Преподавател в отчаяна битка срещу спорни назначения на наши учители в Брюксел

Д-р Аврора Трифонова-Бекерс, българист и дългогодишен университетски преподавател, почти две години води битка с Министерството на образованието, което според нея изпраща и фаворизира неквалифицирани кадри и дори “калинки“ да преподават български език в Европейските училища 1и 4 в Брюксел. Тя е на мнение, че така се източват парите на европейските институции, предназначени за изучаване на майчин език. Твърди, че опитите ѝ да сигнализира и прекрати тези практики са довели до нейното отстраняване като преподавател в училището.

Министерството от своя страна твърди, че всички изпратени от него преподаватели отговарят на нужните изисквания, но отказва да предостави информация за ценза и стажа на въпросните преподаватели.

Д-р Трифонова е защитила дисертация при известния филолог Дмитрий Сергеевич Лихачов в Петербург и 20 години преподава български език в Института за чуждестранни студенти, сега департамент на Софийския университет, а от 2001 година живее в Белгия. Поради липса на българистика в Свободния университет на Брюксел, през 2005 г. започва работа като преподавател по български език и литература в Българското училище към посолството, а от 2007 г. е поканена и от Европейско училище 1 да преподава въведения тогава майчин език – български за децата на български служители в европейските институции. Системата от европейски училища, частни и елитни школи за деца на служители в институциите, включва училища още в Германия, Холандия, Италия, Великобритания, Испания и Люксембург. В зависимост от броя на учениците от различните националности се разкриват езикови секции или се осигурява изучаване на майчиния език.

Санитарен инспектор учител по български

Трифонова посочва, че първият преподавател без необходимия ценз ѝ е бил препоръчан за 3 часа заместване от българското посолство през 2007 г. - Мария Лазарова, току-що пристигнала в Брюксел, съпруга на служител в една от европейските транспортни институции. Лазарова уверява Трифонова, че притежава диплома на журналист, приравнена за преподаване на български език и литература. В посолството не са проверявали дипломата на Лазарова, а са се доверили на думите ѝ. Оказва се, че Лазарова е с диплома на санитарен инспектор със задочен курс по електронни медии. По същото време в Брюксел пристигат две чиновнички от Министерството на образованието – Здравка Софрониева със специалност география и Елена Стефанова със специалност музика, които трябва да отговарят по линия на министерството не за друго, а за обучението по български език и литература.

“Лазарова, благодарение на покровителственото отношение на “експертките”, непрекъснато повишаваше хорариума си, макар че за мен бързо стана ясно, че няма никаква представа от филология“, казва д-р Аврора Трифонова. Справка от ректора на Софийския университет Иван Илчев потвърждава, че образованието на Мария Лазарова не ѝ дава правоспособност на учител по български език и литература в средните училища.

Според Трифонова “финансовите загуби за училището от назначаването на неправоспособен учител са вероятно около 40 000 евро, а за незаконно придобития трудов стаж в училището Лазарова ще получава пенсия вероятно по-висока от минималната за пълен осигурителен стаж в България“. През 2010 г., след направените разкрития, Трифонова изпраща сигнал до Министерството на образованието, до посланика ни в Белгия и до директора на Европейското училище.

“Лазарова напусна школата, но без каквито и да е последствия, инспекторките останаха по местата си. Отговорът на министерството съдържаше наглата лъжа, че училището не е представило документите на преподавателите на инспекторите, което е всъщност задължение на проверяващата страна. Лъжа е, защото копие от документите на Лазарова през целия период е имало при представителката на министерството в Постоянното представителство на България в ЕС Деметра Дулева. Дулева не е направила необходимото за отстраняване на измамничката“, казва Трифонова.

Тя обръща внимание на това, че инспекторките често са командировани в различни европейски училища и поставя въпроса какви са целите на скъпо платените командировки, ако не да упражняват контрол.

