Есенният политически сезон започна със серия от пукнатини по доскоро монолитната фасада на ГЕРБ. Значими промени на обществените нагласи в поне пет основни за управляващото мнозинство направления регистрира септемврийското национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч". Според социолозите за първи път от мандата на правителството почти всеки втори гражданин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета. Привържениците му спадат до 18%. Също така за първи път тази есен недоверието към премиера Борисов надхвърля доверието към него. На министър-председателя вярват 32 на сто спрямо 37%, които не се доверяват на думите и действията му.
Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците. Намалява желанието за гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори, констатират още от "Алфа Рисърч".
Социолозите отчитат още фрагментиране на протестния вот между много на брой малки партии, част от които биха могли да прескочат четири процентната бариера само при по-ниска избирателна активност.
Партиите
За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. В редица областни градове пък нараства конкуренцията на социалистите и "Движение България на гражданите” на Меглена Кунева.
В резултат на това само в столицата ГЕРБ успява да удържи съществено предимство пред опонентите си. По-сериозният проблем пред управляващите е свиването на ядрото им от твърди симпатизанти, сигурни в своя вот за ГЕРБ. То се колебае около 950 000 души.
Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели като цяло.
Подкрепата към социалистите спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември. Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 000 симпатизанти – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниски доходи.
Според "Алфа Рисърч" към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не е променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти.
ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган.
Формацията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите” бележи лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева.
Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията твърдото ѝ ядро не надхвърля 170 000 души. Мобилизирането на потенциала от гласоподаватели отвъд този праг е едно от основните предизвикателства пред новата формация, обобщават от социологическата агенция.
Според "Алфа Рисърч" при представянето във формат "Синя коалиция“ през 2009 г. близо 286 000 избиратели се идентифицират с т.нар. традиционна десница. Впоследствие тя губи част от потенциала си в посока ГЕРБ, "Движение България на гражданите“ или неориентираните за кого ще дадат своя глас.
Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС – 2%, а ДСБ – 1.3% от всички избиратели. Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%, а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение от 5 на сто.
Социолозите отчитат, че националистическо-патриотичният вот постига 400 000 гласа в най-добрите си изборни години, което успоредно с наличието на компактна регионална база и медийно покритие прави тази ниша привлекателна за изключително голям брой нови формирования.
Според изследването през септември потенциалът му е свит почти наполовина (до около 220 000 гласа), главни претенденти, за които са "Атака" (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0.5%). В условия на криза този вот може динамично да нараства, така че да привлича и част от протестния вот, обясняват от "Алфа Рисърч".
Корпоративният вот
Специфична за България атрактивна ниша, която беше изпробвана и наложена като модел в редица местни, но и национални избори, е тази на т.нар. "корпоративен вот”. На последните парламентарни избори той достига над 300 000 гласа.
Особеното при него е способността му да мобилизира и активира вота на местни или професионални общности, което може да бъде скрит коз в хода на кампанията.
Регистрираният в момента потенциал от около 50 000 гласа е базата, на която ще стъпи. Електорално различимите партии, които се впускат за гласовете в тази ниша, са ЛИДЕР (0.9%), РЗС (0.7%), Либералният алианс на Марешки (0.4%).
Оценки за кабинета, министрите и бизнес средата
Доверието към правителството търпи сериозна криза. Септемврийското проучване регистрира както спад в твърдите му привърженици (от 22% на 18%), така и рязко покачване на недоволството от водената политика. Алфа Рисърч не е регистрирала до този момент толкова голям спад от 12% ръст в негативните нагласи към настоящия кабинет само за едно тримесечие.
Над 70% са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката.
Спад има в личния рейтинг на почти всички министри. Изключение прави инфраструктурната политика и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която бележи феноменален ръст в рейтинга си. От началото на годината Николай Младенов (6.9%) и Томислав Дончев (5.8%) са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива.
Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно най-високо е неодобрението към министрите, чиито ресори засягат пряко преобладаващата част от българските граждани – Симеон Дянков (спад 14%), Десислава Атанасова (спад 10%), Цветан Цветанов (спад 7%), Тотю Младенов (спад 5%). За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна. Респективно Симеон Дянков и Тотю Младенов са министрите, които събират най-много слаби оценки.
Десислава Атанасова и здравната политика е следващата "двойка”, при която е налице висока степен на съвпадение между негативна оценка за водената политика и недоверие към ресорния министър.
