НЦИОМ направил 104 социологически изследвания при неясно финансиране

За три години от началото на мандата на 41-то народно събрание Националният център за изучаване на общественото мнение ( НЦИОМ) е провел над 104 социологически проучвания. Цената на допитванията остава неизвестна, също както неизвестни остават поръчителите и ползвателите им. Това става ясно от две последователни запитвания на блога "Отворен парламент - граждански гласове" и Mediapool по Закона за достъп до обществена информация до ръководството на парламента.

 

От НЦИОМ не желаят да предоставят конкретна информация кой е поръчал изследванията – дали това е ръководството на НС, парламентарна група, парламентарна комисия, народни представители, администрацията на НС, нито на кого са предоставени за ползване.

 

В отговора си държавните социолози са описали всички възможни ползватели на техни данни: ръководството на Народното събрание, зам.-председателите на парламентарни групи, постоянните парламентарни комисии, народните представители, министрите от правителството, президентът на страната, дирекция "Пресцентър" на НС, главният прокурор, председателите на КС, ВКС и ВАС, омбудсманът, ректорът на СУ "Св. Климент Охридски“, председателят на БАН, председателят на БСА, шефовете на БТА, БНР и БНТ, Националната библиотека, библиотеката на парламента и медиите.

 

НЦИОМ няма сайт

 

Центърът разпространява своите резултати "под формата на бюлетин“ до "всички адресати на НЦИОМ“. В отговорите е казано, че: "Бюлетините на НЦИОМ се предоставят и на всички медии, които проявяват интерес към огласяваните данни от дадено проучване".

 

От отговорите не става ясно, дали ако изследването: "Общественото мнение за СДС и ДСБ“ (проведено през декември 2009 година) е поръчано от парламентарната група на Синята коалиция, то може да се ползва от парламентарната група на ГЕРБ. От написаното от НЦИОМ не става ясно също така дали една парламентарна група може да поръчва проучване, което да засяга друга или други партии.

 

В документ, наречен "Механизъм за работа на НЦИОМ с народните представители" се посочва , че "Информация от социологически изследвания, възложени от ръководство на НС, парламентарни групи, парламентарни комисии, народни представители, се предоставя за тяхно ползване, без да се огласява публично, освен ако огласяването на данните не е изрично изискване на възложителя".

 

"НЦИОМ публикува проучванията си на сайта на парламента“, където ги няма.

 

Според информацията, предоставена от НЦИОМ освен че разпращат "всяко“ от изследванията си до всички адресати, те ги публикуват на страницата на Народното събрание. Проверка на блога "Отворен парламент – граждански гласове“ показа обаче, че НЦИОМ са публикували общо 2 от всички 104 социологически изследвания.

 

Подобен пропуск може да се тълкува и като нарушение на Правилата за устройството и дейността на Националния център за изследване на общественото мнение, където е записано, че социолозите в тази структура към парламента трябва освен от принципите на научност и достоверност, да се ръководят от принципа за прозрачност.

 

Финансирането – мистика

 

Освен принципите, от които би трябвало да се ръководи НЦИОМ, в правилата за дейността на института е записан и начинът на финансиране. Според документа това става с държавни пари, тъй като средствата за НЦИОМ са към бюджета на парламента, както и с приходи от собствена дейност.

 

От отговора на парламентарната администрация не става ясно кой и кога е възложил поръчки за изследвания на НЦИОМ, нито дали те са включени в списъка, предоставен от тях, както и каква е цената им. В сферата на догадките остава и разходването на парите, спечелени по договори с външни изпълнители. От справка с публичния регистър в Сметната палата (отразяващ финансирането на предизборните кампании и кои социологически и рекламни агенции са били ангажирани) е видно, че НЦИОМ е работил изследвания по поръчка на ГЕРБ за местните и президентските избори през 2011 г.

 

НЦИОМ е част от програма за връзка с избирателите

 

В отговора на администрацията на НС е посочено, че НЦИОМ е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на парламент, като бюджетът на центъра е във функционална област: "Представителен и ефективен парламент“, Програма 3: "Връзка с избирателите и народното представителство“. Справка с бюджета на тази програма за 2012 г., показва, че има заложени 1 648 201 лв. Разходите на програма за персонал са 1 358 046 лв., а за издръжка 290 155 лв.

