Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Картофи, краставици и самота

0 коментара
Картофи, краставици и самота
За да се добереш от Москва до град Судиславъл в Костромска област, трябва девет часа да пътуваш с автобус, произведен в 70-те години, чиито амортисьори никога не са сменяни. Какво е разстоянието? Триста четиресет и пет километра.

В средата на единствения площад има църква, преживяла болшевиките. Тя никога не е била затваряна. На 200 метра от нея стърчи останал от социалистическото минало паметник на Ленин. Него също никой не иска да го пипа. "Да махнем скулптурата и да сложим друга на нейно място ще е безполезно харчене на пари", казва минувач, представящ се като Виктор Андреевич. Има други проблеми, за които трябва да се помисли. "Ние сме свикнали с него. Като минаваме през площада, не мислим чий е този паметник. Ние тук живеем, а не се занимаваме с политика", добавя друг минувач. "Тук вече са разрушили една църква преди 90 години. Защо да следваме погрешния пример?"

Всеки път, когато се връщам в Судиславъл, ме очаква някаква изненада: нов магазин, невероятен воден курорт, отворен денонощно (кой знае дали има и по пет посетители на седмица?), малък хотел. С изключение на двете основни асфалтирани улици, всички останали са истински кошмар. От година на година се появяват нови ями, широки като кратер. Казват, че да се асфалтира е прекалено скъпо.

Преди три години се появиха таксита. За едно евро ще те откарат до всяко кътче на градчето. Това е единственият "обществен" транспорт. По време на социализма циркулираха два маршрутни автобуса. После ги спряха и многобройните пенсионери са принудени да ходят пеша до магазина за хляб и мляко, да се изкачват по хълма, за да идат на църква.

Малцина имаха коли в съветските времена. Но все пак бяха повече отколкото сега. Основно руски "жигулки", произведени в Толияти, аналог на Фиат 124. Все пак в последно време могат да се видят и чуждестранни марки с мощни двигатели.

Повечето от къщите са дървени, отопляват се с огнища с дърва. Някои къщи радват окото с весели дървени первази около вратите и прозорците, други явно се нуждаят от ремонт. Вода вадят от най-близкия кладенец, а дървените бани са на двора. През лятото да се миеш в тях си е даже романтично - прохладно, птички пеят. Но през зимата температурата пада до минус 35 градуса. Как ли преживяват? Бельото и през зимата, и през лятото се пере в рекичката, както и преди 30 години.

Две улици пресичат цялото градче: Советская и Комсомолская. Вече няма никакви комсомолци, забравен е и лозунгът "Цялата власт на съветите!", но на никой не му минава през ума да сменя имената на улиците. Управата на града се намира в квадратна, четириетажна полупразна сграда, която изглежда като изоставена. Фасадата ѝ гледа към борова горичка, в която се крие езеро. Допреди няколко години там имаше плаж, на който се къпеха децата. Казват обаче, че сега езерото е замърсено, въпреки че това не е сигурно. В езерото сега се къпят само най-отчаяните. Край пътя се вижда дървообработваща фабрика, наполовина изгоряла и отдовна неработеща.

Разправяха, че бил я купил някакъв местен олигарх, но нищо не направил с нея. Да-да, и тук има олигарси, макар и от по-дребен мащаб в сравнение с московските, които се разпореждат с нефта и газа. И тукашните олигарси имат големи, удобни къщи на три етажа, с обща площ 500 квадратни метра.

Те си имат удобства у дома, но не и газоснабдяване. Въпреки че "Газпрпом" продава газ по цяла Европа, до Судиславъл газопровод не стига. И олигарсите, както впрочем и останалите жители на града, използват газ в бутилки, който стига за цял месец. От известно време се чува за газифициране на градчето, но проектът струва доста пари, и не всички са решили да се присъединят към него.

Някога градът се славеше с отглежданите в него норки. Кожените палта отиваха за износ по цял свят, включително и в Италия. Сега фермата практически не работи. В 90-те години хората стигнаха дотам, че се хранеха с храна за норки, за да оцелеят, та много зверчета загинаха поради недояждане. Всички се хвърлиха до правят зеленчукови градини (слава богу, земя има колкото щеш), да отглеждат картофи и краставици – храната на всички времена.

Това бе странен период на преход от социализъм към капитализъм. За някои донесе богатство, мнозина осиромашаха. Крадяха (по-точно казано – взимаха си) всичко. Тракторите и другите селскостопански машини, захвървени от колхозите, за грошове се извозваха за вторична суровина.

Най-скандален е случаят със стената на езерото – любимо място за отдих на местните жители, а и на московчани. Имаше прекрасен плаж, можеше да се наеме лодка за разходка. Тази стена частично бе построена от стомана. Веднаж нощем някой я разруши и заедно с нея изчезна и езерото. Трябваше много време, за да се напълни отново с вода, но мястото вече не е така хубаво като по-рано.

Хората не знаят какво да правят. Младежите се оплакват от липсата на работа и места за развлечение. Всички си имат компакт-дискове, има множество мобилни телефони, но интернет все още се среща рядко. Младите заминават за съседните големи градове: Кострома, Ярославъл и даже Москва.

Остават само бабичките в своите дървени къщички, заети със зеленчуковите си градини. Възрастните жени са доста повече от възрастните мъже. Средната мъжка възраст е паднала от 73 години в съветските времена на 60. Средната възраст при жените не се е променила – 75 години. На всеки въпрос, свързан с тежките условия за живот в Судиславъл, особено през зимата, те отговарят, че са свикнали. Не ги питайте за политика, за Медведев или Путин. На тях грижата им е дали не е прекалено топло за краставиците или много студено за картофите.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.