Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Франция е най-голямата пречка за разрешаване на еврокризата

Ако ще се споделя дълга, трябва да се споделя и отговорността за икономическите решения

25 коментара

Две становища от проведената миналата седмица четиристранна срещу в Рим между лидерите на Германия, Франция, Италия и Испания съдържат есенцията на кризата с еврото и показват защо решението е по-далеч от всякога, пише "Уолстрийт джърнал".

В отговор на актуалните искания да се позволи спасителни средства от еврозоната да отиват директно за рекапитализиране на испански банки, германският канцлер Ангела Меркел отговори: "Ако дам пари на испанските банки, аз съм канцлер на Германия, но не мога да кажа какво правят тези банки." По-късно френският президент Франсоа Оланд бе питан дали е готов да приеме по-нататъшно задълбочаване на политическия съюз като цена за по-голямо обединяване на дълга, на което той отговори: "Не може да има прехвърляне на суверенитет, ако няма подобрение на солидарността."

Накратко, това е дебат по въпроса дали Германия трябва да подписва празни чекове.

Няма шанс този дебат да бъде решен на срещата на върха на европейските лидери тази седмица. Еврозоната вече е в една минута до полунощ.

Фискалната система на еврозоната е фрагментирана, доверието се изпарява, търсенето пресъхва и депозитите изтичат от банките. Сега има международен консенсус за мерките, необходими, за да се спре незабавно криза: Масивно закупуване на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ), пряка рекапитализация на банките със средства от спасителните фондове и създаване на общи облигации на еврозоната.

Нито една от тези мерки обаче няма вероятност да бъде договорена на срещата на Европейския съвет тази седмица. Очакванията са ниски и едва ли ще бъдат надхвърлени, според запознати с подготовката на форума, пише "Уолстрийт джърнал".

В най-добрия случай лидерите могат да договорят график за общ надзор на банките в еврозоната – нещо, което е полезно, но трудно би удовлетворило пазарите.

Нещата са в задънена улица, а най-често соченият виновник е Германия и нейният канцлер Ангела Меркел. Световни лидери леят тиради по неин адрес, тя е атакувана в пресата и обект на пасквили по кориците на списания за това, че казва "nein" на исканията за обединяване на дълга в еврозоната, като вместо това се фокусира върху дългосрочни реформи. По настояване на Меркел тази седмица Европейският съвет ще дискутира предложения от председателите на Европейския съвет, Европейската комисия, ЕЦБ и Еврогрупата за банков, фискален и политически съюз.

Меркел е обвинявана за това, че този дневен ред е насочен върху предотвратяването на следващата криза, а не върху решаване на текущата.

Но идеята, че еврозоната може да обедини своя дълг без ясно споразумение за политически съюз, е опасна илюзия.

Да създадеш фискален и банков съюз без политически, означава да умножиш първоначалните грешки при създаването на паричния съюз. И има една страна, която исторически казва "non" за прехвърлянето на суверенитет, което би могло да постави еврозоната върху релсите на дългосрочната стабилност. Тази страна е Франция.

Франция винаги се е отнасяла неохотно към прехвърлянето на суверенитет към Европейския съюз. Тя предпочита междуправителствени, а не наднационални решения за европейските предизвикателства, което отразява дългата ѝ история на централизирана държава. Ето защо еврозоната до голяма степен бе оформена според замисъла на Франция, като клуб на суверенни държави.

Теоретично, това не беше лош план: без спасяване на закъсалите и забрана на ЕЦБ да финансира правителства – правила, от които се очакваше да принудят страните да управляват икономиките си разумно.

За съжаление, този план не оцеля при контакта си с реалността. Правителствата не управляваха икономиките си благоразумно по време на финансовия бум и не желаят или не са способни да посрещнат проблемите с икономиките си сега.

Но ако Франция смята, че отговорът на настоящата криза е един паричен съюз, в който отговорностите за дълговете се споделят след като възникнат, тогава е нужен нов набор от политически договорености, при който също така се споделя и отговорността за икономическите решения. Междуправителственият модел, в който единната валута е подкрепена от 17 суверенни държави, със сигурност е остарял.

Нищо в историята на еврозоната не показва, че предлагането на празен чек, независимо дали от ЕЦБ или от спасителните фондове, ще свърши друга работа освен закупуване на време – време, което ще е пропиляно, вместо използвано да се решават дълбоките структурни проблеми, произтичащи от негъвкавите трудови пазари, неефективните бюрокрации и социални системи, които страните не могат да си позволят.

Гърция се провали в приложението на много от структурните реформи, договорени като условие за двата спасителни пакета. Усилията за реформи в Италия бързо загубиха темпо в момента, когато ЕЦП отправи предложението си за евтини, дългосрочни заеми за банките, докато Испания предлага само половинчата реформа на своите банки.

Дори когато правителствата се опитват да бъдат добродетелни, избирателите може да имат други идеи.

Откакто започна еврокризата, нито един действащ правителствен или държавен ръководител не бе преизбран на поста. Новото гръцко правителство се зарича да не съкращава един държавен служител, въпреки ангажимента на предишното правителство за намаляване на 150000 работни места до 2015 г.. Междувременно президентът Оланд спечели изборите с програма, която не се съобразява с предизвикателството от дълбока структурна реформа на френската икономика, обещавайки да намали пенсионната възраст до 62-60 години за някои работници, да се въведе нова максимална данъчна ставка от 75% за най-високите доходи и да направи още по-трудно освобождаването на работници.

