Добивът на шистов газ ще поевтини цените между 8 и 35%

Местният добив на шистов газ ще намали крайните цени на природния газ у нас между 8 и 35 процента, заявиха в сряда експерти икономисти от Българския енергиен форум. Според геолози рискът от замърсяване на околната среда и подземните води при хидроразрезите на скалните образувания за търсене на шистов газ е преекспониран и е управляем.

Според Христо Казанджиев, бивш шеф на дирекция “Концесии“ в икономическото министерство, добивът на шистов газ у нас може да тръгне и преди приключването на проучванията на американската компания “Шеврон“ край Нови Пазар, които породиха и дебата за безопасността на технологията за проучване и добив на горивото, направило революция на световния енергиен пазар.

За терена “Девенци“ край Ловеч, разработван от “Дайрект петролеум“, вече има заявено геоложко откритие на шистов газ наред с регистрирания конвенционален природен газ. Проучванията там сочат възможен денонощен дебит от 300 хил. куб. м от алтернативното гориво. Ако компанията получи концесия за добив на природен газ, може паралелно да продължи изследванията на шистите и да получи търговско откритие и право на добив преди американците, подписването на чийто концесионен договор за проучване на “Нови Пазар“ пък се забавя заради обсъждането на клаузите от контракта, някои от които нямат аналог в българското законодателство, посочи Казанджиев.

Според него и геолога проф. Васил Балинов коментираните евентуални запаси край Нови Пазар между 300 млрд. куб. м и 1 трилион куб. м са неправдоподобни.

“Недоразумение е това, че можем да задоволим нуждите си от газ за 300 години, няма достоверни оценки на находището“, коментира Балинов. Казанджиев пък цитира официално публикувано изследване на американски експерти в добива на шистов газ за района на Унгария, Румъния и България, според което потенциалните запаси на трите страни са 500 млрд. куб. м.

Дори и по-малки от обявените количества, местният добив на шистов газ ще намали значително цените на природния газ между 8 и 35 процента в страната според обемите, посочи Казанджиев. Ще се повиши и конкуренцията, тъй като компаниите, които искат да се задържат на пазара, ще трябва да преосмислят ценовата си политика, допълни той.

Спад на крайната цена от близо 1/3 означава 100 долара за куб. м по-малко от настоящата цена от около 350 долара за руския газ. При сегашното годишно потребление на синьо гориво в страната от 2.5 млрд. куб. м, това означава спестени 250 млн. долара, коментира Илиян Василев, енергиен и икономически експерт, бивш посланик на България в Русия.

От 5 до 50 долара е себестойността на добива на куб. м конвенционалния природен газ, но цената се товари от транзитните такси за преноса на хиляди километри, а предстои увеличаване на транспортните тарифи 4-5 пъти, обясни Василев.

Себестойността на добива на шистов газ е по-голяма – 75-100 долара за куб. м, но липсват транзитните такси, което прави цената силно конкерунтна, допълни той.

Сега стойността на газа съдържа и цена “монопол“, която е и най-голямата компонента в крайната тарифа, посочи експертът Димитър Иванов. Според него реакцията на местното население на община Нова пазар, които се обявиха против проучванията, не е адекватна.

Съществува опасност обществото за пореден път да бъде подведено за екологичните рискове, предупреди Илиян Василев. Хората в районите трябва да знаят, че рисковете първо се опознават, а после се управляват, вместо още от самото начало да се отрича една възможност, която може да доведе до икономически ползи за региона, допълни той.

Иванов коментира, че интерес от политическо говорене за екоопасностите има всеки, който иска да запази монопола си.

Въпросът за опасностите бе повдигнат от БСП в парламента.

Техническият добив на шистов газ върви от 1960-те години, но в последните 10 години към него се прибави и хоризонталното сондиране, което препозиционира страните, разчитащи на конвенционалния газ, каза Василев.

Казанджиев обясни, че некоректно се тиражират опасности за замърсяване на околната среда и подземните води от проучванията за шистов газ.

“Технологично не може да стане запазване на вода, каквото се тиражира в интернет, освен ако не е станала авария при сондажния пробив, но това е нещо, което подлежи на много прецизен контрол“, каза специалистът. Той посочи, че при хидроразрезите на скалите за търсене на газа се използват едва 2-3 процента химикали, като впръсканата под земята течност после се изчерпва обратно и се съхранява по специален начин.

Казанджиев допълни, че същата технология вече е била използвана у нас при търсенето на метановъглищни запаси в Добруджа и не са възникнали никакви екологични проблеми, както и при търсенето на газ в “Девенци“. Той посочи още, че в момента нефтеното находище в Тюленово, например, засяга същата водоносна система като терена в Нови Пазар, но добивът не влияе по никакъв начин.

По думите му няма да възникнат проблеми и при земетресения. Проучванията предвиждат 3D-сеизмични изследвания за потенциала на находището и редица други анализи дори да се предприемат планираните от “Шеврон“ четири сондажа в Североизточна България. При територия за проучване от 4 300 кв. км, сондажите ще обхванат едва 1400 дка, а добивът ще засегна още по-малко – 154 дка, обясни Казанджиев.