Ситуацията с българските медии е бедствена

Директорът на брюкселския клон на организацията "Репортери без граници" Оливие Базил определи ситуацията с българските медии като "бедствена". Той говори пред БНР по повод на новия годишен доклад на международната неправителствена организация "Репортери без граница", според който България е слязла с още седем позиции надолу в класацията по медийна свобода и е заела 80-о място от близо 180 държави. Страната ни е на последно място в Европа по този показател и по скорост на сриване надолу си съперничи с Гърция и Унгария, които обаче са преди нас в класацията

В интервю за БНР Базил, който следи от години ситуацията в българските медии, каза, че това негово мнение е формирано и от разговори с български журналисти.

"Аз лично съм бил три пъти в България, познавам хора, на които имам доверие, и те ми казват: "Ако проговоря, си затварям пазара". И мисля, че това трябва да бъде разбрано за един изключително сложен пазар за журналистите, какъвто е българският", казва Базил.

"Много журналисти работят без договори, при изключително сложни икономически условия и където е изключително трудно да се намери работа. И днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши - тъкмо обратното, а защото са станали "опасни", продължава Базил.

"Журналистите ми казват: "Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам", цитира той мнения на работещи в български медии.

Базил коментира и положението в обществените медии, като посочи, че има въпроси за начина, по който става номинирането на генералните директори:

"Смелите журналисти в обществените медии биват изолирани или уволнявани"

"Още един важен въпрос, който стои и за други европейски страни, включително и за Франция - номинирането на генералните директори или по-точно начинът, по който това се прави. Най-вече как се прави това, какъв е процесът, на кого се дължат тези номинации и как те се отразяват на редакционната политика на тези медии. Не казвам, че няма професионалисти в обществените медии - има много, много добри и смели журналисти в България. Големият проблем е, че те са много изолирани", смята експертът по масови комуникации в "Репортери без граници".

"Много от добрите журналисти бяха уволнени и то не по икономически причини в обществените медии. И някак при тях не се стига до нещо мощно и организирано. Има граници на свободата, които се затварят много бързо в зависимост от обстоятелствата. Разбира се, има криза, има бюджетни ограничения, които обаче пораждат и автоцензура, защото неизменно човек се бои за хляба си и така се избягва третирането на някои сюжети, които се оказват от най-значим обществен интерес. И ако обществените медии не работят в името на този интерес, кой ще го направи?", казва още Оливие Базил.

Докладът на "Репортери без граници" не е изненада, коментира пред БТА Орлин Спасов от фондация "Медийна демокрация". Основните проблеми са свързани с политически и икономически натиск, в резултат на което страхът и автоцензурата се превърнаха в ежедневие за много журналисти, казва той.

Налице е дефицит на плурализъм - както в съдържанието, така и в собствеността на средствата за информация, отсъстват действия на правителствено и на парламентарно ниво, както и сред много от собствениците на медии, добави Орлин Спасов.

Ще се засили външният натиск, защото България става имиджов проблем на ЕС

Спасов смята, че слизането още по-ниско в класацията на "Репортери без граници" ще засили външния натиск по линия на институциите на ЕС, защото България все по-видимо се превръща в болезнен имиджов проблем за съюза.

"Време е представителите на ключови институции и медии у нас да разберат, че свободата на словото не е самоцел, а е пряко свързана с ядрото на демократичните ценности.

Редица изследвания ясно показват, че високите стойности на свобода на словото директно насърчават високо качество на управлението и по-висока социална стабилност", посочи Орлин Спасов.

Медийният експерт Нели Огнянова коментира, че и през последната година властта не е пожелала да предприеме ефективни мерки за плурализъм и независимост на медиите и журналистиката. Според нея свободата на информацията е била поставена на изпитание и във връзка с възможността да се прилагат специални закони като Законът за кредитните институции по отношение на публикации, свързани с български банки.

Държавата е основен финансов източник на медиите чрез информационните кампании

Нели Огнянова отбеляза, че продължава активното индиректно финансиране на медии чрез средствата за информационни кампании от европейските програми. Така държавата се превръща в основен източник на финансиране и за частните медии.

По парадоксален начин България показва, че членството в ЕС може да има отрицателни ефекти за свободата на медиите, каза експертът. Тя посочи, че управляващите не са преодолели проблемите, породени от непрозрачността на издаване на разрешения за използване на спектъра за цифрово разпространение на програми.

Обратното - липсата на информация за собствениците на разрешения и отказът да се постави цифровият преход върху прозрачна, открита и недискриминационна основа са източник на сериозна загриженост за цифровото бъдеще на медиите, смята Огнянова.

Тя припомни, че Европейската комисия реагира срещу имитацията на мерки от страна на България, като се обърна към Съда на ЕС за налагане на санкции.

Експертът отбеляза още, че в условията на цифровизация се изостря борбата за аудитории. Властта си позволява да се намесва избирателно, открито или не, в търговски спорове, казва още тя.

Затвърждава се убеждението, че и в медийния сектор не правото, а близостта до властта е основният фактор при решаване на спорове и заемане на пазарни позиции, коментира Нели Огнянова.