Ядреното лоби пробва да реанимира АЕЦ "Белене“

Ядреното лоби не се отказва от проекта за строеж на АЕЦ "Белене“ и опитва да го реанимира с идеята да бъде реализиран само с частно финансиране. "АЕЦ „Белене“ може да е спрян като държавен проект, но той има търговска стойност и може да се реализира като частен“, заяви в сряда Богомил Манчев, председател на Българския ядрен форум и собственик на "Риск инженеринг". Фирмата бе един от основните консултанти на спрения в края на март 2012 г. от правителството и парламента проект за АЕЦ "Белене“.

 

При откриването на годишната международна ядрена конференция, организирана от БулАтом, Манчев посочи пред журналисти, че въпреки прекратяването на ядрения проект, американският инвестиционен фонд, който бе проявил интерес към проекта, запазва намерението си да участва с финансиране в неговата реализация.

 

Фондът, който управлявал активи за 40 млрд. долара, сред които и такива на пенсионни фондове, дори водел преговори с европейски инвеститори за включването им в евентуално подновяване на проекта.

 

Именно отсъствието на интерес от европейски инвеститор, както и на средства за финансиране на държавното участие от 51% чрез НЕК, бяха основните причини, изтъкнати от премиера Бойко Борисов за отказ от "Белене".

 

Шефът на АЕЦ "Козлодуй": Проектът за втора АЕЦ може да не е загубен

 

АЕЦ "Белене“ може и да не е загубен и да се предложи за реализация като частен проект, подкрепи идеята Валентин Николов, изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй“, който допреди месец бе зам.-министър на енергетиката.

 

Попитан дали това означава, че спреният проект ще продължи да се предлага на частни инвеститори, той каза, че "България не предлага, а частните инвестиции търсят проекти“.

 

"Тъй като вече съм част от ядрената енергетика, вече бих подкрепил всяка една мощност в България, защото ангажира нашите специалисти, а нашата енергийна система винаги ще има резерви и при либерализиран европейски пазар има много възможности“, обясни доскорошният енергиен зам.-министър.

 

Николов също така коментира, че за да се поднови проектът АЕЦ "Белене“, е необходимо отново да се вземе съответното решение на Министерския съвет за изграждането на централа с частен инвеститор

 

Според запознати с лансираната от Манчев и Николов идея руската държавна корпорация "Росатом“, чиято компания "Атомстройекспорт“ (АСЕ) бе изпълнител на проекта, също работела за реализацията на такъв вариант. По този начин корпорацията ще запази възможността да реализира свой проект на територията на Европейския съюз и то в сравнително бързи срокове, тъй като Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) ще може веднага да издаде лиценз на технологията за изграждане на руските реактори.

 

Реално АЯР е била готова да издаде заповед за одобрение на технологичния проект за "Белене“, но междувременно било взето решението за спиране на проекта, обясни Борислав Станимиров, зам.-председател на АЯР. Това постановление обезсилило предишните решения за кабинета за строежа на централата и вече нямало юридическа основа за издаване на лиценз, обясни той. Ако обаче след време кабинетът реши да обяви отново проекта, можело веднага да се даде одобрението на руския проект и да започне строителството.

 

Имало грешки в в доклада на HSBC за рентабилността на "Белене"

 

По-късно Никита Христов от "Риск Инженеринг“ обясни пред форума, че има съществени грешки в доклада за рентабилността на ядрения проект, изготвен от британската банка HSBC по поръчка на "Българския енергиен холдинг“ и обявен от министерството на икономиката и енергетиката.

 

Според Христов при икономическия и финансов анализ на ядрения проект е заложена погрешна норма на обезценяване на парите в България, като е приет индексът на ЕС за 2007 г., а не сегашният, който е 3.66 на сто срещу предишни 8.23 процента. Като се приеме покачването му през следващите години, то цената на тока от АЕЦ "Белене“ би била между 50 и 55 евро на мегаватчас, а не както HSBC изчислява – 75 евро. Ако пък в момента работела АЕЦ "Белене“, то токът от нея би струвал 22.5 евро за мегаватчас, посочи представителят на "Риск Инженеринг“.

 

По думите му същата грешка била допусната и при изчисленията на цената на строежа на "Белене“, а банката не отчела още, че лихвите по заемите намаляват с годините. Така консултантът оскъпил проекта с 1.2 млрд. евро. Тезата на Христов обаче е атакуема, тъй като има различни условия за кредитиране и надали HSBC би пропуснала да вземе предвид една от основните схеми на кредитиране.

 

Христов посочи още, че консултантът начислява в разходите гаранция от 225 млн. евро за изплащане на заемите, която обаче се възстановява след погасяване на задълженията. Така според него цената на АЕЦ "Белене“ не била изчислената от HSBC 10.35 млрд. евро, а 8.45 млрд. евро. Ако пък сега започнел строежът, щял да струва 6.96 млрд. евро, което е малко над оферираната от руснаците цена от 6.3 млрд. евро.

 

Разговорите по уреждане на сметките с АСЕ продължават

 

Валентин Николов каза, че продължават разговорите с АСЕ по уреждането на сметките за свършената от тях до края на март работа по ядрения строеж. За целта за Москва в сряда заминал шефът на БЕХ Михаил Андонов. Доскорошният зам.-министър на енергетиката обаче не пожела да се ангажира с информация за сумите, които претендират двете страни.

 

Той съобщи още, че на 7 юни ще има поредна среща на работната група за строежа на VІІ блок на територията на АЕЦ "Козлодуй“, след което ще се задействат процедурите за уведомяване на Румъния и Сърбия, тъй като бъдещият блок ще е със 100-км гранична зона. Паралелно ще започне и изготвянето на оценка за въздействието на VІІ блок върху околната среда.

 

После ще се търси консултант за избор на площадка на територията на АЕЦ "Козлодуй“, където да се инсталира изработеният за АЕЦ "Белене“ реактор, каквито са намеренията на правителството, обясни шефът на ядрената централа.

 

"В момента се разглеждат четири. "Ибердрола“ е правила обследване и се знае кои площадки ще бъдат разглеждани за лиценз. После ще се подготви проект за решение на МС за избор на технология и мощността на реактора. Технологията ще е лека вода под налягане, мощността ще зависи от турбината“, посочи Николов. Той обаче не каза кога може да се очаква да стане това, нито дали със сигурност VІІ блок на работещата ядрена централа ще се прави с беленския реактор.

 

Според Николов не е проблем бъдещият реактор да се върже със сегашната двойка от V и VІ блок. По думите му, в перспектива се мисли за строеж и на VІІІ реактор на АЕЦ "Козлодуй“, "но когато българската енергийна система има нужда от него и се намери финансиране“.