Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Недооплаканият край на либертарианските политики

38 коментара
Недооплаканият край на либертарианските политики

Най-епохалното събитие в световната политика от Студената война насам се случи, но малцина го забелязаха. Нямам предвид конфликта в Ирак или Ливан или кампанията срещу тероризма.

Това е абсолютното и окончателно поражение на движението, което оформи политиката на САЩ и на други западни демокрации за няколко десетилетия – либертарианската контра-революция. 

Между 1930-те и 1960-те години и други либерални демокрации възприеха своя собствена версия на модерен социален държавен капитализъм. Към средата на 20-ти век във всички западни демокрации легитимността на социалната държава бе приета от основните партии в дясно, както и от центристките и левите. Но не и от либертарианските. За разлика от Айзенхауер, Никсън и други “модерни републиканци”, либертарианците в САЩ не търсеха по- фискално отговорна социална държава. Те искаха да премахнат самата социална държава и да я заменят с “общество на възможностите” или “общество на собствениците”. Те бяха революционери – или по-точно контра-революционери, стремящи се да възстановят идеализирания Викториански свят на ненамеса в частната инициатива.

Либертарианците предприеха масивна интелектуална и реторична атака върху модерното управление от 1970-те години насам. Тази значителна сила включваше влиятелни икономисти като Нобеловия лауреат Милтън Фридман, който председателстваше Икономическия съвет на президента Роналд Рейгън; тинк-танкове като “Като институт”; влиятелни групи за натиск като “Клуб за растеж” и “Американци за данъчна реформа” начело с Гровър Норкуист, на когото принадлежи знаменитата реплика, че правителството трябва да се смалява, докато не побере във ваната за баня. 

Либертарианците предложиха приватизация на социалното осигуряване и смяна на държавните пенсии с индивидуални спестовни сметки. Здравеопазването също трябва да бъде приватизирано чрез индивидуални здравни сметки.

Общественото образование, наследство от 19-ти век, беше другата цел на либертарианските контра-революционери, които предложиха на гражданите да се дават ваучери за частни училища. Либертарианците се насочиха и към регулациите на трудовия пазар, призовавайки за премахване на минималната заплата. Това трябваше да бъде съчетано с масова имиграция, която щеше да намали заплатите допълнително.

В средата на 20-ти век социалната държава беше “третият път” между демократичния социализъм на левите и изповядващия “голяма държава” консерватизъм, който прие социалната държава, но се стремеше към намаляване на разходите за нея.

В средата на 1970-те и 1980-те години, обаче, политическият спектър се премести на дясно. Не само комунизмът, но и демократичният социализъм изчезна като приемлива опция, тъй като хората не вярваха повече, че национализацията на цялата икономика има някакъв смисъл. В същото време умерените консерватори, които извършиха своето помирение със социалната държава, бяха изместени в дясно от радикалните либертарианци.

Внезапно бившият политически “център”, капитализмът на социалдемократическата социална държава, беше предефиниран като “ляв” и бившето “дясно”, консерватизмът на “голямата държава”, сега вече беше разглеждан като “център”. През 1990 -те терминът “трети път” означаваше не Шведската социална демокрация, а пропазарният неолиберализъм на Бил Клинтън и Тони Блеър, които през 1950-те години биха могли да бъдат разглеждани като умерени консерватори.

В Съединените щати, ръководството на Демократическата партия възприе реториката на свободния пазар и малкото правителство на либертарианските радикали. “Ерата на голямото правителство приключи”, декларира Бил Клинтън. Той обаче се произнесе твърде бързо.

През последното десетилетие американското общество отхвърли всеки елемент на либертарианската контра-революция. Първото отхвърлено от гласоподавателите предложение беше за приватизация на образованието. Тъй като образователната политика в САЩ е доминирана от отделните щати и градове, тази тема беше оборена на местно ниво. Стана така, че повечето консервативни републиканци, както и демократите, са доволни от техните обществени училища по предградията. Отново и отново, предложенията за ваучерна система бяха отхвърлени.

Президентът Джордж Буш превърна приватизацията на социалното осигуряване в централна част от законодателната си програма. Американците, разтревожени от срива на фондовия пазар, отхвърлиха идеята и уплашените републиканците я изоставиха.

Администрацията на Буш не си даде усилие да прокара друго либертарианско предложение – за здравните спестовни сметки, което почти със сигурност щеше да бъде отхвърлено от избирателите, които не желаят риск. В действителност, за ужас на либертарианците, Буш и контролираният от републиканците Конгрес създадоха програмата за лекарствени рецепти за възрастните, което е най-голямата експанзия на социално здравеопазване в САЩ от създаването на здравната система Medicare по времето на Линдън Джонсън през 1965 г. 

А трудовият пазар? Тук отново либертарианството беше напълно изкоренено. Конгресът на републиканците напоследък търси варианти за нарастване на минималната работна заплата заедно с намаление на имотните данъци. И отново, въпреки съпротивата на либертарианците, преглътна популистките искания за спиране на нелегалната имиграция, което накара двете партии да подкрепят мерки за силна охрана на хаотичните американски граници.

Близо едно десетилетие Републиканската партия контролира Вашингтон и законодателната власт в повечето щати. И въпреки това всяко голямо предложение на либертарианците бива отхвърлено от обществото и неговите избрани представители. Тяхното единствено временно достижение беше съкращаването на данъците, което обаче вероятно ще бъде частично ревизирано, за да се редуцира бюджетният дефицит за идните години.

