"Политическите решения" на ЦИК ще могат да се обжалват

Известните като "политически решения" на Централната избирателна комисия (ЦИК), с които при липса на 2/3 мнозинство ЦИК отказваше да вземе решение и актът оставаше необжалваем пред Върховния административен съд, вече ще могат да се протестират. Това гласува правната комисия на Народното събрание в четвъртък при второто четене на промените в Изборния кодекс.

Депутатите записаха текст, според който, когато за приемане на решение в ЦИК и съответно в районните, общинските и секционните избирателни комисии липсва необходимото мнозинство от две трети, да се смята, че е налице решение за отхвърляне. Такива становища подлежат на протестиране.

Според сега действащия текст в Изборния кодекс при такива ситуации комисията постановява "отказ" от вземане на решение, случаят не подлежи на обжалване пред ВАС, както и на повторно разглеждане. Това положение бе силно критикувано от Венецианската комисия.

ГЕРБ обаче отказаха да се позволи присъствието на акредитирани наблюдатели на заседанията на ЦИК. Практиката в повечето демократични държави е именно такава. Около това предложение се обяви цялата опозиция.

Според Мая Манолова от БСП отсъствието на наблюдатели от заседанията на ЦИК е сериозен пропуск, защото на вота миналата есен комисиите са взимали решения на тъмно, без да обявяват мотиви. При присъствието на наблюдатели ще спечели прозрачността на изборния процес, изтъкна тя.

Колегата ѝ от Синята коалиция Веселин Методиев обясни, че подобно предложение трябва да бъде прието, за да се гарантира честността на изборите, тъй като партиите нямат авторитет в обществото, за да бъдат достоверен източник за истинността на резултатите.

Според председателя на правната комисия и идеолог на Изборния кодекс Искра Фидосова, обаче, наблюдателите трябва да се задоволят единствено с предаването онлайн на заседанията на Централната избирателна комисия. Присъствието на стотици наблюдатели само ще блокира работата на ЦИК, заяви Фидосова, която смята, че по време на заседанията "всеки ще дава мнение".

В крайна сметка текстът беше отхвърлен с гласовете "въздържал се" на ГЕРБ.

Управляващите не приеха и предложението на независимия депутат и лидер на РЗС Яне Янев за вдигане на бариерата пред коалициите за влизане в парламента. Правната комисия запази настоящия праг от 4% за всички участници във вота.

Янев предлагаше бариерата за коалициите да се формира като на всяка партия се пада по един процент, а към получените проценти се добавят още два.

Манолова напомни, че преди предходните парламентарни избори Тройната коалиция също вдигна бариерата за коалиции на 8 процента, но тя беше отменена от Конституционния съд.

Съдът ни предупреди, че преди избори подобни промени не могат да се правят и ако възникват нови правила, те трябва да важат за по-следващ избор, каза Манолова.