Чиновниците в централната администрация се увеличиха с 20 хиляди, а заплащането - двойно

За последните дванайсет години – между 2001 и 2012 г., централната държавна администрация е увеличила числеността си с двайсет хиляди души, независимо, че през цялото време обществеността беше бомбардирана от всякакви концепции, планове, разчети и стратегии за административна реформа и намаляване на чиновническия апарат, за подобряване на ефективността му и най-вече за въвеждане на електронно обслужване на населението – така нареченото електронно правителство, което да намали досега на гражданина със служителя и да ограничи "корупционните изкушения".

Всяка от обявяваните реформи започваше с декларирано намаляване на числеността на администрация, но тя продължаваше да се подчинява на принципа на разширяването и възпроизвеждането, присъщи за всяка администрация по света, когато политическият и общественият контрол са неефективни.

Приз септември 2001 г. в централната държавна администрация са работили 95 623 души по списъчен състав (без незаетите щатни бройки), показват данните на НСИ. След това администрацията започва да набъбва и пиковите ѝ размери са през годините на управлението на тройната коалиция (през септември 2005 г. в нея работят 136 969 души, които през същия месец на 2007 г. са се увеличили (по формулата на коалицията "три-пет-осем") на 137 243 души, а през 2008 г. са "леко" намалени на 133 258 души.

Обяснението за увеличаването на бройката на чиновниците в централните ведомства бе в евроинтеграцията на страната и специфичните дейности за усвояването на еврофондовете. Неофициалното обяснение – разширяването до неприлични размери на спазарените политико-приятелски назначения".

От началото на мандата на сегашното правителство (от втората половина на 2009 г.) започна свиване на чиновническия апарат, за да достигне през септември тази година 115 900 души.

Наистина с 20 хиляди по-малко от времето на пика в правителството на Станишев, но с 20 хиляди повече от времето, когато на власт идва кабинетът "Сакскобургготски".

Интересното е, че докато администрацията се увеличава, населението, което тя трябва да обслужва, намалява. И ако през 2003 г. числеността на чиновниците е приблизително същата като днес (113 936 през септември 2003 г. при 115 900 през септември тази година), то населението на страната днес е с около 400 хиляди души по-малко спрямо 2003 г.

Предполага се, че през дванайсетте години, които наблюдаваме, електронизацията е навлязла решително в работата на държавния чиновник, още повече, че държавата на няколко пъти хвърли огромни пари за закупуване на техника и софтуери, за изработване на мрежи, електронни портали и прочие спомагателни средства. Това обаче не се отрази пряко на числеността на централната администрация и този показател продължи да се подчинява на други правила.

Едно от тях е – вместо реформа – преструктуриране на министерства, агенции и комисии – сливане и закриване на едни структури и откриване на други. Съкращаване на (някои) служители от закритите и назначаване в новооткритите. Като резултат – в момента имаме 15 министерства, 17 държавни комисии и агенции, отчитащи се пред Народното събрание, и около 20 изпълнителни агенции на подчинение към министерствата. Те също имат собствен апарат от служители, помощен персонал, поддръжка. Създаването им е в резултат от отделяне на аналогично звено в съответното министерство (да се чете – извършено е съкращение), но за самостоятелно съществуване са "добавени" още щатове, без които то не е възможно.

Съмнително е, че ефективността се е увеличила от това, че новите структури са станали отделни административни единици.

Освен тях има и още няколко ведомства с високоплатени служители, създадени с отделни закони и с постановления на Министерския съвет.

Средното заплащане в администрацията нарасна два пъти за десет години

За последните десет години средното номинално заплащане на служителите в централната държавна администрация се повиши двойно (със 100%). През 2003 г. средното възнаграждение на чиновниците е 428 лева. При идването на тройната коалиция на власт настъпва рязък скок на заплатите в администрацията, съвпадащ с икономическия подем в България като следствие на глобалния икономически подем. През 2006 г. средната заплата вече е 594 лева, а през 2008 г. - 827 лева.