С изчезването на либертарианското дясно като значителна сила, гравитационният център по въпросите на икономическата политика неизбежно ще се измести някъде на ляво.

Но няма да видим реставрация на модела от средата на 20 век, тъй като няма да има съживяване на социалистическото ляво. Смъртта както на социализма, така и на либератрианството, ограничават твърде много полето на умерената социална демокрация и на консерватизма, защитаващ “голямо правителство”. Ограничаването на опциите по хоризонтала ляво – дясно обаче е съпроводено от нарастващо разделение от горе надолу, по вертикала, между елит, ангажиран с глобализацията и масовата имиграция, и популистко, националистическо мнозинство.

Ако това разделение измести старото хоризонтално разделение по оста ляво-дясно, тогава може да видим трети “трети път” – такъв, който се позиционира между най-тежките форми на популизъм и утопичните форми на транснационализъм.

Либертарианското движение се помина. То няма да се появи отново и неговото поражение като сила в американската политика ще промени дефиницията за дясно, ляво и център – не само в САЩ, но и в света.

*Авторът е старши стипендиант в New America Foundation и автор на “The American Way of Strategy 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

38 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Stefan
    #39

    E, vizdate, 4e i tam predpo4itat da im e toplo pod dypeto, vmesto da varviat napred. Iavno tova predpo4itanie kam zastoj e 4isto 4ove6ko. I doniakade e svarzano sas zastariavaneto na naselenieto. Eto i az 6te se popravia, i 6te prestana da pi6a za niski danaci i li4na iniciativa. Vmesto tova 6te reklamiram goliama i mydna administracia, mo6na i tromava darzava, zarobvane na naselenieto s danaci i socialni vnoski, izravniavane na dohodite, nikakva imigracia, nikakva emigracia, vaob6te patriarhalen raj ot vremeto na bivolite i harmanite na selo:) P.S. (Da be:)))

  2. Пламен Петков
    #38

    Откога търся либертарианска партия в България, но до сега не съм дочул подобен полъх от телевизора и радиото. Надявам се че има и други катто мен. Обадете се откога ви търся. Колкото и да ме убеждават, че това е непопулярно, мисля че това е единствения изход и път за оцеляване в държава където всеки иска да му дават, а никой не иска да дава.

  3. ot USA
    #37

    USA e svobodna dyrzava i vseki moje da si izkazva razlichno mnenie. Za onezi ot vas v Bylgaria koito se interesuvat ot podobni idei trjabva da se otbelezi che stiatiata otraziava edno mnenie, koeto veroiatno njama mnogo obshto s realnosta i otraziava krainolevi (za USA) vijdania. Viarno e, che republikanskata partia nachelo s Bush potroshi ogromni kolichestva pari, vkljuchitelno i v razduti socialni programi. Tova e ogromno otstyplenie ot principite na konservatizma ot vremenata na Reagan i veroiatno

  4. Велев
    #36

    Щом няма :)

  5. Пешо
    #35

    Авторът на статията е или с бая обаркан компас, или иска да обърка читателите с някаква скрита задна цел, защото изглежда, че не знае кое е горе и фое долу, да не говорим за ляво или дясно ... Само един пример: лекарствената реформа на Буш, която няма да трае дълго, тъй като всички старци, лекари и аптекари пищят срещу нея, е типичен пример за така наричаната от Майкъл Линд "либертарианска" приватизация на социалните услуги (термин, който не съществува в англо-говорящия свят: двете думи "либертарианско"

  6. libertarian
    #34

    Ima takova sdrugenie, slava bogu ne e partiawww.libertarium.net

  7. х
    #33

    Повече за либертарианството в България можете да научите на ww.libertarium.net

  8. libertarian
    #32

    ИДЕЩИЯТ ЛИБЕРТАРИАНСКИ ВЕКЛибертарианството е възгледът, че всеки човек има правото да живее своя живот по начина, който избере, доколкото зачита същите права на другите. Либертарианците защитават правото на всеки човек на живот, свобода и собственост – права, които хората притежават по природа, преди още да са били създадени държавите. В либертарианския възглед всички човешки взаимоотношения трябва да бъдат доброволни; единствените действия, които трябва да бъдат забранени от закона, са онези действия,

  9. Пешо
    #31

    хубаво звучи - просто и лесно - но натуралните човешки права някакси не се връзват с днешната финансова и политическа схема на света. Наи-вече липсва образованието, което е предимно технократско, с цел да се произведат четящи и смятащи роби, а не мислещи индивиди.

  10. $$$,$$$.00
    #30

    Tochno naprotiv! Libertarianstvoto sabira poveche pochitateli i az sam edin ot tiah. Novite pochitateli idvat ot nai-mladoto pokolenie, koeto triabva da plati raznoskite na roditelite si i tehnite nepravilni idei za tova nakade triabva da varvi edno obshtestvo. Libertarianstvoto idva ot kolonistite i bashtite- osnovateli na USA. Mladite v US iskat darjavnoto pensionno osiguriavane da otpadne, zashtoto mnogo maimuni se kachiha na edin klon, a klonat e veche tanak i shte se schupi. Mnogo imigranti

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.