Държавният резерв ще се ликвидира на тъмно

Държавният резерв ще бъде ликвидиран на тъмно, без да се разбере какви количества запаси и на каква стойност е имало в него, преди те да бъдат разпределени между вътрешното, военното и транспортното министерства. Това е станало ясно в сряда на закритото заседание на вътрешната комисия в парламента, научи Mediapool от народни представители, участвали в него.

Ликвидационна комисия трябва да оцени запасите от стоки и продукти на държавата, но не преди закриването на Държавния резерв, а след това. Този скандален текст е записан в представения в сряда в парламента проектозакон на Министерския съвет, с който Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" трябва да бъде закрита.

“Няма никаква логика вместо ревизионна комисия, която да каже какво има в този резерв преди то да бъде разхвърляно по ведомства, това да се прави в последствие. Единственото обяснение на това е подготовка за гигантска злоупотреба”, коментираха депутати.

Според текстовете на проекта въпросната ликвидационна комисия трябва да заработи не по-рано от месец след закриването на Държавния резерв.

Законът бил представен пред депутатите от секретаря на Съвета по административна реформа към МС Лилия Улева. Тя обаче не успяла да обясни защо в закона не е предвидено инвентаризацията на държавните запаси да се направи от създадения към МС Междуведомствен съвет по държавния резерв.

Документът не е пожънал успех дори сред самите представители на ГЕРБ. По неофициална информация лично председателят на вътрешната комисия и зам.-председател на парламента Анастас Анастасов е “изпратил” Улева да доработи законопроекта с мотива, че вътрешната комисия не е място за упражнения.

Мотивът за спестовност и икономии се оказа несъстоятелен

Оказва се също така, че един от основните мотиви, с които се лансира идеята за премахване на Държавния резерв, а именно така желаната от министъра на финансите Симеон Дянков икономия няма да се изпълни.

В началото на ноември, когато кабинетът одобри закриването и преструктурирането на резерва Дянков обясни, че “това е една структура с доказана неефективност и закриването ѝ ще спести 80-90 млн. лв. годишно на държавата, а в момента в резерва работят около 600 души”.

Тогава Дянков обясни, че в бъдещата изпълнителна агенция за нефтените запаси ще работят 39 души, а във вътрешното и военното министерство ще се назначат още около 30 души, които да отговарят за преразпределените резерви на държавата.

Това изказване подтикнало народните представители от БСП да отправят писмен парламентарен въпрос към вътрешния министър Цветан Цветанов дали МВР, което ще поеме по-голямата част от резерва, има финансов и административен капацитет да се справи със запасите.

Вътрешният министър обяснил на парламентаристите, че няма необходимите средства и хора, но уволнените служители на резерва ще бъдат поканени на работа в МВР, за да се занимават именно със запасите.

“Нали щяха да икономисват пари от съкращения и заплати? Не става ясно как ще се икономисат, ако служителите бъдат преназначени. Дори щат в МВР да получат само част от 600-те служители в резерва пак не е изгодно, защото средната заплата на сегашната им длъжност е около 450 лева, а във вътрешното ведомство средното възнаграждение е 600-700 лева”, обясниха парламентаристи.

Нова фирма ще разпродава имотите на резерва, не е ясно кой ще води делата

От представените текстове станало ясно още, че ще бъде създадено ново дружество, чиято цел ще е да разпродаде всички сегашни имоти на Държавния резерв. Тяхната численост и стойност е класифицирана информация, но общата информация е, че агенцията има складове във всички областни градове, а централата ѝ е разположена в сграда в центъра на София, срещу БНБ.

Единственото сигурно е, че нито земята, нито складовете след оптимизацията ще останат собственост на държавата и съответните ведомства, съобщиха депутатите.

Народните представители във вътрешната комисия се поинтересували и от чие име ще се водят делата за източване на запасите и безстопанственост, което сега прави Държавният резерв. Експертът от Министерски съвет не успял да даде отговор на този въпрос.

В крайна сметка парламентаристите отказали да гласуват проекта, защото го счели за незавършен и отложили разглеждането му за следващи заседания.