Кандидат-президентите с досиета на сътрудници на ДС

По различно време комисията по досиетата освети имената на неколцина от кандидатите за президенти, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. С идеята, че гласоподавателите трябва да могат да правят информиран избор, когато отидат да гласуват за държавен глава на 23 октомври, сайтът Държавна сигурност.com публикува материалите от архивите на ДС, които се отнасят до агентурното минало на четирима кандидат-президенти.

Сайтът помества и пълния списък на кандидатите за кметове, които също са били сътрудници на ДС. Техните имена бяха оповестени от комисията по досиетата преди няколко дни.

Печалният извод от списъка с имена е, че почти всички политически сили са издигнали за кандидати бивши агенти на тоталитарните служби, независимо от публичните разграничавания от миналото. Някои от тях, като ГЕРБ, отново декларативно направиха разграничаването между "добри" и "лоши" ченгета, между доносниците и агентите, които били работили за родината си, без да уточняват къде минава чертата между едните и другите.

Според ГЕРБ кандидатите им с досиета били от втората категория. А кандидатите на ДПС с досиета за съжаление потвърждават принципа, по който е действала ДС по отношение на етническите турци – да ги вербува в съвсем млада възраст за нещатни агенти.

Кандидатът на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов

Красимир Каракачанов беше огласен от комисията по досиетата още през 2007 г. при проверката на народните представители като агент Иван на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, вербуван през 1989 г.

За първи път неговата принадлежност към Държавна сигурност стана известна през май 2006 г. малко след скандала с изваждането на досиетата на група журналисти от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков. Разкриването му става в резултат на отговор на министър Петков на въпрос на журналиста Николай Бареков за 47 водещи политици и духовници. Съдържанието на документите за Каракачанов тогава не са огласени. След разкритието Каракачанов заявява, че той е бил причислен към Трети отдел на Шесто управление, който се е занимавал с Македонския въпрос и че може да се подпише под становищата, които е писал тогава.

Досието му разкрива, че интересът на Шесто управление на ДС към Каракачанов датира от февруари 1989 г. Тогава той е студент ІІІ курс в университета и е на 24 години. Първоначално е воден като кандидат-агент под псевдонима Дончо. В това си качество с него са осъществени 5 срещи, на които той е предал 4 донесения. В една от справките е посочено, че кандидат-агентът има положително отношение към органите на ДС.

Каракачанов е вербуван на 11 май 1989 г. , като вербовката се извършва в хотел "Родина” в столицата. Използван е по линия на "промакедонския национализъм”. В материалите по делото му се съдържат агентурни сведения, включително и собственоръчно написани още като е бил кандидат агент Дончо и след това под псевдонима Иван. Каракачанов е предавал информация до декември 1989 г. Досието му не съдържа данни кога точно е преустановена работата с него.

Делото е оформено едва през август 2007 г. Това е в нарушение както на инструкцията за оперативния отчет на Държавна сигурност, така и за инструкциите на съвременните служби. От номерацията на делото личи, че материалите в него са били пренареждани.

Председател е на ВМРО – Българско национално движение (ВМРО-БНД). Бил е народен представител в 38-то Народно събрание с листата на ОДС. Тогава е член на Комисията по национална сигурност. Преди парламентарни избори 2001 г. напуска коалицията ОДС. ВМРО-БНД, заедно с движение "Гергьовден" участва на изборите, но не успява да влезе в парламента.

През пролетта на 2005 г. ВМРО влиза в предизборна коалиция Български народен съюз (БНС) заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски. БНС влиза в парламента с 13 депутата, между които и Красимир Каракачанов.

Стефан Солаков, кандидат-президент от ПП "Национален фронт за спасение на България”.

Сайтът Държавна сигурност.com представя картоните, удостоверяващи принадлежността на Стефан Солаков (роден 1942 г.) към ДС. Той е завършил ориенталистика. От 1972 г. е член на БКП. Седем години е кореспондент на БТА и на Българската телевизия в Анкара и Истанбул. Известно време е главен редактор отдел "Балкански страни” в агенция "София прес”. Във Франция шест месеца е редактор в католическото списание "Мисси" в гр. Лион.

Изявява се като водещ на предаването "Телевизионен форум“ по телевизия СКАТ. Коментатор е във в. "Атака”.

Стефан Солаков е бивш щатен служител на Първо управление (разузнаването) на Комитета за Държавна сигурност. Назначен е за младши разузнавач през август 1967 г. Издига се до началник на отделение и работи под прикритие в Турция като кореспондент на БТА и Българската телевизия.

През февруари 1989 г., когато вече не е щатен, е привлечен в Първо главно управление на ДС като оперативен работник на доброволни начала (ОРОН) под псевдонима Сидер. Практиката в ПГУ е при пенсиониране на кадрови служители някои от тях впоследствие да бъдат привлечени като ОРОН срещу парично възнаграждение.

