РЗС и ГЕРБ: "Турски държавни служители" гласували вместо изселниците

Конституционният съд (КС) допусна до разглеждане жалбата на ГЕРБ с искане за касиране на изборите от 12 май, но не прие делото да се гледа при открито заседание и да се изискат материалите от прокуратурата по казуса с надпечатаните 350 000 бюлетини в Костинброд, за което настояваха бившите управляващи.

 

От информационната система Конституционния съд, става ясно, че са образувани общо три дела срещу изборните резултати. И трите са по искане на ГЕРБ, но само една от жалбите е подготвена от тях. С нея 96 депутати настояват да се касират изборите заради скандала с бюлетините в Констинброд, който е смутил деня за размисъл. Отделно се настоява за касиране на част от вота в Турция.

 

Другите две жалби са съставени от РЗС и Национален фронт за спасение на България (НФСБ), но тъй като двете партии са извънпарламентарни, ГЕРБ внесе исковете им в КС чрез своите народни представители.

 

КС няма да изисква от прокуратурата материалите по разследването за бюлетините

В жалбата ГЕРБ твърди, че са извършени пет вида нарушения на вота в деня за размисъл и в изборния ден : недопустима агитация; участие в публичната част на кампанията на социологически агенции, трайно обвързани с определена политическа сила, участник в изборите, а изнасяните от тези агенции данни са довели до промяна на обществено-политическите нагласи за гласуване; гласуване в чужбина, извършено в противоречие с правилата от Изборния кодекс; при водене на регистъра на жалбите в ЦИК не са спазени нормативните изисквания на чл. 26, ал. 1, т. 22б от Изборния кодекс; купуване на гласове в изборния процес в много райони и избирателни секции.

 

КС отхвърля искането на ГЕРБ да изиска материалите от прокуратурата по казуса с костинбродските бюлетини, тъй като разследването все още не е приключило. КС не намира за необходимо и да променя трайната си практика делата за изборни нарушения да се гледат закрито, а освен това ГЕРБ не били посочили защо искат открито заседание.

 

КС обаче уважи друго искане на партията – да се изискат от ЦИК резултатите от възложената и извършената проверка от ГРАО на избирателните списъци от проведеното гласуване в Турция и решенията на комисията в тази връзка.

 

"Турски държавни служители" гласували вместо изселниците

В жалбата на РЗС  за вота в Турция се посочва, в деня преди изборите в квартали, населявани от компактни маси български турци, са минавали лица, представящи се за служители на турската държава и са събирали "за справка" личните карти на избиратели, които са им били върнати след края на изборния ден с уговорката: "Да знаеш, че си гласувал".

 

Освен това се твърди, че всички 86 секции за парламентарния вот в Турция са разкрити незаконно и се иска касирането на целия вот. Благодарение на постигнатите 51 000 гласа в Турция ДПС има допълнителни трима депутати в парламента.

Касиране на вота се иска заради масовото дописване на избиратели извън разпечатаните предварително избирателни списъци. Посочва се, много от тях са с невалидни документи. Твърди се, че списъците на вкараните под чертата нови избиратели не са били удостоверените с подпис на председателите на секционните избирателни комисии. В жалбата са приложени списъците на всички 86 СИК-а в Турция.

В жалбата, където РЗС никъде не фигурира, а само ГЕРБ, се казва още, че няма пречка един същ гласоподавател в Турция да даде гласа си в няколко секции, а такива случаи имало.

Физически невъзможен брой гласували в турски секции

В атака срещу вота в Турция се включва и ГЕРБ със собствената си жалба. Партията изброява 23 секции в Турция, в които броят на гласувалите надхвърля максимума от 936 души, за които физически е възможно да пуснат бюлетината си в рамките на един ден. Този брой бе установен с експертиза от Конституционния съд по делото от 2009 година, което доведе до частично касиране на вота в Турция.

В тези 23 секции са подадени 25 262 гласа, от които 21 457 за ДПС, пишат от ГЕРБ и настояват всички тези гласове да бъдат обявени за недействителни.

ГЕРБ посочват и редица протоколи на секционните избирателни комисии в Турция, които са подписани с повече подписи, отколкото са членовете на комисиите.

 

В иска на ГЕРБ до КС е включен и сигналът им до прокуратура за купуване на гласове в полза на ДПС във Варна. Не става ясно защо това е направено, тъй като КС не може да провери тази информация.

За организатор е посочен депутатът от ДПС Йордан Цонев, който отговарял за финансирането на група, която имала за цел да "достигне" до 8000 избиратели в четири района с компактно ромско население.

НФСБ открили разлика от над 1000 гласа

Трета жалба, подадена на ГЕРБ, е съставена от НФСБ на Валери Симеонов. Националистите са установили съществени разлики при пресмятането на резултата на партията, признат от ЦИК и резултатите от отделните протоколи на секционните избирателни комисии. От НФСБ са вадили гласовете си протокол по протокол и са ги събирали, за да видят къде са разминаванията. Получени е разлика от над 1000 гласа. НФСБ описва и други нарушения на изборния процес.

Особено мнение

Конституционните съдии Румен Ненков, Кети Маркова и Анастас Анастасов са подписали с особено мнение отказа да се изискат материалите от прокуратурата по казуса с бюлетините и делото да се гледа на открито заседание.

"След като конкретните предизборни прояви се свързват с действията на прокуратурата и други правозащитни държавни органи, може с голяма степен на вероятност да се очаква, че в съответната документация се съдържат и данни, които са относими към конституционния спор", посочват тримата.

Ненков, Маркова и Анастасов твърдят още, че от прокуратурата и от ЦИК трябва да се изискат и материалите, които документират техните действия, актове и официални изявления по повод казуса "Костинброд", извършени в периода 10-12 май 2013 г., включително и "по комуникацията им както с политическите субекти, участващи в изборите, така и с обществото, т.е. с потенциалните избиратели".

Други двама конституционни съдии – Цанка Цанкова и Георги Ангелов са на особено мнение само по отношение на отказа да се изискат материалите от прокуратурата.

КК чака становища на заинтересованите страни, като вносителите могат да депозират допълнителни съображения. След тяхното получаване КС ще прецени дали е необходимо да изиска други доказателства.