и да бъде европейски – освен ако някой ден не започнат да идват на Камен бряг, в Созопол, на връх Черни връх, на Мусала, хора от цяла Европа и света – за да бъдем заедно и посрещнем Слънцето и Утрото.

Гледах и утрото в Камен бряг, и Кен Хенсли, чух приятели и децата от различни краища на България и света да си пожелават надежда и любов и да се обединяват по начин, по който никоя власт или официалност не може да ги обедини.

Не искам да има официални ритуали, не желая да има официални лица и приветствия – това ще убие моя празник, моята надежда. Ще ни превърне в съучастници в тази тотална чалгизация, която никак не е страшна в музиката, но в политика и управлението е проказа.

Искам това пространство да си остане лично мое и ваше, да чуем Юрая Хийп или сами да изпълним на куха китара заедно с приятели и съученици великото “Ето ни в тази юлска утрин”. Не отнемайте това пространство, не го насищайте с истаблишмент, оставете го на всеки свободен човек, за да емигрира навътре в себе си от тривията на деня, от проблемите, ако щете, оставете му шанс да медитира, да се възражда, да пее, да плаче и да се смее.

Там, в зоната на Джулая Морнинг, със сигурност вечно ще се опитват да влезнат хора с духовни ботуши, които ще изключват уредбите или ще приложат закона с цялата му строгост. Същите, които дават условно присъди за милиони и за убийства. Помня ги от времето на оригиналното изпълнение – същите са. Преди слушаха сръбски песни или съветска музика, сега слушат чалга и Любе. По-модерно, но със същото съдържание и вътрешен заряд – да ни правят послушни и управляеми.

Докато пазим личната си зона на Джулая свободна от външна намеса, чувстваме далечното рамо на приятел или близък, докато пеем за любов и надежда, докато се чувстваме удобно в стари дънки, с просто облекло и поведение, докато една четиридесетгодишна песен събира и тийнейджъри, и възрастни – значи идеята на Джулая си остава непобедима от никаква система.

Тя е лепилото, което ни крепи заедно във времето и което ни казва никога да не се предаваме.

Благодаря ви, че ви има и сме заедно.