Съобразяваме се със страховете от златната мина край Крумовград

Господин Нестор, мина второ заседание на Висшия експертен Екологичен Съвет (ВЕЕС) за проекта на "Болкан Минерал Майнинг" за златодобив край Крумовград и съветът потвърди одобрението си. Представителите на общината обаче за пореден път гласуваха против. Явно ще продължава да има хора, които са против инвестиционното предложение и които ще твърдят, че то е опасно за хората и природата.

Аз съм сигурен, че ще има колебаещи се в Крумовград до края, сигурно докато започнем производството. Хората непрекъснато ни дават послания за своите притеснения, като например да не се замърси питейната вода, за количествата арсен в почвата, за отражението на проекта върху НАТУРА 2000 и качеството на въздуха.

Вчера на заседанието на ВЕЕС кметът на общината Крумовград г-жа Мехмед представи и обоснова внушителен пакет изисквания към инвеститора, които бяха приети и ще станат част от решението на съвета. В резултат на това ние ще бъдем вероятно единствената мина в света, която ще изхвърля отпадни води с качество на питейни. На практика предприятието ще има само две допирни точки с река Крумовица – първоначално, когато еднократно, в период на пълноводие, ще се запълнят резервоарите. Това е възможно да стане след издаване на необходимите разрешителни от Басейнова дирекция и при мониторинг от страна на общината. След това водата ще се върти в затворен цикъл. Другата допирна точка ще бъде при заустване.

Води от предприятието ще се изпускат много рядко, например в случай на обилни валежи, като преди това бъдат пречистени от специално изградена пречиствателна станция до качество на питейни води. Освен това, точката на заустване ще се намира след Крумовград и опасност за замърсяване на града е нулева. Друго, за което общината настоява, е проектът за мониторинг да бъде съгласуван с тях, преди да отиде за одобрение при контролиращия орган.

Тогава пък следващите селища по реката ще кажат: "Значи нас ще замърсяват, а не Крумовград".

Отново повтарям – заустваната вода ще бъде с качествата на питейна вода и в малки количества. Няма как да замърси което и да било селище.

Другото притеснение на хората е свързано с арсена. Да, в почвите там има естествено съдържание на арсен и това е доказано при пробите, но така е от хиляди години, тъй като арсенът е в неразтворима минерална форма и нашата дейност с нищо няма да промени устойчивата форма на арсена. При флотацията не се използват токсични вещества. Направена е и оценка за съвместимост на проекта ни с НАТУРА 2000. Прякото негативно влияние от запрашаването в рудника ще засегне радиус от 500 метра, където има махали с много малко хора и те ще бъдат преселени и компенсирани със средства от нашата компания.

Говореше се за наличие на уран в рудата, която ще добивате.

Няма никакъв уран там. Още в доклада ни от 2005 г., внесен в екоминистерството, с което регистрирахме търговско откритие, е посочен химическият състав на рудата и това е достъпна информация в МОСВ. Няма уран в Крумовград. За възстановяване на терена пък има специално финансиране в одобрения от държавата проект. Вероятно сумата за рекултивация на терена ще бъде учредена като банкова гаранция в полза на държавата. Независимо от размера на сумата, това е наш ангажимент и е част от задълженията ни в концесионния договор.

При одобрен ОВОС, какво следва?

Все още се гледа жалбата срещу предоставената ни от държавата концесия. Тричленен състав на Върховния административен съд я определи като недопустима, тъй като подалите я лица не са страни по случая и нямат правен интерес. Надявам се нещата да се развият доста бързо и до края на годината да има окончателно решение.

При всички положителни становища вече може да започнем определени дейности по инвестицията – проектиране, което да се одобри от съответните инстанции, да се промени предназначението на земите в проектната площ.

За колко декара става въпрос и очаквате ли спънки?

Говорим за около 100 хектара. Не очакваме спънки, тъй като по-голямата част от проекта е в държавен горски фонд и ще се намалят потенциалните проблеми с изкупуване на земята от частни собственици.

А ако някой от тях реши да не си продаде имота, защото е противник на проекта ви?

Отваряте много актуална тема не само за нас, но и за цялата минна индустрия. Много добивни предприятия имат големи проблеми и затова искаме да се направи промяна в закона за подземните богатства, която да оптимизира процеса за изкупуване на земята. Със сигурност системата в момента не работи добре и отнема много време при решаването на спорове. Трябва да се намери вариант за по-бързото уреждане на тези проблеми. Законът предвижда възможност за отчуждаване, но въпреки това законодателството в тази посока е много комплицирано. Изисква много време и е спънка в реализацията на проекти.

Но освен противници, за щастие имаме и много поддръжници, защото нашата инвестиция е крайно необходима за България в момент на финансова криза и на практика несъществуващите инвестиции в страната. Проект за 130 млн. долара в регион, в който неофициално безработицата е около 25 процента, е дар божи. Ще се раздвижи икономиката на региона, който може да стане икономически лидер.

В този проект е заложен много голям фирмен, обществен и държавен интерес. Неслучайно започвам с фирмения. Преди няколко дни в един интернет форум г-н Тома Белев ме репликира в смисъл, че от думите ми излиза, че едва ли не фирмата е дошла тук, за да повишава стандарта на живот в региона, а не за да печели. За да не ме обвиняват в демагогия, искам да поясня: компанията иска да печели – както всяка компания под слънцето. Но има едно нещо, което се нарича win-win situation. При балансиран подход към бизнес и общество и околна среда и индустрия можем всички да спечелим. И това е философията, която "Дънди Прешъс Металс" следва при всичките си инвестиции. Пример за това е производството ни в Челопеч".

Предлагаме и да се създаде общински фонд, който да управляваме съвместно с местната власт и в него да отива процент от печалбата, с които се финансират инфраструктурни проекта.

Това не е ли опит да се купи общината?

Не. Това е пример за отговорна минна индустрия и точно това трябва да разбере обществеността. В последните двадесет години минната индустрия много се е променила. Всички могат да видят тона в работещ модел като рудника в Челопеч, от който има полза местната общност.

Смятаме например да създадем и инвестиционен фонд с част от капиталовите си разходи и с тези средства предвиждаме да се подпомага развитието на малкия и средния бизнес в общината. Ако някой от общината има бизнес проект, ние можем да го финансираме. Самата община също може да ползва средствата за съфинансиране на проекти, с които може да се кандидатства за еврофинансиране.

Според някои мнения не стига, че ще изнасете златото от Челопеч, ще копаете в Крумовград, ами получавате и още площи и съвсем ще ограбите държавата.

Дейността ни е изцяло съобразена със законите на страната. Работим в пазарна икономика и няма никакво значение каква е народността на фирмата. Важното е тя да е добър корпоративен гражданин, да си плаща данъците и да създава работни места. Над 300 млн. долара е инвестирала "Дънди Прешъс Металс" в Челопеч и цялата печалба е реинвестирана в страната, не е изнесен нито лев и поведението ни е като на българска фирма.

Част от дейността на компанията е търсене и проучване. "Дънди Прешъс Металс” участва в конкурси, на които всеки може да се яви и по този начин е получила допълнителни площи за проучване.

А твърдението, че златото ще се изнесе от България е манипулация. Без значение дали българска или чужда компания е собственик на един рудник, той ще продава продукцията си на световните борси. Какво означава златото да остане в България – да се сложи в БНБ? Добре, но нали държавата също трябва да го изкупи по цени на Лондонската борса.