Увеличението на пенсиите ще глътне целия ръст на БВП

Г-н Христосков, притеснително ли е високото ниво на лятната безработица и какви са причините за нея?

Притеснително е, че безработицата през летните месеци нараства, макар и леко. Това не се е случвало преди. Ето, последните данни на Евростат за месец юли сочат 12.4% безработица. Имаме с 0.1 процентни пункта нарастване на безработицата през юли. Към януари безработицата е била 11.8 %, а през юли предходната година - 11.1%. Спрямо миналата година увеличението е с 1.3%. Това е необичайно.

Дори да имаме леко нарастване на заетостта, то се усети чак през юни-юли, докато в други години нарастването на заетостта се усеща още от април, когато започва сезонната работа в строителството, туризма и земеделието. Това не е феномен, че растат и заетостта, и безработицата. Заетостта нараства от това, че се активира една част от населението, която преди това не е участвала в пазара на труда. Тези хора са били или в групата на т.нар. обезкуражени или като домакини, или пък са разчитали, че ще намерят работа в чужбина, но не са могли поради променените обстоятелства и там и сега се заявяват като безработни и търсят работа.

Причините за по-високата безработицата са, че онези отрасли, които наемаха повече работна сила през лятото, тази година са в застой. На първо място – строителството, което вече трета година е в застой. На второ място – туризмът и търговията. Вие виждате колко хотели въобще не отвориха врати тази година и са обявени за продан, особено малките хотелчета и малките търговски обекти в ресторантьорството и в продажбите на стоки. На трето място – земеделието. Реколтата е лоша през тази година и естествено, че при нейното прибиране, съхранение и преработка ще бъдат ангажирани по-малко хора. Това са вътрешните фактори.

Външните са, че една част от хората, които търсеха препитание през лятото, не могат вече да бъдат ангажирани в същата степен, както предходни години в съседни и по-далечни страни. И тези хора са тук и заявяват, че са безработни.

Експортните отрасли също работят с по-малък капацитет заради стагнацията в страните от Западна Европа, и всичко това води до факта, че в България безработицата е над средното ниво в ЕС, там е 10.4% през юли.

Също така тревожен е фактът, че младежката безработица е с 10 процентни пункта повече. При нас тя е 32% при средно 22% за ЕС. Дългосрочната безработица също е много висока – пак над 30%.

Едновременно с това хората вече са изчерпали правото си на обезщетение. В НОИ се наблюдава едно намаление с около 5000-6000 души спрямо май и юни на имащите право на обезщетение. Имаме 118 000 с право на обезщетение за безработица при общо над 400 000 безработни и това означава, че хората са в крайна бедност. Оттам пък в по-дългосрочен план това означава ерозия на човешкия капитал, т.е. хората се деквалифицират, не могат да се издържат, не могат да участват в образованието и подобряването на квалификацията и ние ще имаме в резултат на тази криза много сериозни проблеми с човешкия капитал през следващи години, когато евентуално икономиката би тръгнала напред.

Каква прогноза може да се направи при това положение за безработицата през зимните месеци и как по-високият брой неосигурени ще се отрази на бюджета на НОИ, още повече при заявка за повишаване на пенсиите догодина?

Определено ще повлияе. И сега дори, поради това, че тези сезонни фактори не действат, за първото полугодие приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване са изпълнени някъде около 47.5%, докато разходите са 48%-49%. В зимните месеци нещата ще стоят по-зле, защото част от тези хора, които сега по някакъв начин са намерили работа, ще се явят в разходната част на бюджета на НОИ като безработни с право на обезщетение.

Тогава нещата ще станат по-зле и затова трябва да се търси някакво друго решение освен стандартните решения, които досега са прилагани с леко повишение на осигурителните прагове, с доста неуспешни опити да се подобри събираемостта. Трябва да се търсят други начини за запълване на бюджета на НОИ особено след очакваното увеличение на пенсиите, без оглед на това с колко ще бъде.

А какви са другите възможни начини?

Освен подобряване на събираемостта, другите възможни начини са леко увеличение на осигурителните вноски или да се откажем от плоския данък. Т.е. трябва да има едно преразпределение на отговорността на всички граждани, в това число на бизнеса, за да спрем тази ерозия на човешкия капитал и да намалим риска от бедност. Трябва да се повиши  и максималният осигурителен доход, а не да остане 2000 лева, оттам ще дойдат повече пари. Могат да се увеличат и осигурителните вноски, макар че резервите са малко. Но най-вече с прогресивно подоходно облагане могат да се съберат в бюджета повече пари, с които да се избегне дефицит и съответно да увеличим доходите. Плоският данък не е свещена крава. Той по-скоро е израз на едно плоско мислене на хора в плоска държава с плосък мозък. Особено както е в България с необлагаем минимум.

Икономиката ни е в депресия, тъй като отчитаният икономически растеж е в рамките на статистическата грешка. Ние нямаме реален растеж. Дори и да бъде постигнат растеж от 1.8% от БВП до края на годината, той е несъществен. Дори да е 2%, това означава 1.6 млрд. лева повече брутен продукт спрямо предходната година. Като се има предвид, че през бюджета се разпределя под 40 на сто от тези 1.6 млрд. лева, това означава около 600 млн. лева допълнителни ресурси за всички програми – образование, здравеопазване, социални дейности, национална сигурност, подслушване, ако щете, магистрали и т.н. Това не е растеж, който ще ни изведе напред. За мен формулата е, както казал навремето Клинтън в предизборната си кампания, “Икономиката, глупако!”  допълнена с “ …. и доходите, глупако“. Защото икономически растеж, който не води до нарастване на доходите на обикновените хора, е краткотраен и самоцелен.

