Решението на съда

Към заявлението са приложени: Устав на "Национално движение Симеон Втори"; Учредителен акт; Декларация от молителя, нотариално заверена;

Образец от подписа на представляващия партията, нотариално заверен;

Уведомително писмо от Информационно обслужване за уникалност на наименованието на юридическото лице; Протокол с дата 08.04. 2001 година на Контролния съвет; Еднолично решение на молителя за назначаване на секретар на партията с дата 09.04.2001 година; ксероксни копия от документи, подписани от членове - учредители на "Национално движение Симеон П" по закона за политическите партии, които приемат предложения от Симеон П Устав"- от с. 31 до с. 351 на том първи от делото и от с, 1 до с. 282 от том втори на фирменото дело; приложените с отделна молба от молителя с дата 19.04.2001 година графично изображение на символите и втора папка със списъци на същите учредители; квитанции за внесена държавна такса и такса за обнародване в ДВ.

В съдебно заседание молителят, представляван от своя процесуален представител адвокат Теодор Божинов, поддържа заявлението за вписване, не представя допълнително писмени доказателства и не прави искания за събиране на нови доказателства. Представителят на Софийска градска прокуратура в съдебно заседание заема становище, че молбата е основателна и политическата партия следва да бъде вписана в регистъра на политическите партии.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С молба вх. № 300 от 10.04.2001 година молителят Симеон Борисов Сакскобурготски е депозирал писмени доказателства, подробно описани по-горе, като е заявил за вписване новоучредена политическа партия с наименование "Национално движение Симеон Втори".

От приложен Учредителен акт, който не може да бъде индивидуализиран, тъй като няма обозначение за дата, месец и година, както и за място на провеждането на форума, е била учредена политическа партия с наименование "Национално движение Симеон Втори" от повече от 500 учредители. Учредителите са приели Устав на политическата формация, който също не носи дата, месец и голина на приемане, като за това обстоятелство са се подписали в списък на учредителите /набор от отделни листа по образец - 615 на брой/, от които след проверка се установява, че 52 бр., страдат от различни недостатъци, отразяващи се на тяхната редовност /липса на пълно изписване на трите имена: т. I: с, 33, 35, 48. 62, 72, 83, 88. 121, 130, 147, 167. 179, 197. 201. 226, 234. 239, 255, 259, 270, 281. 313, 330. 325, 326, 337; отсъствие на адрес: с. 206, 232, 296; Том II: непълно изписване на трите имена; с. 266. 279, 112. 114, 116. 129, 206, 211, 221, 1, 10, 38, 66, 76, 83, 100; нечетливи или зачертани: с. 14; отсъствие на адрес; с. 154, 172, 206,221,91, 94/

Учредителното събрание е избрало за лидер Симеон Борисов Сакскобурготски и тричленен Контролен съвет. На свое заседание на 08.04.2001 г. членовете на Контролния съвет са избрали Председател. Избраният лидер на политическата партия с представил спесимен /образец/ от подписа си, нотариално заверен, както и декларация за истинност на определени факти, нотариално заверена.

Настоящото производство е охранително. В това производство регистърния съд проверява дали искането е формално редовно и дали то е основателно.

Изискванията на чл. 489 от ГПК се отнасят до вписвания на всички юридически лица, когато със закон е предвидено вписване в регистър на съд. В момента чл. 7 от Закона за политическите партии / ДВ, бр, 30/ 28.03.2001/ предвижда регистрация на новообразувана политическа партия в специалния регистър на Софийски градски съд, въз основа на молба на органа на партията, който съгласно Устава я представлява. Проверката на основателността на искането за вписване обхваща проверка на това дали обстоятелството, чието вписване се иска I/ подлежи на вписване и 2/ дали то е валидно осъществено /възникнало/.

Молбата е подадена от легитимирано лице, съгласно чл. 7 от Закона за политическите партии, поради което е допустима.

Молбата за вписване е неоснователна по следните съображения:

I. По конституиране на партията:

При проверка на писмените доказателства, приложени по делото, не се установява наличието на декларации от учредителите за обстоятелствата по чл. 4, във връзка с чл. 7, ал,2, т, 3 от Закона за политическите партии, Учредителите на партията не са декларирали собственоръчно че са български граждани, които имат избирателни права. Това изрично установено изискване присъстваше и в текста чл. 6 от отменения Закон за политическите партии, като с оглед неговата значимост при конституиране на политическа партия е залегнало и в действащия понастоящем Закон за политическите партии. Съгласно константната практика на Софийски градски съд, който е единственият оторизиран от Закона съд, произнасящ се като първа инстанция по регистрацията на политическите партии, практика потвърдена и от Върховния касационен съд, при всяко учредяване на политическа партия заявителят представя и собственоръчни декларации от учредителите, че същите не са лишени от избирателни права.

