"Параграф 22": ЦИК възложи на ГРАО невъзможна проверка

За пръв път преди президентски избори Централната избирателна комисия поиска кандидатите да бъдат проверени дали отговорят на конституционното изискване да са живели в страната през последните пет години. Решението бе публикувано в 21.15 часа в четвъртък на интернет страницата на комисията. Според решение № 792-ПВР справката трябва да се извърши от Главна дирекция ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Дирекцията от своя страна не може да изпълни една от изискваните от ЦИК проверки, защото няма достъп до такава информация.

Проверката – мисията невъзможна

Освен, че вземането на подобно решение от ЦИК е прецедент, в общественото пространство от юни насам се наслагва внушението, че определени кръгове в управляващата партия ГЕРБ търсят “служебна победа” срещу бившия еврокомисар и настоящ кандидат -президент Меглена Кунева.

Още преди самата ѝ номинация като кандидат на гражданското общество да стане факт, адвокати, представени от медиите като “симпатизанти на ГЕРБ”, твърдяха, че Кунева не отговаря на законовите изисквания да заема поста държавен глава.

Според Изборния кодекс всеки кандидат-президент трябва да е пребивавал на територията на страната повече от 183 дни за всяка от годините след 23 октомври 2006 година.

Документът, публикуван на страницата на ЦИК, дава реда за служебна проверка на кандидатските листи за президент и вицепрезидент. Според точка 5 на това решение ЦИК възлага на ГД "ГРАО" проверка на следните данни на регистрираните кандидати за президент и вицепрезидент: име, ЕГН, постоянен адрес в страната, дата и място на раждане, поставени ли са под запрещение, изтърпяват ли наказание лишаване от свобода, имат ли друго гражданство освен българско и гражданство на родителите към момента на раждането на кандидата.

Любопитното изискване на ЦИК е ГРАО да предостави на комисията информация дали всеки от кандидатите е пребивавал на територията на страната повече от 183 дни за всяка от годините след 23 октомври 2006 г.

Според нормативната база обаче ГРАО няма данни за влизанията и излизанията на българските граждани през границата на страната, защото не се занимава със задграничните пътувания на гражданите, а с тяхната адресна регистрация. Евентуално подобни данни може да бъдат съхранявани в МВР, но след присъединяването на България към ЕС информация за времетраенето на пътуванията не може да бъде събрана, освен ако лицето не е пътувало в държави извън Европейския съюз.

ЦИК: “Добрите юристи спазват и добри, и лоши закони”

Въпреки това обаче от ЦИК така и не успяха да обяснят защо подобна информация се изисква от служба, която не може да я предостави. “Ние ясно сме посочили в решението си каква информация искаме. А според Изборния кодекс именно ГРАО трябва да извърши проверката”, заяви пред Mediapool говорителят на Централната избирателна комисия Ралица Негенцова. “Сигурна съм, че колегите ще направят каквото могат”, допълни тя без да отговори на конкретното питане защо ЦИК изисква от дирекция в регионалното министерство данни, които са от компетенциите на МВР.

“Законът възлага всички тези неща на ГРАО”, повтори Негенцова без да уточнява какво точно има предвид. По стар свой навик тя разясни азбучните истини, а именно, че “добрите прависти спазват закона и добър, и лош”.

ГРАО: Грижим се само за гражданската регистрация

Междувременно пред Mediapool шефът на ГД ГРАО заяви, че дирекцията “се грижи за гражданската регистрация”.

“Ние не работим с термина "пребиваване" (както е записано в Изборния кодекс – бел.ред.). Това, което ГРАО може да провери, е в базата данни за адресната регистрация на кандидатите. Колко пъти е напуснал страната и къде е бил – този въпрос трябва да бъде задаван към други органи, стига и те да имат данни”, допълни Гетов.

В отговор на въпрос дали ГРАО може обективно да провери дали определено лице е пребивавало в страната, Гетов отговори, че не може да тълкува законодателството, още повече при разминаване на терминологията в различните нормативни актове.

Така в момента декларацията е единственият начин да се докаже обстоятелството за пребиваването в страната, отбелязва в коментара си "Правен свят". Юристи припомнят текста от Административно-процесуалния кодекс, който предвижда, че в изрично определени случаи обстоятелства се доказват с декларация. Ако някой твърди, че декларацията е невярна, т. е. че декларираното не отговаря на истината, той трябва да докаже твърдението си.

Освен Кунева, и Калфин е "мишена" на проверката

Според неофициална информация на Mediapool членовете на ЦИК до последно не са били убедени дали да поискат проверката. Проекторешението е било изготвено по инициатива на ГЕРБ и "Атака" преди няколко дни, но до гласуването му се стигнало една в четвъртък вечер и то след тежко заседание.

Меглена Кунева е най-очевидната "мишена" за такава проверка. Тя изпълнява функциите си на еврокомисар, базиран в ЕК в Брюксел, от 1 януари 2007 г. до 9 февруари 2010 година.

По неофициална информация през това време Меглена Кунева е имала адресна регистрация в Брюксел.

Подобен казус може да възникне и за последните две години на кандидат-президента на БСП Ивайло Калфин, който е член на Европейския парламент от юли 2009 година.

Някои вече поставят въпрос и дали Росен Плевнелиев не е живял по-малко от половината от времето в България в периода от октомври 2007 до октомври 2008 г., доколкото е известно, че тогава той се е занимавал с бизнес в Германия. И какво би се оказало, ако излезе, че макар и само за една година от общо пет даден кандидат е живял предимно в чужбина.

Казусът би имат сериозни политически последици с неочакван край, тъй като, ако се стигне до елиминиране на някой от кандидатите по служебен ред, той незабавно може да се обяви за жертва на политическа репресия от ЦИК, в която мнозинство имат ГЕРБ и "Атака".