Тук има една "тънкост". През всичките години на прехода, дори и през най-тежките, държавните чиновници са вземали къде повече, къде по-малко допълнителни възнаграждения под формата на тримесечни или годишни премии. След това към премиите се добавиха бонуси от участие в комисии, съвети, бордове, проекти по европрограми и прочие допълнителни дейности, извършвани в работното време на основната дейност. Така възнагражденията на част от държавните чиновници на практика бяха двойни, дори тройни спрямо щатната заплата, а както стана известно от множество публикации – служителите просто не извършваха това, за което вземаха допълнителните пари поради липсата на физическо време.

Това не може да намери отражение в данните на НСИ, защото той борави с числата от месечните заплати по договор. Така посочените средни месечни възнаграждения отговарят и на данните за месечните възнаграждения в частния сектор, посочени от НСИ, където се отразяват само заплащанията по договор, но не и тези, които са обикновено в сивия сектор.

В известен смисъл се оказва, че и държавният чиновник, и наемният работник в частната фирма вземат два вида възнаграждения – едното по договор, второто - от бонуси при чиновника, и най-често в плик – в частната фирма. Разликата при държавните служители е, че второто им възнаграждение не е в сивия сектор, но пък често не отразява свършената работа за разлика от наетия в частния бранш.

Тази двойнственост в заплащането накара тази година финансовият министър Симеон Дянков да наложи нов ред за формиране на заплатите на държавните служители, при който всички бонуси и надбавки се вкарват в брутното месечно възнаграждение. А това, което може да се додаде като допълнение за добре свършена работа, не може да надхвърли 80% върху годишния доход на служителя.

В резултат заплатите на чиновниците от централната администрация формално се увеличиха, а неформално останаха същите. Но бе намалено обществото заблуждение да се обявява, че щатната заплата за дадена длъжност е 600 лева, например, а неофициално да се знае, че чиновникът ще "си докарва" с бонусите 1000 лева. Плюс премии в края на годината или 13-та заплата. Разбира се, не за всички чиновници и не в еднакъв размер.

Според обобщени данни след въвеждането на новата система на заплащане средната заплата с вкарани бонуси и клас прослужено време по министерства се движи от 646 лв. във външното министерство (без дипломатическия персонал) до 1 430 лв. в Министерството на околната среда и водите. В администрацията на Министерския съвет служителите са вече със средно възнаграждение 1 498 лева.

Новата система на възнаграждение накара финансовият министър Симеон Дянков да се удиви, че младши експерт в антимонополната комисия взема по-висока заплата от негов зам.-министър. Защото висшите административни длъжности са с отделен начин на формиране на възнагражденията, което е отделна тема за анализ.

По-високите възнаграждения са за онези служители, които работят с еврофондовете или по европрограми. Или както казваше министърът на администрацията в предишното правителство Николай Василев, а и сегашният финансов министър се съгласяваше – не може да работиш с милиони и да вземаш мизерна заплата.

Значително подобреното заплащане в държавната администрация привлича кадри за работа. Предимствата са – сигурност, редовно плащане, намалена опасност от внезапно уволнение, защото повечето назначения са по Закона за държавния служител, изплащане на болнични, повече от добри отпуски, възможност за кариерно развитие.

Затова, според последния доклад за управлението на човешките ресурси в държавната администрация, изготвен от Съвета за административна реформа, в последно време са се увеличили случаите на назначения в централната администрация без конкурс, като се използват вратичките в закона, когато става дума за временните назначения, назначенията по заместване и т.н..

Членът на съвета и началник на кабинета на вицепремиера Симеон Дянков Ирина Велкова не вижда този процес да се е превърнал в тенденция. Тя обаче смята, че самата конкурсна процедура за "редовно" назначаване трябва да се облекчи, защото от обявяването на конкурса до избирането на служител минават няколко месеца.

А назначенията, когато в централната администрация на шефски постове от няколко правителства насам се подвизават Калинки? И това е друга тема.