Чл, 42 от Конституцията на Република България посочва, че гражданите, навършили 18 години с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. На основата на принципите, закрепени в чл. 10, Конституцията определя лицата, на които предоставя активно избирателно право /т.е. правото да избират/. По този начин Конституционният законодател регламентира квалификациите, предпоставките за придобиване и упражняване на активно избирателно право. Избирателното право на гражданите е изведено като тяхно основно политическо субективно право. Българското гражданство е абсолютна юридическа предпоставка за предоставяне на активно избирателно право, поради самия му характер на основно политическо право. Предвид основните характеристики на това право, изброени по-горе, установяването му е възможно посредством декларация на учредителя или по друг законово допустим начин. Както беше посочено вече, такива декларации липсват по делото, в представените други писмени доказателства /учредителен акт/ отсъстват каквито и да било данни за извършена проверка в разглежданото направление, която да е завършила с извод за липса на тази законовоустановена пречка по отношение на всеки един от учредителите. Такива данни няма и в т.н. регистрационна бланка за приемане на Устава, в която учредителите са попълвали трите си имена, ЕГН, адрес и полагали подпис.

При тези обстоятелства, се налага категоричният извод, че основен елемент от фактическия състав за учредяване на политическа партия, Отнасящ се до категорията лица " учредители, не е валидно възникнал. Неговото неосъществяване от правна гледна точка опорочава цялостно процедурата по надлежно конституиране на юридическото лице и взетите в последствие решения, съобразно логиката, почиваща върху максимата, че ненадлежно конституирано учредително събрание по отношение законоустановени лични изисквания за учредителите, не може да приема законосъобразни решения.

Наличието само на този констатиран недостатък е достатъчно основание за постановяване на отказ за регистрация на политическата партия, още повече, че същият не може да бъде саниран към момента на съдебното заседание, тъй като предполага ново събиране на същите учредители и удостоверяване от тях на гореизложените обстоятелства, а молителят в няколко последователни свои молби, в това чисол чрез средствата за масово осведомяване, настоява за бързо и незабавно движение на делото, и произнасяне по заявлението.

С оглед прецизност и обоснованост на съдебното решение, настоящият състав счита, че следва да бъдат подробно анализирани и останалите имащи значение обстоятелства, отнасящи се до законосъобразното учредяване на юридическото лице.

Съдът не може да направи категоричен извод за това на коя дата, месец, година и къде с учредена политическата партия, тъй като представеният учредителен акт / 10, том I/ не съдържа дата месец," година и място на'¹ -провеждани на форума Единственият индивидуализиращ белег на учредителния акт и подписите на председателя на събранието и протоколчика. По подобен начин Уставът на партията не съдържа обозначение на коя дата, месец и година, както и на какъв форум/ учредителен или последващ / с бил приет. Без тези задължителни реквизити юридическото лице не може да бъде изцяло индивидуализирано при вписване.

Приложеният списък - в действителност набор от самостоятелни листа, всеки един от тях, озаглавен "Членове - учредители на Национално движение Симеон П" по Закона за политическите партии, които приемат предложения от Симеон II устав", няма основните характеристики на списък, т.с. възходящо подреждане на определена бройка лица, обединено в едно цяло, с посочване на крайния им брой и оформяне от техническа гледна точка, съобразно утвърдената и нормално приемлива практика /прошнуроване и номериране/. В същото време от съдържанието на учредителния акт не може да бъде направен извод, че предложението за Устав изхожда от лице с наименование Симеон II, както с посочено в цитираното по-горе заглавие. В тази част учредителния акт визира прочитане на Устав от председателстващия събранието, без да са посочени мотивите, предложителя, както и кратко съдържание на Устава с оглед последваща индивидуализация и сравнение между обсъждан и приет Устав, от една страна и от друга, с този, представен по делото за регистрация, в това число и наличието на евентуални предложения за обсъждане на текстовете, а в случай на отсъствие на такива, съответно отбелязване и констатиране на този факт. Вярно е, че по делото е представена декларация за истинност на определени факти по учредяването на политическия субект, но съдът в преценката си за валидно възникване на партията не само може, но е н длъжен да подложи ма проверка така съдържащите се обстоятелства н тяхното валидно възникване с оглед постановяване на законосъобразен н обоснован правен акт. Поради изложеното, представеният учредителен акт не съдържа реквизити, които да послужат за надеждна правна основа относно изводите на съда за това кой проект за Устав е обсъждан и дали е налице идентичност между обсъждан и приет, и предложен за вписване Устав, Убедителни данни в тази насока липсват и в съдържанието на т. нар. бланка, където посоченият за одобрение Устав, предложен от Симеон II също не е индивидуализиран по никакъв начин.