Икономическата, селскостопанската и образователната политика са следващите три, от които българските граждани са най-недоволни. Министрите Мирослав Найденов, Делян Добрев и Сергей Игнатов успяват обаче да запазят по-добри лични позиции в обществените нагласи в сравнение с оценката за техните сектори и водените политики.
От изследването на "Алфа Рисърч" става явно, че гражданите оценяват личните и партийните политически позиции на Цветан Цветанов, а не професионалните.
Влошават се оценките за бизнес средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми, нарастват до 67%.
Подкрепата за АЕЦ "Белене" намалява
За период от три години привържениците на АЕЦ "Белене" спадат с една четвърт – от 77% на 52%. Категорични поддръжници на новия ядрен проект остават главно симпатизантите на БСП, националистическите партии и в по-малка степен – тези на ДПС. Най-противоречиво е отношението сред електората на управляващите. Замразяването на проекта преди няколко месеца заради невъзможност на държавата да го финансира срещна подкрепа сред симпатизантите на ГЕРБ и катализира позицията им против централата. Ходът с новия инвеститор обаче за пореден път разколеба част от тези хора и сега отношението им е силно поляризирано.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
398 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ако не искате Българиа да прилича на Кипар и Гърция гласуваите за Герб ако ли не подгответе и правнуците ви да изплащат далговете на МАФИАТА....
Доцент Антоний Тодоров: Намаляване доверието към Борисов става тенденция
Симптоми за промяна на общественото мнение и на общите нагласи се усещат още от лятото на тази година. Това каза политологът и преподавател в Нов български университет Антоний Тодоров, който коментира данните от последното изследване на "Алфа Рисърч".
Тодоров сравни излезлите вчера данни с последния доклад на агенцията от лятото. Според резултатите от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" за обществените …
нагласи през месец септември, за първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета. Привържениците му спадат до 18%. Също за първи път недоверието към премиера Борисов надхвърля доверието – 37%:32%.
Такава промяна очаквах, защото – първо, нито едно правителство на почти четвъртата година от мандата си, не е запазило същия висок рейтинг, с който е било избрано. И второ, защото има много основания днес това да се случи, заяви политологът. Като причини той даде критичните за обществото теми като доходи, здравеопазване, икономика и социалното дело. "Както вътрешните работи, между другото, което ми се струва до голяма степен ново и малко очаквано", каза Тодоров.
Нюанси между отделните правителствата винаги има. Но трябва да кажем, че се повтаря една обща схема на отношенията към правителствата, което някои социолози нарекоха "устата на крокодила" – двете граници на одобрението и на неодобрението, което обичайно в началото на мандата са одобрението надвишава неодобрението, а в един момент обратното, обясни Антоний Тодоров. Този пример той даде, за да изкаже мнение, че схемата се повтаря. Онова, което обаче прави впечатление в изследването на "Алфа Рисърч", според политолога е свързано с това как запитаните виждат алтернативите. "Да кажем ¼, 1/5 смятат, че правителството се справя, близо обаче 45% и повече смятат, че това правителство не се справя, но те не виждат алтернатива. Останалите, малко повече от 1/3 смятат, че има алтернатива и правителството не се справя. Тези 1/3 вероятно са хората, които вече знаят, за кого ще гласуват – за опозицията, но те са крайно недостатъчни, за да може да се сформира политическо мнозинство", заяви Тодоров. Това е особеността на днешната ситуация – има недоволство от правителството, но повечето хора не виждат негова алтернатива, заяви политологът.
Все още остава значителна разликата между положителното отношение към правителството като цяло и положителното отношение към премиера Бойко Борисов. Новото е, че за първи път отрицателното отношение към работата на премиера надвишава, макар и не с много, положителните оценки. Това наистина е новост, но понеже за първи път се регистрира, трудно ми е да кажа дали ще продължи, коментира Тодоров. Не трябва да забравяме обаче, че началото на мандата си Бойко Борисов започна с одобрение на около 70% по данни на същата агенция, което в момента се е стопило почти двойно за тези години. Тоест, това е една трайна тенденция от тогава, колко ще продължи – не знам, допълни политологът. Има много основания да смятаме, че тази тенденция ще продължи, каза още той.