Трябва да се направи всичко възможно за увеличение доходите на хората и то на хората с ниски доходи, защото те потребяват в България, потребяват български стоки, не ходят на екскурзия в чужбина. Защото другите фактори за растежа, освен доходите и потреблението, – инвестициите са в застой, експортът няма изгледи да даде тласък на икономиката и държавното потребление е ограничено и правилно е ограничено. Значи, остава единствено по линия на доходите и вътрешното потребление да постигнем някакъв растеж, който да даде позитивно начало за обновление на отраслите. Видя се, че ниските данъци и ниските осигуровки нито водят до подобряване на събираемостта и ограничаване на сивата икономика, нито до привличане на крупни чуждестранни инвеститори.

Казвате, че изходът минава през увеличение на доходите. Смятате ли, че начертаните от управляващите стъпки за вдигане на пенсиите с между 7% и 10%, повишението на минималната работна заплата и някои бюджетни заплати, както и традиционното повишение  на осигурителните прагове в някои браншове, ще дадат положителен ефект?

Това, което е набелязано, от една страна е добро, от друга страна е малко опасно, защото нямаме реална представа за това откъде ще дойдат парите. И за съжаление, докато при увеличението през 2009 година имаше голям фискален резерв, сега той е изчерпан, на санитарния минимум е и не можем да пипаме там.

Като казвам доходите, смятам, че най-напред трябва да се увеличат заплатите на работещите в реалната икономика. Манталитетът на бизнеса да пести от работни заплати и осигуровки и това да бъде единственият начин за оцеляване в кризата е грешна политика. Има много начини с технологична, маркетингова, управленска и организационна политика да се подобри ефективността и да се увеличат приходите, да се съкратят разходите и оттам да се вдигнат заплатите. От това, че съкратиха хората с ниски заплати, средната заплата се повиши, но това не е реално повишение на доходите.

Всички доходи трябва да бъдат увеличени първо в реалната икономика и оттам да дойдат повече приходи в бюджетната сфера.

Някои работодатели не мислят в перспектива. Те смятат, че могат до безкрай да намаляват или да ограничават ръста на доходите. Но трябва да спрем да правим бакалски сметки като някои икономисти, че като се увеличат осигурителните прагове с 4% ще се увеличат разходите със същите проценти и работодателят ще съкрати работници.

С колко да увеличим пенсиите, социалните помощи или заплатите в бюджетната сфера зависи от това какви ще бъдат доходите в реалната икономика.

Тук трябва да имаме и рязане на живо месо. Имаме между 100 000 и 200 000 души, заети в абсолютно безперспективни и затънали предприятия. Не получават навреме заплати, живуркат в един режим на заетост по четири часа и трябва да се ускори процесът на ликвидация на губещите предприятия.

Ще ви върна обратно към пенсиите. Според вас, колко ще струва увеличението на пенсиите с между 7% и 10% и при положение, че не се знае откъде ще дойдат тези пари в бюджета, какви рискове крие то?

Ако увеличението е с 8%, са необходими малко над 600 млн. лева за всички пенсии при условие, че всички пенсии бъдат вдигнати с еднакъв процент. От грубата сметка, която направих колко дава  за допълнително преразпределение един двупроцентен ръст на БВП, излиза, че всичко трябва да дадем за пенсии.

А това ли е по-справедливият вариант – всички пенсии да се вдигнат с еднакъв процент, тъй като управляващите обсъждат и вариант по-ниските пенсии да се вдигнат с по-висок процент?

Категорично това е правилният, а и справедливият начин, защото говорим за пенсии, а не за социални помощи. Ако говорим за социални помощи трябва да дадем на всички по една и съща абсолютна сума. Когато говорим за пенсии, те трябва да се увеличават с един и същи процент и това да се прави всяка година. Добре е да го правим по швейцарското правило, защото пенсиите са натрупвания, макар и виртуални, които хората имат назад под формата на осигурителен стаж и доход, върху който те са плащали осигурителни вноски. Аз казвам, че осигурителните вноски са чекове с отложено плащане или записи на заповед, срещу които хората са си давали парите на държавата и сега тя трябва да им изплаща пенсиите.

Едно поредно диференцирано увеличение на пенсиите – малките пенсии с по-висок процент, големите - с нищо, демотивира хората да се осигуряват.

Въобще, в социалното осигуряване трябва да се установят онези автоматични механизми, заложени с реформата от 2000 година – да е ясно с колко ще се увеличава възрастта за пенсиониране – с толкова с колкото нараства очакваната продължителност на живота за мъжете и за жените. Трябва да е ясно с колко ще се увеличават всяка година пенсиите и просто политиците нямат място да играят на този терен нито преди избори, нито след избори, нито по средата на мандата.

*Йордан Христосков е зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и бивш управител на НОИ.