Парламентът прие законови поправки в полза на "Юлен" и футболните клубове

Законът за публично-частното партньорство (ПЧП) мина на първо четене през парламента с лобистки текстове в полза на концесионера на ски зоната в Банско “Юлен” и футболните клубове. Това стана с подкрепата на мнозинството от ГЕРБ, въпреки изказванията на депутати от всички парламентарни групи, че законът ще трябва да се пренапише основно между двете четения заради противоречия с десетина действащи закона. От приетия в четвъртък вариант дори не става ясно кога Законът за ПЧП ще влезе в сила.

Законът дава възможност с частни капитали да се изграждат болници, училища, детски градини, затвори, гари, пристанища, да се поддържат пътищата през зимата и други дейности. Това ще става на базата на партньорски договор между държавата или общината с фирмата. При обектите, които не генерират приходи, държавата и общината освен терена ще могат да дават и пари, за да се реализира съответният проект, предвижда законопроектът.

Законът за ПЧП е разписан на 19 страници, а преходните и заключителни разпоредби към него на 20. Именно те объркват други десетина действащи закона, сред които Законът за концесиите, Законът за обществените поръчки (ЗОП), както и законите за общинската и държавната собственост.

Законопроектът е правен от "асистентка на Хари Потър", каза независимият депутат Георги Терзийски. "Взета е една щипка от концесиите, една щипка от закона за обществените поръчки, една щипка от публичното партньорство и се опитвате да сглобите закон за публично-частното партньорство, който в крайна сметка предизвиква вещерски бъркоч в целия този сектор", обърна се Терзийски към управляващите от ГЕРБ.

Промяна в Закона за концесиите предизвика най-остра полемика. Текстът предвижда вече сключени концесионни договори да могат да се изменят или допълват. Това ще става, ако строителството или услугите не могат технически или икономически да се разделят от предмета на концесионния договор без значителни затруднения или, въпреки че могат да се разделят, са необходими за изпълнението на концесията.

 

Така ще може да се увеличи предвиденото по концесия строителство с до 50 на сто от първоначално предвиденото.

 

Еколози и опозиция видяха ползи за “Юлен”

Еколози и опозиция видяха лобистки интереси в текста и посочиха, че той ще обслужи концесионера на ски зоната в Банско “Юлен”, заради който в момента се променя и Законът за горите. Миналото лято екоминистърът Нона Караджова обяви, че концесионерът на ски съоръженията в Банко е излязал от определената по договор площ за застрояване на писти, което се оспорва от "Юлен". Вече няколко месеца дружеството, държавни екоексперти и община Банско правят допълнителни проверки за това дали е надхвърлена площта на концесията, което прави съоръженията незаконни. Още през юни обаче Караджова каза, че концесионният договор не предвижда санкции при подобни нарушения и по-добре е да се направят законови поправки, за да може поне държавата да прибира по-голяма концесионна такса.

 

Недопустимо е със Закона за ПЧП да се дава право вече сключени концесионни договори да могат да се изменят или допълват, заявиха от неправителствената организация “За да остане природа в България” още във вторник. Според тях с този текст се цели разрешаване на спорната концесия на ски пистите над Банско, където се доказа неправомерно увеличение на площта на зоната от страна на концесионера.

 

Днес депутати от опозицията попитаха какво означава "непредвидени обстоятелства" и посочиха, че на това основание изпълнителната власт ще може по свое усмотрение да реши дали да предоговори едва ли не всяка концесия за едно или друго строителство.

 

Лидерът на СДС Мартин Димитров също свърза текста със строителството в Банско, където, макар концесионерът да твърди, че не е излязъл извън рамките на договора си, еколози твърдят, че строителството е многократно увеличено. Поправката ще даде възможност за узаконяване на това строителство, смята Димитров.

Според заместник-министъра на финансите Владислав Горанов във всеки конкретен договор би могло да се прецизира разграничаване на рисковете и хипотезите, при които публичният и частният партньор придобиват правото на промени.