Чл, 5 от Закона за политическите партии ясно очертава основните параметри на учредителното събрание - приемане на Устав на партията и избор на ръководни органи. Следователно, най-важният елемент на учредителното събрание е свързан именно с обсъждането на предложен проект за устав, и с гласуването на неговите текстове, Видно от съдържанието на Учредителния акт, което е единствено меродавно за съда, е извършено недопустимо обединяване на два различни елемента от учредяването на юридическото лице -гласуване на направено предложение за приемане на Устав чрез елементи, служещи за оформяне на "списък", който да съдържа и точно посочени в чл. 7, ал. 2, т. З данни за учредителите - трите имена, ЕГН, адрес н саморъчен подпис, удостоверяващ наличието на минималния брой учредители от значение за последващата валидност на самото гласуване, е един единен документ -бланка. Обърната е и последователността на действията по учредяване. Няма данни първоначално да е било установено наличието на законово необходимия минимум /кворум/ от учредители и след това да се пристъпи към гласуване на предложен проект за Устав, а чрез последващото събиране на попълнените бланки всъщност е реализирано гласуване и едновременно с това е констатиран кворум. Бланката с изпълнявала функциите както на регистрационна форма от значение за кворума на учредителното събрание, така и функциите на своеобразна бюлетина за изразяване на вот. В последната не е индивидуализиран, подлагания на гласуване проект, нито е посочено кога е гласувано, и на кое място. Бланката е образец, съставен по начин, който по своето съдържание не съдържа данни за фиксирани граници /във времево отношение и по местопопълване/, и тъкмо поради това, може да бъде попълнен по всяко време на различно място. В тази последна връзка обаче, няма данни "за излъчена комисия по избора, с оглед многобройността на присъствалите лица, за организации на самия процес на гласуване, както н за установяване на конкретния резултат от него /чрез описване на подадените гласове било чрез преброители, било чрез комисия по избора и т.н./, още повече, че самата бланка, както беше посочено вече, не съдържа индивидуализиращи данни относно дата на попълване и място на подписване. В същото време, съдът констатира, че при избирането на Лидера на националното движение са възприети други, класически правила за провеждане на избор, или както се посочва в самия учредителен акт "чрез вдигане на ръка", при което е отразен и резултата от вота.

II. По Устава на политическата партия:

В чл. 6, ал,1 от Закона за политическите партии е изброено минимално необходимото съдържание на Устава на всяка политическа партия:

наименованието, символите, седалището, целите, правилата на организацията и дейността, редът за встъпване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете и редът за прекратяване на партията. В тази връзка, както беше посочено по-горе, се преценяват както изискванията на Закона за политическите партии, така и субсидирано съдържанието на всички относими текстове на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /аргумент от § 1 от заключителните разпоредби на Закона за политическите партии/.

1. По наименованието на партията:

