Преди една седмица информирах обществото, че две фирми, собственици на над 80 процента от киносалоните в страната, злоупотребяват с монополното си положение и поставят унизителни условия за показа на български филми в своите кинозали, вземайки 70 процента от приходите за себе си, а заедно със сателитните си разпространителски фирми, този процент стига до 90-95. Така за авторите на филма и за институциите, които са го финансирали, включително българската държава, остават 5-10 процента.
Каква е връзката между описания случай и АСТА? През изминалата седмица президентът на една от двете фирми, собственици на киносалони, беше особено активен в медиите, за да защити АСТА с най-различни аргументи, най-прочувственият от които беше, че АСТА брани правата на авторите. Другите му аргументи бяха изказани на популярен език, за да могат да бъдат разбрани от цялата аудитория – като например, че не можеш да влезеш в един магазин и да си купиш домати, без да ги заплатиш.
Това с доматите го разбраха всички и се съгласиха с президента. Кое обаче не е наред в цялата тази история? Чрез политиката на своята фирма относно показа на български филми, президентът ограбва техните автори, а после, без да му мигне окото, се бори за техните права в дискусиите около АСТА. Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря!
На въпроса на една журналистка, дали чрез АСТА няма да се утвърдят съществуващите вече монополи на развлекателната индустрия, президентът отговори, че той е готов да направи всичко, това да не се случи. Отново трябва да повярваме на думите, а не на делата му.
Така или иначе, човекът се бори за кацата със зелето (да използваме и ние нагледни примери) и, ако някой му я предостави цялата, той, без съмнение, ще я изяде. И все пак по-важното в случая с киносалоните е друго - как реагира Министерството на културата. То първо обяви, че няма да се намесва в отношенията между частни фирми (моята и на киносалоните), после увери, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията. В тази непоследователна негова позиция може ясно да се прочете липсата на политическа воля този проблем да бъде решен. Нещата най-вероятно ще се протакат, ще се отлагат, докато конфликтът не назрее дотам, че кинообщността отново да се вдигне на протести и отново да се искат оставки.
А до тогава монополистите в показа на филми ще изцедят от нас, каквото могат, ще ни заливат с все по-инфантилни и пошли филми, трудно ще допускат европейско и друго неамериканско кино в залите си, кинокомплексите им все повече ще заприличват на заведения за хранене, в които мирише на пържено пиле и пица, и това ще продължи дотогава, докато държавата не разбере, че свободният капиталистически пазар е свободен само тогава, когато в него няма монополисти.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
28 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
НА АНОНИМЕН
""" Анонимен 21:36 | 14.02.2012
до 25:
Прости сметки ..."""
Обича Иванов да прави прости сметки и ще ги направи.
""" ... среден бюджет за производство на филм - 1,5 млн. лв
среден бюджет за разпространение - 50 000 хил. лв.
(и двата бюджета са държавна субсидия за продуцента и разпространителя на филма)
ПРИ 1 млн.лв приходи = приход за продуцента - 250 хил. лв (връщаеми на държавата според субсидията) приход на собственика на киносалона - 750 хил. лв. - ЧИСТА ПЕЧАЛБА ... """
Общият …
приход от 1 000 000 лв. на филм означава, че при средна цена от 5 лв. за билет за кинозрител на прожекция на филма в киносалон на разпространител, 200 000 кинозрители трябва да посетят прожекции на филма в киносалон на разпространител за да донесат общият приход от 1 000 000 лв. на филм. При средно 40 кинозрители на прожекция на филм в киносалон на разпространител, това означава, че за да могат 200 000 кинозрители в киносалон на разпространител да донесат общият приход от 1 000 000 лв. на филм, трябва да бъдат представени 5 000 прожекции на филм в киносалон на разпространител. При твърдян среден бюджет за разпространение на филм от 50 000 лв. (приемайки, че написаното 50 000 хил. лв. е погрешно), това означава, че пълният разход за една прожекция на филм в киносалон на разпространител не трябва да надхвърля 10 лв. на прожекция. При прожекции от по два часа плюс време за подготовка, паузи и почистване на киносалона, за три прожекции с максимален допустим разход за тях от 30 лв., отива един стандартен работен ден от 8 часа. През който работен ден от 8 часа в киносалона на разпространителя трябва да работят най-малко трима служители. При 250 лв. месечна, 10 лв. дневна 8 часова минимална разрешена работна заплата в държавата това означава 30 лв. максимално допустима заплата на ден за тримата служители в киносалона на разпространителя. Това означава, че твърдяният, че е истина "среден бюджет за разпространение - 50 хил. лв." може в най-добрия случай да стига само за една твърде малка част от всичките разходи за разпространение на филм в киносалони на разпространители - само за заплащане на заплата на персонал в киносалона. Но не и за:
- осигуровки на персонала
- разходи за построяването на сградата на киносалона
- разходи за поддържането на сградата на киносалона
- разходи за обзавеждането на киносалона с киноотехника
- разходи за поддържане на киноотехниката на киносалона
- разходи за експлоатация на киноотехниката, осветление, отопление, вентилация, почистване на киносалона
- разходи за застраховки на киносалона
- и още безброй разходи.