Премиерът събира недоволството за работата на цялото правителство и вероятно много повече хора сега си дават сметка каква е неговата голяма отговорност за работата на отделните министри, посочи още Антоний Тодоров. Премиерът, разбира се, прави всичко възможно, за да получи одобрението за онези сфери, в които общо взето одобрението преобладава – това е инфраструктурата, откриването на магистрали и т.н. Външната политика, но не в така степен, и колкото и парадоксално да звучи културата, продължи политологът.
Най-големите проблеми на политиката на това правителство е политиката на доходите, смята Тодоров. Те се сетиха в последния момент и това ме кара да мисля, че правителството усеща промяната в общественото мнение, за да може да планира едва ли не някакви последни разходи през следващата година, да напрегне бюджета, за да може някак си да залъже недоволството, заяви политологът.
Според него, конкретни гафове министър-председателят има безкрайно много. "Вижте начина, по който се сменят или бяха сменяни различни хора в правителството на високите инстанции. Едно от последните неща беше, че бившият председател на комисията за отнемане на незаконно имущество не е бил уволнен, а е напуснал, защото бил несъгласен с решение на членовете на комисията от ГЕРБ да не приемат намаляване на заплатите им от 5000 лева. Дали това е така или не, аз в подробности не искам да влизам, но множество такива неща, които показват фаворизиране на определени хора, заемането на всичките основни позиции във властта, ето дори с избора на последния Висш съдебен съвет, предизвикват много хора да започват вече да го преписват като негатив на правителството или на министри отделни, както и на премиера", каза Антоний Тодоров.
Като политическо говорене и остра критика определи Тодоров изказванията не само от членове на опозицията, но и от западни експерти, че България има тоталитарна власт в лицето на премиера. Надявам се не сме в ситуация на тоталитарно управление, заяви политологът и допълни, че въпреки това е вярно, че такива тенденции в много области се проявяват и то ясно. Най-малкото, дори като видите планираните разходи в бюджета, кои министерства са най-помпани – това са силовите министерства, другите получават много по-малко, даде пример Тодоров. Той допълни и увеличението на заплатите в секторите – в армията ще са 9%, но на учителите ще е 5%. Това само по себе си показва някаква гледна точка за обществото, заяви Тодоров.
По повод критиката и сравнението с времето на Тодор Живков политологът заяви: Има една особена игра от страна на премиера и тя е да се държи като баща на нацията, като човек, който решава сложните въпроси, който се държи благонамерено, към който всеки би се обърнал, ако има затруднения. Това е едновременно популизъм, едновременно авторитарно разбиране за управлението. Това между другото ще играе недобре за правителството и за неговата оценка в следващите месеци, коментира още Антоний Тодоров.
ДЕМОКРАТчо.о.о..о,не забравяй чесъна!!
Без значение дали с Костов, или без него, ДСБ е единствената дясна формация - всичко останало е московско червено. Опитайте се да мислите за посока на движение, а не за личности. Доста сте елементарен, 391.
ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ” - http://frognews.bg/news_22026/Bankov_oktopod_skrit_v_sekretniia_doklad_Dobrev/
390 Да бе. На Костов все някой друг му е виновен. Нали е много добър. Нека победи отново тогава! Бил неразбран. Ами направи така, че да те разберат хората.
Автор: Wittgenstein 17 Май 2012 20:45:00
…Така например СДС НЕ БЕШЕ създаден да промени България, да я направи нормална и достойна страна. Това наистина беше мисията на СДС в съзнанието на неговите избиратели, но не и намерението на самите създатели на Съюза. СДС БЕШЕ СЪЗДАДЕН, РЕСП. ИНФИЛТРИРАН ОТ БКП-ДС-КГБ С ЦЕЛ ДА СЕ СИМУЛИРА МНОГОПАРТИЙНОСТ И ДА СЕ КОНТРОЛИРА ПРЕХОДА В УДОБНА ЗА КОМУНИСТИТЕ ПОСОКА. А това не беше посока към истинска свобода и демокрация.
НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА СДС-ОДС СЪС СВОЕТО …
УПРАВЛЕНИЕ 1997-2001 УСПЯ ДА ПРИДВИЖИ БЪЛГАРИЯ ДОСТА РЕШИТЕЛНО В ПРАВИЛНА ПОСОКА. Разбира се, ако сме максималисти, никое правителство след 1989 не може да ни угоди. И все пак управлението на Костов при всичките му безспорни кусури и несъвършенства беше най-доброто не след 1989, а най-малко след 1944, ако не и преди това. Всъщност ако сме максималисти и перфекционисти, никое правителство на света не би могли да ни задоволи, защото винаги управляват човеци, на които е присъщо да грешат, никога не управляват Бог или абсолютната истина. Дори при много по-благоприятните условия в бившата ГДР например реформите и приватизацията, извършени от правителството на Хелмут Кол след обединението на Германия, досега са обект на остра критика. Ако някой например си мисли, че бившите източногермански номенклатурчици и служители на прословутата Щази днес са в пета глуха, жестоко се лъже. Всички те са облажиха процеса на приватизация. Във всички посткомунистически страни посткомунистите за съжаление приватизираха голяма част от бившата държавна собственост в своя полза. Морално ли е това? Разбира се, че не. Трябва ли обаче въобще да има морал в политиката? Немалко мислители в историята са застъпвали циничното мнение, че морал и политика са несъвместими. Това е голяма и сложна тема, но според мен политиката и моралът не може да се разделят напълно. Политиката обаче също така не може да се редуцира до морала. Понякога се казва, че политиката е прагматично действие с морална цел или пък че политиката е стремеж да се служи на общото благо, което само по себе си е морална цел.
Интересно и важно е въведеното от Макс Шелер и най-вече Макс Вебер разграничение между етиката на съвестта, при която са важни мотивите, и етиката на отговорността, която гледа резултатите от действията. Политиците трябва да се стремят към баланс между тези етики, като обаче според Вебер ТРЯБВА ДА ДОМИНИРА ЕТИКАТА НА ОТГОВОРНОСТТА. Причината е, че политик, подчиняващ действията си само на етиката на съвестта и движен винаги от абсолютни, високи мотиви, за съжаление няма да стигне далеч в реалния свят. Това е етика повече за монаси, идеалисти и светци.
От друга страна политик-прагматик, който се интересува само от ефекта на своите действия и прави всякакви компромиси без оглед на фундаменталните етически ценности също залита в крайност, защото това лесно може да доведе до етически релативизъм и оттам до загуба на всякакви ориентири и опорни точки.
В тази дилема между етиката на съвестта и отговорността се намираше правителството на СДС-ОДС и СПОРЕД МЕН СЕ СПРАВИ ДОСТОЙНО. При това успехите на ОДС реално погледнато бяха заслуга на сравнително малка група реформатори около Костов в условията на огромна външна, но и вътрешнопартийна съпротива, понеже СДС от създаването си гъмжеше от кариеристи, предатели и подставени лица и виждаме, че и 22 години по-късно още не се е освободил от тях.
Неслучайно ОДС дори в условията на 2001 получи все пак над 800 000 гласа. Ако КГБ не беше довел Симеон, ОДС имаше дори шанса да повтори мандата си! Следователно не е така лесно Костов и СДС да бъдат упрекнати в измяна на каузата на СДС и в неморалност, в загърбване на голямата цел. Ако на СДС беше отпуснато още малко историческо време, щеше да стане съвсем ясно, че тази цел не е изоставена. Точно това обаче враговете на свободата и демокрацията не можеха да допуснат.
Всъщност Симеон спечели изборите, като – без да използва изрично тази терминология – постави етиката на съвестта в центъра: „Нужна е почтеност. Почтеност във всичко.” – т.е. в мое лице виждате светец, който ще се ръководи само от абсолютните етически ценности и няма да има компромиси с тях като при „прагматика” Костов.
Провал ли е „проектът”(както обичат днес да казват) ДСБ? Може да се спори, защото зависи от критериите. Отново ако сме максималисти и смятаме, че ДСБ трябва да спечели изборите и да управлява България – сигурно. Ако сме обаче на мнение, че какъвто и да е резултатът, в крайна сметка си струваше да се направи един от малкото сериозни опити за създаване на партия извън сценария на КГБ в Източна Европа – не. Впрочем ДСБ от своето създаване е наясно със своя електорален потенциал и никой не е хранел илюзии, че може да повтори резултата на СДС от 1990-те години. Виждаме обаче, че дори само с пет (!) депутата, в пълна изолация и в опозиция ДСБ продължава да е трън в окото на мафията и Москва! Можем дори да кажем: тезата, че ВСИЧКИ български политици са маскари, е вярна – но с едно единствено, много знаменателно изключение: Иван Костов и ДСБ. Привържениците на тази теза (разбира се, нарочно) пропускат този ключов факт. ЕТО ЗАЩО ДОРИ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА ДСБ ДА СА НАДЦЕНИЛИ СИЛИТЕ СИ И ПОТЕНЦИАЛА НА ПАРТИЯТА, ТОВА УСИЛИЕ НЕ Е БИЛО НАПРАЗНО, НЕ Е ГРЕШКА И НЕ Е ПРОВАЛ.