Изправени пред тази дисфукционална политическа обратна тяга, за Германия и за ЕЦБ няма никакъв смисъл да се съгласят на обединение на дълговете, дори и ако правните пречки бъдат преодолени бързо.

Пазарите не могат да бъдат заблудени за дълго, ако няма силен механизъм, гарантиращ дългосрочно справяне с дълговите проблеми или за разпределяне на загубите, ако общият дългов буламач остане неразрешен.

Тези, които призовават за незабавни действия, може да се прави, че загубите биха паднали основно върху кредиторите под формата на по-висока инфлация и фискални трансфери, тъй като алтернативата да бъдат принуждавани хората в задлъжнелите страни да понесат разходите за приспособяването е политически невъзможна и най-вероятно ще доведе до колапс на еврото.

Но това не може да стане скришом: разпределянето на загубите е акт на насилие срещу индивидуалните права на собственост. Само наднационален орган, ползващ се с висока степен на обществено доверие, може да реши, например, каква част от загубите на испанските банки ще трябва да бъдат понесени от словашките пенсионери, вместо от инвеститорите, управителите и служителите в тези банки.

Да се разпределят загубите по какъвто и да е друг начин би било рецепта за дългосрочна политическа и финансова нестабилност.

Г-н Оланд греши: дебатът за суверенитета не е периферен въпрос. Той е в сърцевината на дебата за солидарността. И Франция е най-голямата пречка за намиране на решение.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

25 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #25

    Проблема не е във Франция,проблема е в това,че искат да спасят неолибералния модел,а трябва да го унищожат!Всички политици обслужват интереса на банките и едрия капитал и защитават само техните печалби като за целта са готови да отнемат всички права и доходи на хората и да ги докарат до просешка тояга!Не може хем вълкът да е сит,хем агнето цяло!Трябва да се избере между свободата и просперитета на 99 % от населението и на държавите или печалбите на останалите 1% и фалита на хора и държави.За момента

  2. Анонимен
    #24

    Великолепно!

  3. Анонимен
    #23

    Нещата са ясно казани от автора. Нищо че е американски вестник, това не е политиката на Обама. Обама и много други искат незабавни мерки за овладяване на кризата. Мерките са ясни. Германия да плаща без да има право да контролира какво се върши с нейните пари. Меркел, а и всички останали в Германия включително и опозицията, не са съгласни и затова искат задълбочаване на интеграцията. Французите са против, те искат Германия само да плаща без да пита. Да ама не, това вече не е слаба Германия, а мощна и ефективна икономика. Да видим кой ще надделее.

  4. Анонимен
    #22

    На Оланд му е ясна схемата на банките за препиране на напечатаните пари. Естествено, хитреците трябва да си получат заслуженото за създаването на финансови кризи.

  5. Анонимен
    #21

    В придобитото си невежество си управляващите политици, икономисти и финансисти не могат да разберат очевидни неща и в резултат започват всичките проблеми,които се налага да се решават или с откровени престъпления,или с войни.
    1.Проблемът е,че при обезпечени,напечатани и отпуснати в оборот като кредит под някакъв процент банкноти на стойност само примерно 1000лв при каквато и да е дейност на кредитополучателите в банката могат да се върнат не повече от 1000 лв!Толкова са напечатаните банкноти!От тук

  6. Ivan Mitev
    #20

    Как пречи Франция? Нима другите държави не правят грешката, заради която се развива кризата? Не Франция, а непригодно за евро държавно финансово управление е причината за сегашна европейска криза. При тези условия, европейците са обречени жертви на тази държавна финансова грешка и колкото повече работят - толкова по-голяма криза ще се развие. Милиарди хора са свидетели, че при запазване на вече известната особено важна причина за сегашна стопанска криза – колкото повече се помага на съответна държава (Пример Гърция), толкова по-силна криза се развива. Иван Митев - икономист

  7. Анонимен
    #19

    Скоро Германия ще диктува икономиката и политиката от Ламанша до Урал.Осъществява се мечтата на К.Аденауер.Жалко,че трябваше да се мине през 2 Световни войни и да се загубят 100 г.Близките 50 г. Съединените Германски щати ще заемат полагащата и се водеща роля в световната икономика.

  8. Анонимен
    #18

    Кризата не "тръгна" от Америка, а започна първо да се проявява там. Както виждаш няма финансова индустрия в света, която да не ги е натворила едни и същи, хехе. И в щатите ядат дървото като навсякъде другаде. Верно, че като лидери в тая индустрия от тях се очакваше да осигурят това да не се случи, ама не го направиха нито те, нито европейците, нито азиатците.

  9. Анонимен
    #17

    Идва видов ден за Франция. Еврозоната може да и се види тясна.

  10. Анонимен
    #16

    От Америка тръгна банковата криза, не от Европа. Фани Мак и Фани Мей, раздаване на необезпечени ипотечни кредити на негри, чиканоси и бели боклуци, надуване на строителния балон, изхарчване на стотици милиарди долари за войни в Ирак и Афганистан.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.