Което означава, че твърдението "среден бюджет за разпространение - 50 хил. лв.", разходи за разпространение на филм в киносалони на разпространители е груба неистина. Напълно реално е пълните разходи за разпространение на филм в киносалон на разпространител да са десеторно по-високите 500 000 лв. Тогава, ако разпространителите на филми в киносалони получават за разпространението си на филм в киносалони 750 000 лв. от приходите от филма, това означава, че получават печалба от 50% от вложения си капитал за разпространението си на филми в киносалони. Печалба добра, но ... съвсен не изключителна или скандална.
""" ... какво излиза ... """
Нечии приказки и сметки излизат празни.
до 25: Прости сметки: среден бюджет за производство на филм - 1,5 млн. лв среден бюджет за разпространение - 50 000 хил. лв. (и двата бюджета са държавна субсидия за продуцента и разпространителя на филма) ПРИ 1 млн.лв приходи = приход за продуцента - 250 хил. лв (връщаеми на държавата според субсидията) приход на собственика на киносалона - 750 хил. лв. - ЧИСТА ПЕЧАЛБА какво излиза - Че българският данъкоплатец субсидира един частен монополист като собствениците на киносалони!!!! Да ви имам свободния пазар!
НА НЕРАЗБРАЛ НИЩИЧКО
""" Анонимен 19:29 | 14.02.2012
...
... да осъждаме бурно алчността им с тези 75%-95%, наистина е безпредметно """
И наистина е съвсем безпредметно да обсъжаме неизвестна ни дали я има или я няма алчност, без да знаем от "тези 75%-95%" от приходите от даден филм, които получва разпространителят на филма, колко процента след като прихода му се намали с разхода му за разпространяването му, са му печалбата, както не знаем колко от "тези 5%-25% от приходите от даден филм, които …
получва продуцентът на филма, колко процента след като прихода му се намали с разхода му за производството му, са му печалбата.
Наистина съвсем безпредменто да се обсъжда разпределние по проценти на приходи от филм между продуцент и разпространител, вместо да се обсъжда процент на печалбата на продуцент от вложени капитали за производство на филм и процент на печалба на разпространител на филм от вложени капитали за разпространение на филм.
Ако тази завеска се повдигне, може например да се окаже, че печалбата на продуцент е 50% от вложените му пари за производството на филм, а печалбата на разпространител е 5% от вложените му пари за разпространение на филм. И алчността може да смени обитателя си.
"Миграцията на паламуда" има късмета да е финансиран държавно и режисьорът му да не е ощетен финансово от монопола на кината. Не е такава обаче ситуацията при "Операция: Шменти Капели" - за този филм Влади Въргала е намерил чрез заеми, ипотеки и други източници близо милион и половина лева. Това са частни пари, които той трябва да върне, след което евентуално да извлече печалба, с която да храни семейството си. При близки условия на договора, изнесен по-горе, Влади Въргала е взел около 40% приходите …
на филма, които са 1 200 000 лв. . Това прави около 500 000 лв, от които 20% ДДС и 10% плосък данък по груби счетоводни изчисления, се дължат на държавата. Общо печалбата става около 350 000 лв, която той трябва първо да върне на инвеститорите и банките, които чакат своите 1,5 млн. лева. Адмирирам автора на статията и дано каузата му има успех!
Допълнение към 5: В повече или по-малко престижните научни списания, авторите на статии не получават от издателя нито стотинка за тях. Ако такъв автор желае негова статия в такова списание да се чете безплатно, той трябва да заплати на издателя такса, равна на таксите от, примерно, 100 платени влизания на нейни читатели. АКТА не се опитва да реши проблем на авторите, а на издателите и продуцентите.
http://samo-istinata.blogspot.com/ много близки резултати от изчисленията за свръхпечалбите , за гарантирането на които беше изплюта ACTA, SOPA, GEGA, PIPA, Patriot Act
И.Иванов, Швеция, ОБЩЕСТВОТО НЕИНФОРМИРАНО И ПРЕДИ ЕДНА СЕДМИЦА, И СЕГА въпросът е, че филморазпространието беше изтеглено от системата на националното филмопроизодство като възможен копродуцент и киното ни беше вкарано в невъзможната мисия да се конкурира с продукции с фанастични бюджети. Иначе, на фона на печалбите, които им се гарантират от липсата на задължението да ИНВЕСТИРАТ в произвоството на филми, да, сигурно сте прав, да осъждаме бурно алчността им с тези 75%-95%, наистина е безпредметно.
Не разбирам автора на тези писания.
Никой не го кара да ходи на кино в тези киносалони.
От както в България се появиха видеомагнетофони през седемдесетте години съм ходи два или три пъти на кино. А съм гледал всяка година по над 50 филма в приятна домашна обстановка. Верно че едно време преводът не беше много артистичен и беше само с един глас, но пък гледахме филми, които комунистите не допускаха тук. За това сега цървуланския филм "На всеки километър" го наричат "култов", защото беше по времето …
на култа към Тошо-галоша, БКП, и Ламби-пантата.
Напослeдък единстевно отидох да гледам Светъте голам и т.н. само от уважение към авторите и историята, която представят. Това ми стига за да разбера, че нещо е станало в българското кино и идва крлаят на комунистическите слугинажи...
Естествено, че ще защитава АСТА, след като АСТА му гарантира по-висока посещаемост на кината.