 

Общественият интерес не е гарантиран

 

Законът за ПЧП не защитава общественият интерес, смята Димчо Михалевски от БСП. Той посочи, че кръгът на публичните партньори - държавата и местната власт, не е достатъчен да гарантира защитата на обществения интерес и предложи към тях да бъдат включени и неправителствените организации. Михалевски настоява за ясни процедури и условия, на които ще трябва да отговарят проектите за публично-частно партньорство, преди да се сключат договорите.

Разбиващи критики

Преди да влезе в пленарна зала, Законопроектът за ПЧП мина през икономическа, правна и регионална политика комисии. Въпреки това и трите предложиха законопроектът да бъде приет на първо четене, като между двете се пренапише отново.

 

“Ако бъде приет в този си вид, правителственият законопроект ще предизвика хаос в редица закони”, каза Искра Фидосова от ГЕРБ при обсъждането му в правната комисия през ноември 2011 г. “Дайте да го гласуваме и ще стои, докато се освободи някой да го напише грамотно”, предложи тогава Фидосова.

 

"Като цяло законопроектът не е съобразен с действащото законодателство, не съдържа разграничителен критерии в кои случаи ще се провежда публично-частно партньорство, обществена поръчка или концесия. Не е ясно какво е съотношението между процедурите по закона за публично-частното партньорство, обществените поръчки и за концесиите", е посочено в доклада на правната комисия.

 

В него се казва още, че не е ясно кога се прилагат процедурите за ПЧП, а не концесиите или Законът за обществените поръчки (ЗОП). Отделни разпоредби изрично изключвали обществените поръчки от приложното поле на ПЧП като в същото време процедурите по сключването, изпълнението, изменението и обжалването на партньорския договор са предвидени да се осъществяват по реда на ЗОП.

 

Неясен избор на частния партньор

 

Не е ясно също така по каква процедура се избира частният партньор за сключване на договор. Необходимо е да се предвидят по-детайлни и ясни критерии при избор на частните партньори, за да не се създават предпоставки за заобикаляне на правилата в обществен интерес, отбелязва още правната комисия.

 

В законопроекта е посочено, че орган при обжалването е Комисията за защита на конкуренцията, но не е уточнено дали актовете ще могат да се обжалват и пред Върховния административен съд.

 

Комисията по регионална политика, която също се ръководи от ГЕРБ, повтаря констатациите на правната и дори допълва нови.

 

Законът за ПЧП противоречи и на Закона за културното наследство. Законопроектът определя културното наследство като обект на ПЧП, а Законът за културното наследство забранява отдаването на концесия на културно наследство с категория "световно значение", отбелязва комисията по регионална политика.

 

Според нея това би довело на практика до възможност за заобикаляне на ограниченията, наложени от Закона за културното наследство при отдаването на концесия на обект културно наследство, чрез прилагане на процедурите на ПЧП.

 

Законопроектът отнема вече дадени правомощия в законите за държавната и общинската собственост, като не е ясно какво става с тези правомощия. Предвижда се, че финансова подкрепа може да се предоставя и чрез учредяване на вещни права или предоставяне на частния партньор на имоти или части от тях, като в същото време изключва ограниченията и редът, предвиден в законите за държавната и общинската собственост.

 

Не е ясно кога влиза в сила

 

Възможност за различни тълкувания от кога влиза в сила Законът за ПЧП дава възможност така написания вариант.

 

В преходните и заключителни разпоредби на закона не е посочено от кога влиза в сила. Това според юристи означава, че той ще влезе в сила 3 дни след обнародването му в Държавен вестник.

 

В същото време според член 12 законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., твърдят депутати юристи. Текстът определя, че публично-частен проект се реализира само ако е включен в плана за действие, съответно в програмата за реализация на съответния общински план. От това следва, че и целият закон трябва да влезе в сила от 1 януари 2014 г., отбелязва правната комисията.