Пълна промяна: Центърът на София сменя фасона през 2020 година

Подземни улици, лабиринт на изкуствата, площад на забавленията. И още много зелени пространства, велоалеи, нови детски и спортни площадки, пешеходни зони с чешми, пейки и фонтани. Старите сгради не са грозни и олющени, а подходящо обновени. Павилионите с гащи и сутиени и нацвъканите на всеки метър билбордове са останали в миналото. Всички сегашни строителни и градоустройствени безобразия са изоставени.

Не, това не е картина от някой друг европейски град, а от центъра на София през 2020 година. Поне така обещават от Столична община и вече се готвят за европейската премиера – София – европейска столица на културата през 2019 година.

Централната градска част е определена за обществено значимата зона, която ще получи финансиране през следващия програмен период 2014 – 2020 г. Това е залегнало в интегрирания план за градско възстановяване. За разработването на конкретните проекти в центъра са предвидени 750 хил. лв. от оперативна програма “Регионално развитие”. Те са отделно от милиона, който беше даден за интегрирания план за развитие.

Обновлението на центъра няма да бъде привилегия за избрани, а всеки един столичанин, който иска да промени градската среда, може да се включи в начинанието. Това ще стане с попълването на анкета, която е качена на сайта на Направление “Архитуктура и градоустройство”.

Пълната реконструкция на централната градска част е практически невъзможна. Възможно е обаче, ако се подбере правилно територията, тя да стане основата за обновяването на целия градски център, каза главният архитект Петър Диков. Според него всяка интервенция в тази територия трябва да отговаря на един важен показател - реализацията трябва да бъде замислена и изпълнена така, че за бъдещите поколения да остане само грижата за нейното поддържане.

Операция в зоната ЦУМ – НДК

Зоната, която е определена за интервенция с европейските фондове, обхваща територия с площ от 320 000 кв.м. Тя е оградена в пространството между ЦУМ, НДК и Софийският университет и включва още Борисовата градина и Южния парк. Обособена е в 10 направления, всяко едно от които ще има различен акцент.

В по-голямата си част зоната се нуждае само от саниране. Точна и ясна представа за реалното състояние на територията, сградите и инженерната инфраструктура ще се получи след паспортизацията на сградите и територията. За това сега е прекалено рано да се каже колко ще струва цялата операция, но със сигурност няма да е евтина. Възстановяването на част от територията вече дори е в ход.

За да се мотивират собствениците на имоти сами да обновят фасадите на сградите, Столична община се готви да отмени високата такса за тротоарно право. Може да звучи парадоксално, но в момента за центъра на София, столичани трябва да платят на общината за монтирането на скелето на тротоара толкова пари, колкото ще им струва самото саниране. Това демотивира хората и често ги кара да се отказват от освежаването на олющената фасада.

Реконструкцията и обновлението на обществените сгради ще бъде приоритет на Столична община. Ще се извърши цялостен ремонт на библиотеки, театри, галерии, читалища, музеи, операта и други обекти, свързани с културния живот.

Каналът – от скоростна магистрала до зелена сцена

Едно от големите предизвикателства е вдъхването на нов живот на Перловската река. С годините това култово за столичани място доби известност като “канала” заради факта, че се превърна по-скоро във външна канализация по протежението на бул.”Евлоги Георгиев”, събираща отпадъците на столичани.

Преди години имаше идея коритото на реката да бъде покрито и да се превърне в скоростна градска магистрала. Добре, че бяха зелените и спряха това безумие. През това лято столичани бяха провокирани от идеята за канала като място за изкуство с провелия се фестивал за графитите и възможности за плаж. Възможна ли е метаморфозата Перловската река да се превърне в едно “вълшебно място” за столичани с много зеленина, сцени на открито, кътчета за отдих, приятни кафенета и други екстри, предстои да видим. Засега това е само красива картинка, напомняща ни за брега на Сена край Париж.

Идеята е да се направи парк “Перловска река”, който да обедини 6 парка в центъра на София, каза арх.Петър Диков. Според него този парк може да се превърне в гръбнака на мрежа от пешеходни и велоалеи и това пространство от хиляди декари да добие нов живот, да привлече софиянци, туристи и артисти.

Градският площад

Другото голямо предизвикателство е градският площад пред Царския дворец. Това е една от най-често променящата се зони в града. От първите планове се вижда, че в началото пространството е било градина към двореца. Пътят за Цариград е заобикалял градината и е минавал по продължението на ул.”Аксаков”. Съществувал е и площад, но той се е намирал там, където по-късно са изградени градската библиотека и галерия.

С реконструкцията на бул.”Цар Освободител”, трасето на пътя е изместено пред фасадата на двореца. Там е изградена и една от първите трамвайни линии на София. Следва мавозлеят на “вожда и учителя на българския народ Георги Димитров”, после взривяването му, за да се стигне до днешния паркинг.

Сега амбицията е площадът да си върне функциите като място за проява на обществения, културен и стопански живот. В момента София може би е единствената европейска столица, която на практика е лишена от такова площадно пространство, отбеляза арх.Диков. За да се освободи пространството от автомобилния трафик, Столична община планира да построи подземна улица, а мястото да се превърне в открита сцена за всякакви прояви, която ще се променя динамично чрез съвременните технологии.

Изграждането на подземната улица не е утопия, а реалност. Това са показали последните проучвания, направени за метрото. Улицата под земята може да мине под бул.”Цар Освободител” от Ларгото до Софийския университет или да бъде само в участъка под площада. Към момента предпочитаният вариант е да се изгради улица само под площада. Така площадът ще се издигне над околния терен с около 2.4 метра и ще има площ от около 9000 кв.м. Това дава възможност за усвояване на допълнително пространство под него за музей и културно-информационен център, обясни арх.Диков. Улица “Аксаков” пък може да се свърже с ул.”Батенберг” и в зоната на преминаването да се покрие.

Лабиринт на изкуствата

Другата интересна идея е преливането на площад “Славейков” в близките пространства и превръщането им в нещо като “лабиринт на изкуствата”. Книжната борса ще се свие и трасформира, твърди арх.Диков. Според него площадът предоставя чудесни възможности за реализирането на тази идея, защото половината от сградите са традиционни културни центрове, а вътрешно - кварталните пространства сякаш са създадени да приютят изкуството във всичките му проявления.

В ход е обновлението на градинката около паметника на Патриарх Евтимий и превръщането на бул.”Витоша” в българския “Шан-з-Елизе”. Участъкът от булеварда до ул.”Неофит Рилски” вече беше ремонтиран. През 2013 г. със средства от оперативна програма “Регионално развитие” ще бъде довършена и останалата част, която ще струва около 3 млн. лева, показват разчетите на Столична община.

“Витошка” остава пешеходна без трамваи и коли, но с много кафенета и заведения, обещават от общината. Няма да има дори велосипедисти, защото велоалеята отпадна, заедно с трите обществени тоалетни и стъкления похлупак. Между улиците “Узунджовска” и “Солунска” е предвидено да има водно огледало. Шадраван ще има и при пресечката с ул.”Парчевич”.