 

Въпреки заложените приоритети в Изследователската програма за "регулярни представителни проучвания за законодателни инициативи на НС“ в списъка с изследвания за настоящата година фигурира само едно проучване за нормативен акт. То е направено през февруари тази година и целта му е била да провери общественото мнение за идеите, заложени в Закона за детето.

 

За сметка на това тази година НЦИОМ е проверил общественото мнение за парламента, президента и възможни коалиции с нови политически субекти. Държавните социолози са се занимали и с 48-ия конгрес на БСП, както и с реакциите на българските граждани при земетресение.

 

В сферата на догадките е дали именно последното проучване е довело до инициативата на вътрешния министър Цветан Цветанов земетресенията да се оповестяват с мегафони.

 

Нагласите към изборните правила и политическите предпочитанията за гласуване са

внимателно изследвани.

 

За последните три години, НЦИОМ е провел 5 изследвания на нагласите, свързани с промени в изборното законодателство, но нито едно от тях не е цитирано на заседание на правната комисия в парламента и не е използвано публично като аргумент за една или друга законодателна идея, отнасяща се до изборните правила.

 

След като се влагат публични средства, е интересно да се разбере какви са резултатите от изследванията, посветени на обществените нагласи по теми, свързани с изборното законодателство и как тези резултати се отнасят към изработения с толкова скандали и противоречия между политическите сили Изборен кодекс.

 

Какво са установили с т.нар. ретроспективен бюлетин за обществените нагласи по въпроси, свързани с изборното законодателство, обхващащ 15-годишен период (от 1994 г. до 2009 г.) и проучването на обществените нагласи за промени в изборното законодателство, проведено през юни 2010 г. - ние не знаем. Нито можем да се ползваме от тези данни, защото, както е посочено в отговора на НЦИОМ: "Коментари и анализи по данни от проведените от НЦИОМ социологически проучвания се правят единствено от експертите на центъра. НЦИОМ не разполага с "каталог“ на проведените проучвания...", от който може да се избере и ползва проучване от заинтересовани страни, извън парламента.

 

Интересни за публиката и анализаторите биха били резултатите от национално представително проучване на тема: "Обществено мнение за изборното законодателство“ от октомври 2010 г., експертен анализ, посветен на общественото мнение за някои от идеите в законопроекта за нов Изборен кодекс, също от октомври 2010 г., както и какво установява проучването на обществените нагласи за предварителна регистрация на гласоподаватели, направено през юли 2011 г.

 

Важно е също така каква е тенденцията от изследваните сравнителни данни за регистрираните откази от участие в национални представителни изследвания на НЦИОМ от октомври 2011 г. и какви са резултатите от анкета с ръководителите на регионалните екипи на НЦИОМ на тема: "Провеждане на изследвания тип Exit poll на президентските и местни избори 2011 г. и нарушения на изборния процес“.

 

Как тези изследвания са използвани при подготовка на миналите вече на първо четене поправки в Изборния кодекс – никой не знае, освен, разбира се, посветените "адресати“ на НЦИОМ.

 

Социалните мрежи на фокус

 

През февруари 2012 г. е направено национално представително проучване на тема "Интернет и виртуалните социални мрежи в България“. Дали то е провокирано от протестите срещу ACTA или има друго основание - можем да гадаем. Данни от него няма огласени и отново не е ясно кой е поръчал и кой е използвал данните за активността в социалните мрежи.

 

Държавните социолози – 15 на брой

 

От отговора на НЦИОМ става ясно още, че в структурата на центъра работят 15 щатни служители, чиято квалификация е в съответствие с изискванията за заеманата от тях длъжност. "Служителите на НЦИОМ са социолози, икономисти и математик-статисти“. Заплатата им се формира по неясно какви "вътрешни актове“, одобрени от председателя на Народното събрание.

 

Според предоставените данни щатните служители на НЦИОМ получават месечно възнаграждение между 677 и 1200 лева. Не е ясно дали те вземат бонуси, след "частните поръчки“, които извършва НЦИОМ.

 

Остава неясно и с какви нещатни бройки разполага центърът, за да може да проведе над 104 социологически изследвания за три години.

 

*Текстът е публикуван в блога "Отворен парламент - граждански гласове"