Доклад на ЕК: Правителството не се справя с икономиката

Европейската комисия обяви в сряда, че въпреки напредъка в ключови реформи, основните икономически предизвикателства пред България остават непроменени. Политическите планове на правителството са определени като уместни, но недостатъчно амбициозни – особено по отношение на пазара на труда, образованието и енергетиката.

Единствените области с положителна оценка са макрорамката на бюджета и банковият сектор.

Оценката е част от новите мерки за координация на икономическото управление в ЕС, които предвиждат преглед на финансовата и икономическа политика на държавите членки в рамките на така наречения икономически семестър, предаде БНР.

Прекратяване на процедурата за прекомерен дефицит

Европейската комисия препоръча да бъде прекратена процедурата за прекомерния дефицит за България и Германия, тъй като са свели бюджетните си дефицити под 3% от БВП.

ЕК оценява банковия сектор в България като стабилен, с висока капиталова адекватност и като цяло с печалба, въпреки, че към края на миналата година необслужваните кредити са достигнали близо 15% от портфейла на банките.

Правителството е насърчено да продължи политиката на фискална дисциплина и ограничаване бюджетните дефицити.

ЕК критикува качеството на публичните разходи

При решението си да предложи прекратяване на процедурата за свръхдефицит срещу България Европейската комисия е оценявала фискалната ни политика на базата на конкретни числа, заяви за БНР заместник-председателят на Еврокомисията Оли Рен. Той обясни, че оставането на страната ни сред 12-те в процедура за макроикономически дисбаланси има по-дългосрочен превантивен характер:

"България беше в състояние да коригира своя свръхдефицит и да възстанови краткосрочната устойчивост на публичните си финанси. В същото време обаче са налице определени предизвикателства под формата на макроикономически дисбаланси, които трябва да се коригират в името на средносрочната и дългосрочна стабилност на страната."

Според ЕК те са свързани главно с вътрешната задлъжнялост и пазара на труда.

"Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават. В здравната система има голямо забавяне и болниците трудно изплащат задълженията си. Преодоляването на дефицита в пенсионната система пък остава основна трудност в средносрочен план", се казва в доклада.

Рискът от бедност в България остава най-висок в ЕС

"Българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация, отколкото гражданите на другите държави от ЕС. В България на този риск са изложени 46% от населението, което е почти двойно над средното равнище за ЕС - 23.4 %. Възрастните хора, децата и ромите са най-силно изложени на тези рискове", според оценката на експертите от ЕК.

Намаляването на бедността и социалното изключване са посочени като голямо предизвикателство пред българските власти.

Европейската комисия отбелязва, че заетостта в България е намаляла с 8 на сто за две години и продължава да спада, което налага преориентиране на политиките на пазара на труда, особено по отношение на младежката безработица.

"Създаването на работни места не е достатъчно високо в дневния ред на правителството”, посочва ЕК.

Освен това е отбелязано, че България се представя зле в международните образователни изследвания, което говори за структурни проблеми в осигуряването на качествено образование.

Устойчивостта на пенсионната система още не е гарантирана, посочва ЕК и препоръчва допълнителни мерки.

Освен това ефективността на данъчната система и бизнесклиматът са под оптималните.

България е зависима от енергиен внос от един доставчик по едно трасе, а вътрешният ѝ пазар на газ и електричество не е достатъчно работещ, отбелязва още ЕК.

Проблеми пред бизнеса и конкуренцията

Други проблеми са ограниченото финансиране за малкия и средния бизнес, административните бариери и недостатъчно благоприятната бизнес среда. Научните изследвания са посочени като основна слабост, отбелязано е и че страната ни изпуска потенциала за растеж чрез иновации.

ЕК посочва недостатъчен административен капацитет при пътни, жп и водни проекти. Административната реформа се фокусира основно върху съкращения на служители, но опитите за отстраняване на други недостатъци са ограничени.

Независимо от стабилния напредък в последните две години, използването на еврофондовете остава ниско главно поради усложнени административни процедури и затруднения на предприемачите да осигурят съфинансиране.

"Значителни предизвикателства" има пред подобряването на бизнес средата и регулациите. Електронното правителство се отлага многократно.

Данъчната система в България се характеризира със значително избягване на данъци, нисък административен капацитет. Административните разходи за събиране на данъци са високи, както и времето, отделяно от бизнеса да си плаща данъците, се посочва в оценката.

Седем препоръки

Към страната са отправени 7 препоръки, първата от които е да продължи със строгата фискална политика. Следващите препоръки са за редуциране на рисковете пред стабилността на пенсионната система; ускоряване на мерките за младежката и ромската безработица; адекватна реформа в средното и висшето образование с акцент върху модернизиране на критериите, по-добра подготвка на учителите и достъп до образование на групи в неравностойно положение.

Препоръчва се също подобряване на качеството и независимостта на съдебната система; по-бързо въвеждане на е-правителство; стриктно прилагане на правилата за обществените поръчки и за конфликт на интереси; мерки за премахване на пазарните бариери; подобряване на газовите и електроенергийните вразки; засилване на енергийната ефективност и др.

България и останалите 7 кандидатки не са готови за еврозоната

В сряда излезе и доклад на Европейската централна банка, според който нито една от осемте европейски страни, които могат да претендират за влизане в еврозоната, сред които и България, все още не отговаря на всички необходими икономически и юридически критерии.

Документът анализира напредъка, осъществен от осемте държави членки на Европейския съюз, които след време трябва да влязат във валутния съюз - България, Чехия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Две страни от Евросъюза - Дания и Великобритания не желаят да са част от еврозоната.

Сред анализираните критерии е нивото на инфлацията. Само три страни (България, Чехия и Швеция) отговарят на този критерий. В другите страни "въпреки сравнително слабата икономическа среда" инфлацията е доста над "референтната стойност".

Всички страни с изключение на Швеция имат прекомерен бюджетен дефицит в средносрочен план (над 3% от БВП), отбелязва Европейската централна банка. За сметка на това всички страни, с изключение на Унгария, имат държавен дълг под 60% от БВП, който е друг ключов критерий.