Евросубсидиите увеличили обработваните ниви, но изкривили агросектора

Изплащаните евросубисдии за фермерите в първия седемгодишен период от членството на България в Европейския съюз са довели до намаляване на запустелите ниви и увеличаване на обработваните земи и окрупняването им, както и са повишили цените на нивите. Но като цяло агросекторът е бил изкривен, брутната добавена стойност в отрасъла е спаднала, както и делят на земеделието в икономиката ни. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за ефектите от плащаните в момента евросубсидии и очертаващите се параметри на новата рамка на подпомагане за 2014-2020 г. Изследването е подкрепено от Фондация “Америка за България” и цели да направи цялостен преглед на ефектите от директните плащания върху българския аграрен сектор.

Причина за изкривяванията е, че директните плащания от Евросъюза бяха давани според обработваната площ, без да се имат предвид спецификите на подотраслите, техните разходи и резултати, посочват анализаторите. В резултат на това фермерите са се пренасочили към кампанийно ползване на големи площи за зърнодобив и са се оттеглили от интензивни отрасли като животновъдство и зеленчукопроизводство. Затова и от ИПИ препоръчват в следващия седемгодишен период директните плащания да не са на хектар, а да бъдат обвързани в по-голяма степен със специфичните разходи и с добавената стойност, създавана от отделните подотрасли.

Един от най-очевидните и неоспорими ефекти от въвеждането на директни плащания на площ е увеличаването на обработваната земя за сметка на изоставени и запуснати площи. Нарасналото търсене на земя в съчетание с голямата раздробеност на собствеността доведе до нарастване на площите под аренда и до рязкото поскъпване на наема върху земята. Растящата цена на рентата от своя страна привлече силен интерес към пазара на земеделска земя, като между 2006 и 2012 г. средногодишният темп на нарастване на цената на декар е 15.6%, а натрупаното нарастване за периода – 175%, посочват от ИПИ.

Процесът на концентрация на ползването на земя, който се наблюдава след завършването на поземлената реформа, се ускорява допълнително след 2007 г. Бурно се развиват най-големите стопанства ( над100 хектара), които към 2010 г. вече стопанисват над 82% от земеделската земя, а средният им размер достига 671.7 ха при 538.5 ха през 2005 г. За сравнение средният размер на стопанствата над100 ха в ЕС-27 е 264 ха.

Въпреки нарастването на използваната земеделска площ и окрупняването на стопанствата, брутната добавена стойност (БДС), създадена от сектор “селско стопанство”, спада с близо 19% за периода 2000 – 2012 г., измерена в постоянни цени от 2005 г. Делът на селското стопанство в икономиката се свива почти наполовина – от 9.6% до 5.1%. Показателно е, че спадът продължава и през периода 2008 г. – 2011 г. въпреки влизането на България в ЕС и нарастващото финансово подпомагане за сектора по линия на директните плащания на площ.

Доходите от селско стопанство (доходите по фактори) растат бързо през последните три години и средно за периода от членството на България в ЕС са с 15% по-високи, отколкото в периода 2000-2006 г. По-голямата част от тази разлика обаче отива в собствениците на земя под формата на рентни плащания.

От наличните данни (2007 – 2011 г.) се вижда, че връзката между размера на директните плащания и брутообразуването на основен капитал е отрицателна. Докато инвестициите в машини и оборудване като цяло растат след 2007 г., тези в отглеждане на животни намаляват и дори достигат отрицателни стойности през 2008-2009 г.

Ако предложенията за новата ОСП 2014-2020 се запазят в този вид, основните проблеми, свързани с усвояването на директни плащания, най-вероятно ще се задълбочат, смятат икономистите. Според тях България трябва да преосмисли позицията си по Общата селскостопанска политика на ЕС. Схемата за плащане на единица площ не благоприятства развитието на агросектора в България и трябва да бъде заменена с по-неутрален механизъм като схемата за единно плащане, която се прилага в старите страни членки. Плащанията би трябвало да бъдат обвързани в по-голяма степен със специфичните разходи и с добавената стойност, създавана от отделните подотрасли. България би следвало да работи за уеднаквяване на директните плащания между отделните държави членки на ЕС, без значение дали на по-високо или на по-ниско от получаваното днес от българските фермери ниво, пише в анализа на ИПИ.

В дългосрочен план (след 2020 г.) би могло да се работи за премахване на директните плащания като единствена гаранция за пазарно развитие на отрасъла и свободна конкуренция между фермерите от отделните държави-членки. Подпомагането би следвало да се фокусира в т.нар. ІІ стълб (Програма за развитие на селските райони), чрез който да се финансират инвестиции и иновации във всички подотрасли на агросектора и без значение от размера на стопанствата. Така производителите ще имат повече възможности да отговарят на пазарните изисквания, оползотворявайки специфичните си предимства по най-добрия възможен начин.