Представените писмени доказателства са категорични, че учредяваната партия носи наименование НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ СИМЕОН ВТОРИ". Историческото тълкуване на действащия понастоящем Закон за политическите партии води несъмнено до извода, че волята на законодателя е по този нов закон да се регистрират като партии само юридически лица, конституирани като политически партии и носещи това наименование. Този извод се налага както от анализа на разпоредбите на предходния Закон за политическите партии, регламентирал този специфичен кръг обществени отношения в течение на близо 11 години, и допускал политическа дейност да се осъществява от политически партии, и от "други организации и движения" /чл. 1, ал. З от отменения Закон за политическите партии/, така и от факта, че по този Закон, за участие в избори, регистрираните други организации и движения е следвало да се регистрират по реда, предвиден за партиите /§ 6 от преходните и заключителните разпоредби от отменения Закон за политическите партии/. От обобщения доклад на Комисията по правни въпроси при обсъждане на новия Закон за политическите партии в Народното Събрание, всички предложения, съдържащи добавка "организации" и/или "движения", които да осъществяват политическа дейност са отпаднали. Гласувалият окончателен вариант на текстовете на новия Закон за политическите партии потвърждава този извод, като сред неговите разпоредби не се съдържат текстове относно организации и движения, които да осъществяват политическа дейност. Следователно, волята на законодателя се е движила към ограничаване на кръга на правните субекти, осъществяващи политическа дейност за в бъдеще /от влизането в сила на новия Закон/, свеждайки ги само до политическите партии, което от своя страна налага ясното разграничаване на видовете правни субекти, в това число, и най-вече в наименованието им. Наистина заявеното за регистрация наименование на учреденото юридическо лице е уникално, видно от приложеното към делото удостоверение и извършената справка-отбелязване върху делото от съответното длъжностно лице въз основа на регистъра на политическите партии. В същото време, това наименование е в противоречие с разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съобразно които "наименованието трябва да включва ясно означението на вида на юридическото лице", както и да не "въвежда в заблуждение". Върху корицата на Устава присъства титулен надпис с поставено в кавички наименование: "Национално движение Симеон Втори". Наред с това, чл. 1 от цитирания Устав гласи: "Наименованието на настоящата организация е "Национално движение Симеон Втори " /за по-кратко нататък "Национално движение Симеон II" или НД/. От дословно цитираните текстове е видно, че молителят е възприел за наименование на политическия субект, не наименование, навеждащо недвусмислено към извод относно целения вид юридическо лице /т.е. съгласно изискванията на Закона - само партия/, а словосъчетание, което е типично н характерно за гражданските сдружения, и тъкмо поради това, въвеждащо в заблуждение относно качеството на конкретно разглежданото юридическото лице, не на последно място и затова, защото новият Закон за политическите партии не възприема осъществяването на политическа дейност от движения.

2. По правилата на организацията и дейността на политическата партия:

Законът за политическите партии не съдържа подробни текстове за правилата на организация и дейност на този вид правен субект. Следователно, на учредителите е предоставена възможност сами да определят тези правила и да посочат органи, но в рамките на приложимите субсидиарно разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В тази връзка за политическите партии ще бъдат относими всички разпоредби на Глава 1-ва, озаглавена "Общи разпоредби". Глава ІІ ра - за видовете юридически лица - раздел първи, отнасящ се до сдруженията, както и на Глава ГО, за юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност. Наред с това при преценка на конкретните правила за организация и дейност, ще следва да се съобразяват и разпоредбите на Конституцията, утвърждаващи основни принципи от значение за останалите правни отрасли или за дейността на правните субекти.

Вътрешните устройствени правила са реквизит на всяко едно корпоративно юридическо лице. Приложеният от молителя Устав, макар и несистематично, маркира основните структури и начина им на действие. Като Върховен орган е визирано Национално събрание, състоящото се от делегати, избирани в съответните първични избори. Свикването на този орган е възложено на Лидера, Секретаря или Контролния съвет /чл, 22/ без да е прецизирана компетентността на всеки един с оглед случаите, поради което действителната воля на учредителите относно съдържанието на този текст при евентуални спорове не може да бъде установена. В този смисъл на практика се изключва възможността съдът да упражнява предвидения в чл. 25, ал. 4 и ал. 6 съдебен контрол за законосъобразност на решенията на Върховния орган и за съответствието им с Устава, при искове по чл, 25, ал. 6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, заведени от всеки член, от орган на политическия субект или прокурора, след като при тази редакция на текста, не може да се се определи кой орган, в кой момент и при какви хипотези е компетентен да свика Върховния орган. В тези искови производства, съдът задължително изследва законността на процедурата по свикване, а елемент от тази процедура е и установяване на законосъобразността на свикването точно според компетенциите /но те не са определени/ на всеки един от изброените органи по чл. 22 от Устава. Наред с това. Законът за юридическите лица с нестопанска цел предвижда свикването на Върховния орган да се извършва и по пряката инициатива на 1/3 на членовете на сдружението, а в случай на отказ от свикване, Законът установява съдебна процедура за свикване по писмено искане на членовете. Такава възможност в Устава на политическия субект не е изрично посочена, а препращането в чл. 22 /предложение второ/ от Устава с позоваване на чл. 26 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел не е уреждане на компетентност, а е свързано с процедура /спазване на определен ред, както и изрично се посочва в разглеждания чл. 22 от Устава "...по реда на. "/ - т е, чрез покани и обнародване. Този извод на съда се потвърждава и от обстоятелството, че ѝ чл. 49 от Устава, където са уредени правата на членовете на партията, не фигурира право на членовете да свикват Върховния орган на политическия субект. По тези съображения, съдът намира, че императивните правни норми, уреждащи и защитаващи правата на малцинството, не са включени в уредбата на Устава,