Искам да обърна внимание на Едвин, че ДСБ всъщност не е пречка за създаване на желаната от него неинженерна, неполитттехнологическа, автентична, мощна дясна партия. Извън електората на ДСБ има още около 1,5-2 милиона избиратели с дясна нагласа, повече от достатъчно за други формации, които да се борят за доверието им. И ако наистина Костов е пречка за възраждането на СДС, както твърдят неговите противници в СДС, сега е моментът да докажат, че това е така и СДС вече самостоятелно да тръгне мощно напред и нагоре.
Сравнително слабото представяне на ДСБ между другото не се дължи токова на някакви фундаментални грешки на нейното ръководство, както смята Едвин и както често се изтъква в други анализи. Хубаво е да сме критични, но не бива да изпадаме в свръхкритичност. Каквито и грешки и слабости да има ръководството на ДСБ, това все пак са най-качествените политици на България. Как тогава става така, че подкрепата им сред населението е толкова малка? Ами наред с всичко друго основната причина е, че те са изправени срещу цялата посткомунистическа държавна машина с всичките й ресурси и възможности, зад която пък в крайна сметка стои самата МОСКВА. Ето защо борбата е изключително неравна. Ако ДСБ се бореше с някакви НАИСТИНА МЕСТНИ, БЪЛГАРСКИ комунисти и мафиоти, при всичките й недостатъци отдавна да ги е смачкала като карфици! Уверявам Едвин, че дори Чърчил, Кенеди, Де Гол или Аденауер да застанеха начело на ДСБ, при тези условия едва ли биха имали много по-големи успехи от сегашното ръководство. При цялото ми уважение към тях мога да уверя всички, че и те са били само хора и са готвели само с вода. Впрочем мафиотските посткомунистически медии набързо биха намерили слабите им места и биха се възползвали от това, че Чърчил например е бил хроничен алкохолик, а Кенеди сексуален маниак.
Така че НЕ НЕУСПЕХИТЕ, А УСПЕХИТЕ НА КОСТОВ СА ПРИЧИНАТА ЗА НЕИСТОВИТЕ НАПЪНИ ТОЙ ДА БЪДЕ ЕЛИМИНИРАН ОТ БЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА. През 2001 беше доведен Симеон, за да бъде прекратено управлението на Костов. След това беше направен опит той да бъде изместен в СДС и пратен в забвение. След като създаде ДСБ, всичко беше насочено към разбиването на ДСБ. Сега СК беше разтурена, за да бъдат елиминирани Костов и ДСБ от политиката, дори с цената на евентуалната смърт на остатъчното СДС (макар че на СДС, разбира се, се дават обещания за влизане в следващото НС, коалиции, постове и пр.). Москва не може да търпи Костов не само като управленец, но и в опозиция. Просто тя иска той да излезе напълно от политиката и да се махне от очите й. Самият Костов беше писал навремето, че мозъкът на операциите срещу него е извън страната, а атаките в страната идват от жалките марионетки на този мозък.
За разлика от марксистите аз смятам, че не „народните маси”, а ЛИЧНОСТИТЕ СА РЕШАВАЩИ В ИСТОРИЯТА. Светът щеше да е различен без Александър, Цезар, Наполеон, Ленин и Хитлер, а България без Левски, Стамболов, Стоилов, Костов и т.н. Оказва се, че ИМА повече или по-малко незаменими хора. Наистина без тях светът няма да свърши, но няма да е същият. Затова призивите за оставка на Иван Костов са контрапродуктивни. Автентичният десен политически елит в България е твърде малоброен и би било голяма грешка да се лиши от най-качествените си политици, само защото според някои те били „изхабени”, „динозаври”, 22 години били достатъчни и т.н. Дори в старите демокрации оттеглянето на някои ключови лидери понякога води до големи сътресения, какво остана в посткомунистическите страни, където големи политици са истинска рядкост и се броят на пръстите не една ръка, а понякога и съвсем липсват!
Ето защо централният политик на българския преход Иван Костов трябва да остане в политиката, най-малкото напук на Москва.
ДЕМОКРАТ НЮЗ,къде избяга приятелю?!Ела да си говорим за ДСБ,ама не с лозунги а с факти.