Принадлежността на Солаков към ДС беше огласена за първи път през 2009 г. при проверката на ръководните журналисти в електронните медии. Кадровото му досие не е запазено, поради тази причина се публикуват само картоните от картотеката на ПГУ.

Венцислав Йосифов, издигнат от инициативен комитет

Венцислав Йосифов е известен в публичното пространство най-вече като учредител и управител на Първа частна банка (ПЧБ), създадена веднага след 10 ноември 1989 г. и фалирала през 1997 г.

Неговата биография преди това обаче е по-малко известна. Документите от досието му хвърлят осветляват както произхода му, така и кариерата му по времето на комунизма.

Той е завършил ВМЕИ "Ленин”, специалност „Електронна техника”. От проучването му преди да бъде вербуван, ДС установява, че Йосифов е кандидатствал във Висшата специализирана школа на МВР "Георги Димитров”. След завършване на висшето си образование работи в ЗЕС "Искра” в София като технолог.

В периода 1974-1977 г. е работил като щатен комсомолски работник – секретар на заводския комитет на ДКМС, а след това като организационен секретар към градския комитет на комсомола. През 1977 г. преминава на работа като началник цех в ЗЕМ "Васил Коларов”. След това работи в ИПК "Промишлена електроника” (1979-1980), а после преминава в ДСО ИЗОТ в дирекция "Международно сътрудничество” като специалист по двустранно сътрудничество със социалистическите страни.

Както се разбира от досието, контактите му с Държавна сигурност датират още оттогава. Той е използван в качеството на доверено лице от Управление "Икономика” във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Предаваната от него информация е била от "оперативен интерес”.

Когато е вербуван през 1987 г., Йосифов е работил в Асоциация "Електроника” (АЕ) като експерт по сътрудничеството с фирми от капиталистически страни. Четвърто управление на ДС мотивира привличането му от необходимостта да разполагат с агент, който да се използва при решаване на контраразузнавателни задачи в Асоциация "Електроника” по направление външен противник – чужди фирми, концерни, институти, фондации, смесени фирми и сдружения.

Преди да се кандидатира за президент тази година, Венцислав Йосифов беше издигнат от БСП през 1995 г., когато още оглавяваше Първа частна банка, за кандидат-кмет на левицата в София. Опонент му е Стефан Софиянски (СДС) от когото губи изборите.

Първа частна банка фалира през декември 1997 г. Впоследствие става известно, че при създаването на ПЧБ са нарушени действуващите тогава Указ за стопанска дейност и Правилник за приложението му. Трезорът стартира чрез подписка – непредвидено в тогавашното законодателство.

Съдебното решение за създаването на ПЧБ е без дата и посочен съдийски състав. ПЧБ възниква с парите на "Кореком", държавни инженерингови организации, предприятия, външнотърговски обединения. Съществуващото Министерство на икономиката и планирането ги сезира със шаблонен текст да преведат активите си в банката.

При учредяването на ПЧБ акции за по 10 000 лева записват едва три лица – Христо Маринов (първият управител на банката), Венцислав Йосифов, който го наследява, и Валентин Моллов. Към тях по-късно се присъединява и Петьо Блъсков. Вълната от банкови фалити през пролетта на 1996 г. започва именно с ПЧБ.

В резултат на банкрута на ПЧБ изгарят спестявания на фирми и граждани за 42.4 млн. долара и 10.7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми.

През 2001 г. Венцислав Йосифов беше арестуван показно и след това беше подсъдим за неупражнен контрол при раздаването на кредити от 1.5 млн. долара и около 2 млн. лева. Впоследствие съдът го оправда по всички обвинения.

Алексей Петров, издигнат от инициативен комитет

В рубриката "Who is who” сайтът Държавна сигурност.com представя личното кадрово дело на Алексей Петров като младши офицер в една от силовите структури на МВР – Специализирания милиционерския батальон, известен като поделението на червените барети.

През 1987 г. неговите кадрови служители, включително и Петров, преминават към щата на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия и други противодържавни прояви, където по това време се сформира ново направление Т (терор).

Основателят на "Аполо и Болкан”, едната от силовите застрахователни компании през 90-те години, се превърна в една от най-обсъжданите фигури след арестуването му през февруари 2010 г. при операция "Октопод”.

Неговото кадрово досие в архивите на Държавна сигурност показва пътя му в системата на МВР в периода 1977-1992 г.

Петров в качеството си на бивш съветник на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност” (ДАНС) Петко Сертов беше обявен за сътрудник на ДС с решение №78 от 14 октомври 2009 г. на комисията по досиетата. Това стана при проверката на Националния осигурителен институт, където той бе член на Управителния съвет в качеството му на председател на работодателската организация Съюз за стопанска инициатива.