Освен всичко друго, назначаването на неправоспособен учител поражда въпроси доколко легитимни са резултатите от изпитите и дипломите с нейни оценки в две учебни заведения.

На въпросите на Mediapool защо не e потърсена отговорност от служителите на министерството за това назначение и кой е допуснал нарушението, от Министерството на образованието отказаха да отговорят.

Цензът на учителите е тайна, но отговаряли на условията

От отговора на министерството става ясно, че за нещатните места в Европейските училища държавата ни няма ангажимент да номинира и изпраща учители и на тези места работят като хонорувани учители хора, наети от съответните директори на училищата. Според Трифонова това е грубо преиначаване на истината и нито едно назначение в системата не се извършва, без изрично да е предложено и одобрено от националните инспектори.

“При поискване от страна на директора на училището съответният национален инспектор – за началното или за средното училище, предоставя становище относно квалификацията и правоспособността на лицето, което се предвижда да бъде назначено“, коментираха от министерството.

Такива становища след изрично поискване са изготвени за други две преподавателки, за които Трифонова се съмнява, че също не притежават необходимия ценз. Става въпрос за Наталия Нешевска, която според Трифонова е назначена с протекцията на инспектор Стефанова с “неизвестна диплома и вероятно никакъв преподавателски стаж до назначаването ѝ“ и Светла Маринова, описана от д-р Трифонова въз основа на достъпни ѝ документи като “домакиня, пристигнала от Парма, Италия, без нито ден преподавателски стаж по предмета, без работна виза, без начални знания по френски“. Според Трифонова подобен избор е странен предвид наличието на отлично образовани и опитни българисти в България.

От министерството твърдят, че Нешевска и Маринова имат нужния ценз, но отказват да съобщят с какви дипломи са, къде са работили преди това и какъв е техният стаж. Информацията е отказана с мотива, че въпросът трябва да се отправи към засегнатите лица.

“От директорите на Европейското училище– Брюксел І и Брюксел ІV е изискано становище относно изискуемата квалификация съгласно българското законодателство за заемане на длъжността “начален учител“от Наталия Нешевска и за длъжността “учител по български език и литература“ от Светла Маринова. Инспекторите са изготвили становища въз основа на представени документи, от които е видно, че горепосочените лица отговарят на изискванията за заемане на длъжността “учител“, съобщиха от министерството.

Според Трифонова няма нищо чудно, че инспекторите на министерството са изготвили положителни становища за преподавателките. Според нея в продължение на години се създава “практика от неквалифициран персонал, лично задължен на неквалифицираните инспекторки“. Тя поставя и въпроса на какво са се опирали становищата на експертките за преподавателките, щом и двете чиновнички нямат нищо общо с българистиката.

Предложен от самата нея конкурс изхвърля Трифонова от училището

Според Трифонова направените от нея усилия да разобличи изпращането на хора без ценз в Европейското училище и покровителството на инспекторите над тях стават причина за отстраняването ѝ от училището.

“През пролетта на 2010 година директорът на Европейско училище 1 Кари Кивинен по моя молба отправи искане към МОМН за трансформиране чрез конкурс на едно хонорувано място за българист в гимназиалния курс в щатно. До този момент аз работех четвърта година на хоноруван безсрочен договор, като водех не само текущите изпити, но и писмената и устна матура по български език според европейските изисквания“, обяснява Трифонова.

“Конкурсът беше обявен през месец май следващата година. Заповедта за този конкурс, одобрена от министър Сергей Игнатов, беше формулирана по начин, непознат в цялата практика на конкурсите на министерството, съдържащи се в архива му от 2006 г. до този конкурс, а и след това. За всички видове позиции за средното и висшето образование за страната и чужбина, базовото изискване е три години стаж по специалността. Само този конкурс беше организиран нарочно на база пет години учителски стаж, защото аз имах четири години такъв стаж. Според наредбата за пенсиите университетският преподавателски стаж не се приравнява с учителския и моите 20 години такъв университетски стаж бяха отхвърлени, както и докторската ми степен. Бях обвинена още, че нямам документ за средно ниво на владеене на френски, а представям такъв за супериорно ниво“, разказва д-р Трифонова.

