Турция подкрепи конституционната реформа

Турция подкрепи на референдум конституционна реформа, която предвижда отнемане на правомощия на военните и осигуряване влияние на правителството върху съдебната система. Референдумът бе и тест за премиера Реджеп Тайип Ердоган преди изборите следващата година.

58% от гласувалите подкрепиха промяната на конституцията при избирателна активност от 77%.

Европейският съюз и САЩ приветстваха референдума за конституционната реформа, която има за цел да приближи Турция към ЕС.

Промените ограничават правомощията на армията и дават на правителството повече контрол върху определянето на състава на Конституционния съд.

Военни служители ще могат да бъдат съдени в граждански съдилища за престъпления срещу държавата. Уволнени военни пък ще имат възможност да обжалват отстраняването си. Равенството на половете ще бъде укрепено, а дискриминацията срещу деца, възрастни и инвалиди ще бъде забранена. Работниците ще имат право да участват в повече от един профсъюз, ще бъде отменена и забраната на политически мотивирани стачки.

Друга промяна е отнемането на имунитета на лидерите на преврата от 1980 година.

Ердоган коментира, че референдумът е "прескочил исторически праг по пътя към развита демокрация и върховенство на закона". Еврокомисарят по разширяването Стефан Фюле заяви от своя страна, че промените са стъпка в правилната посока по покриването на критериите за членство.

Американският президент Барак Обама поздрави Ердоган и отбеляза "енергичността на турската демокрация, отразена в избирателната активност". Германският външен министър Гидо Вестервеле коментира, че вотът е бил критичен за усилията на Турция да се присъедини към Европейския съюз.

Резултатът дава тласък на политическата стабилност на Ердоган, след много оспорвана кампания, в която основната опозиция обвини Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, чиито корени са политическия ислям, в опит да вземе контрола над съдебната власт, отбелязва ББС. Сега неговата партия е в по-силна позиция да търси трети мандат на предстоящите избори.

Според опозицията две от 26-те планирани поправки ще дадат възможност за влияние върху съда. Партията на справедливостта и развитието е обвинена също, че се опитва да вземе контрола над съда в рамките на таен ислямски заговор.

Според опозицията някои от промените са правилни – като намаляването на правомощията на армията, но лошото било, че гласуването е било в подкрепа или отхвърляне на целия пакет.

Сегашната конституция бе приета след военния преврат от 12 септември 1980 година. Пакетът реформи включва 26 промени на конституцията, повечето от които подкрепени от ЕС.

Вестник "Ню Йорк таймс" коментира, че победата на правителството продължава процеса на ограничаване на властта на светския прозападен елит, който управлява съвременна Турция през по-голямата част от историята ѝ.

Според анализатори, цитирани от изданието, вотът ще засили шансовете на правителството да бъде преизбрано следващата пролет, но вероятно ще внесе и остри идеологически разделения в дълбоко поляризираната страна.

Управляващата партия представи промените като усилия да се заздрави демокрацията в Турция и да се разчисти пътя към членство в ЕС.

Противници на промените обаче ги описаха като организирано завземане на властта, целящо да подкопае светския характер на държавата, установен от основателя на републиката Кемал Ататюрк през 1923 г. Те твърдят, че религиозните консерватори ще получат власт над военните и съдиите, последните независими пазители на светската държава, пише американското издание.

Според цитирани западни дипломати вотът ще окуражи все по-смелата външна политика на Ердоган. Партията му иска да превърне Турция в регионален играч, в европейски мост към други мюсюлмански страни.