“Така подготвяната цяла година акция за отмъщение, защото протестирах срещу фалшивите дипломи и фалшиви учители, подбрани от чиновниците, беше защитена от Игнатов, въпреки моите опровержения и тези на адвокатката ми“, заявява тя. Трифонова завежда и печели дело срещу Министерството на образованието за достъп до информация за имената на участниците в този конкурс. От четирите допуснати лица две нямат нито пет, нито три години стаж в българистиката, а в същото време тя е отстранена от конкурса. За другите две тя просто няма данни, възможно е също да са без стаж или даже диплома по специалността “Българска филология”.

От Министерството на образованието заявиха пред Mediapool, че е извършена проверка от инспектората на министерството, който е установил, че комисията за провеждане на подбора правилно е обосновала решението си за недопускане на д-р Трифонова-Бекерс до интервю, и че няма нормативно основание за промяна на решението. ”Комисията за провеждане на подбора е допуснала до интервю всички кандидати, отговарящи на предварително обявените изисквания”, твърдят още от министерството.

”Тъй като преди 2011 г. в МОМН не е провеждана такава процедура и не е номиниран и изпращан учител в Европейските училища, не е коректно изискванията към кандидатите да бъдат сравнявани с изискванията към кандидатите в други конкурси, провеждани от министерството“, коментираха още от ведомството. Трифонова посочва, че даже за професори - лектори в чужди университети базата е тригодишен стаж, а само за учителските места в Брюксел се изисква петгодишен, и то не се определя по каква специалност – може въобще да не е свързана с българистиката. Според Трифонова е съмнително и това, че за конкурсите в Европейските училища министър Игнатов определя за отговорници старите познайници – инспекторите Софрониева и Стефанова. Той лично утвърждава номинациите и носи цялата отговорност за тях.

“И така кръгът на порочната и съмнителна за корупция практика се затваря. Защо корупционна ли? Заплатите в тези училища не само са европейски, но и са по-високи от заплатите на същите позиции в белгийските училища и колежи, където впрочем условията по конкурсите са прецизни, подробни и не допускат дискриминация“, коментира Трифонова.

Мястото за учител е спечелено от чиновник

Вследствие на този “конкурс” за щатен преподавател по български език и литература е избрана Хрисана Кълбова, от 16 години чиновник в Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград, експерт по чуждоезиково обучение, за която от министерството отказват да отговорят в кои училища е преподавала. По информация, с която Трифонова разполага от източници в Благоевград, Хрисана Кълбова “някога е работила като начален учител неизвестно по какво в четири основни училища в селата около Симитли, три от които вече са затворени“. Самата Кълбова заявява в свои медийни изяви, че дипломата ѝ от Великотърновския университет е с две равностойни специалности - български и френски.

Д-р Трифонова-Бекерс обаче задава въпроса защо е предпочетен бивш селски учител, работил основно като чиновник в инспекторат, и то не по българистика, пред университетски преподавател, с научна степен от световноизвестен текстологичен център, с 20 години преподавателски стаж по български език.

“Няколко месеца след тази нагласена номинация братът на Хрисана Кълбова е назначен за и.д. директор на училището в родното им село – Крупник. Това назначение нарича ли се шуробаджанащина, или по-коректно злоупотреба с влияние“, пита още Трифонова.

Тя е писала писма и жалби до всевъзможни институции у нас и в чужбина и е твърдо решена да търси истината и правата си докрай. Прокуратурата не открива “престъпление от общ характер” в данните за измами с документи, дипломи и конкурси, останалите сезирани ведомства пък отговарят, че не са компетентни, че не виждат нарушения или изобщо не се произнасят.