Съгласно чл. 28 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел "всеки член на Общото събрание има право на един глас". Чл. 8 от Устава въвежда ограничение по отношение на членовете си при упражняване на това гарантирано им от Закона право, като установява времеви ценз за упражняване на това право - "право на участие в първични избори имат всички членове, регистрирани по определения в Устава ред, които имат не по-малко една година непрекъсната регистрация в което и да е от регистрационните бюра в страната". В правната теория се поддържа категорично становището, че от момента на приемането на едно лице в членския състав на едно сдружение, организация, и т.н., то следва да притежава всички права, свързани с упражняването на активно право на глас. В този смисъл и предвид цитирания по-горе законов текст, въведеният ценз е несъответен на изискванията на закона.

Освен Върховен орган, юридическото лице, което се учредява по разглеждания в конкретния случай ред, следва да има конституиран Управителен орган. Това изискване се съдържа в чл. 23, ал, 2 и чл. 39 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Устава, Лидерът на партията е и Управителен орган на същото по смисъла на чл. 23, ал. 2, във връзка с чл. 30, ал. З от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Посочено е, че Лидерът има правомощията, установени в чл. 31 от съшия Закон, както и другите правомощия, произтичащи от Устава. Това възлагане на функции, основано на чл. 30. ал. З от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е незаконосъобразно и недопустимо в рамките на учредително събрание за конституиране на политически субект. В цитирания текст, Законът изрично се позовава на обстоятелството, че възлагането на функции се извършва "по решение на Общото събрание". Но Общото събрание на юридическото лице възниква след конституиране на юридическото лице по предвидения от закона ред, вписване и обнародване, както с при политическите субекти. Т.е. едва след валидното възникване на политическия субект -вписване и обнародване, и при вписани вече органи, е възможно делегиране на функции. С други думи, това е една последваща възможност и може да бъде осъществена само след надлежно конституиране на Управителния орган, а не предварително в хода още на самото учредително събрание, което преследва други основни цели. От данните по делото следва, че няма избран колективен Управителен орган, което само по себе си е несъответствие с императивна разпоредба на Закона за юридическите лице с нестопанска цел, който орган в последствие по решение на Общото събрание да делегира функции на едно лице - Лидера. В подкрепа на така изложеното разбиране е и чл. 8 от Закона за политическите партии, който изрично посочва, че в регистъра се вписват имената на членовете на ръководния орган, с което ясно се подчертава колективния характер на този орган и се извежда аргумент, че такъв орган следва да съществува, независимо от това дали ще делегира в последствие функции или не.

Съгласно текста на чл. 6, т. З от Устава, част от структурата на партията е Секретарят, който съобразно чл. 31 от Устава се определя и освобождава от Лидера. В същото време в кръга от компетентности на Секретаря е възложено провеждане на гласуване за Лидер ..."по ред, установен от Секретаря".

С други думи, възприет е взаимообвързан механизъм, по силата на който Лидерът сам определя Секретаря, който пък провежда избори за Лидер /Арг, От чл. 6. 10, 13/. Наред с това, при процедура по чл. 42. т. 1 /функции на контролния съвет относно дейността на Лидера/, Секретарят определя "ред за гласуване" /аргумент от чл. 42, т. 1 от Устава/.

В Устава не е посочен и срок за първичен /даден от учредителното събрание/ мандат на Управителния орган - т.е. на първия избран Лидер и Контролен Съвет. Учредителите са предвидили мандат единствено за Лидера и то при последващи избори. Чл. 30 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел въвежда изискване за мандат в рамките до 5 години, който следва да бъде специфициран с оглед - първичен и последващ избор, което в случая с направено само относно последващ избор.

В съдебно заседание, молителят не е представил допълнителни доказателства и не е направнл искания за събиране на нови доказателства, които биха евентуално санирали част или напълно /например протокол от новопроведено учредително събрание/ констатираните нередовности. В същото време действуващият ГПК изключва принципа на служебното начало, при което съдът да дава указания на страните по доказателствата.

Член 427 от ГПК от общите правила за охранителните производства задължава съда "служебно да провери дали са налице условия за издаване на искания акт", който извод съдът може да направи едва с постановяването на решението-

Практиката за оставяне без движение на делата по охранителни производства се отнася до дела, разглеждани в закрити заседания, и то при условие, че констатираните недостатъци може да се сумират и в този смисъл са отстраними. Извод в тази насока в конкретния случай е невъзможен, предвид настояването за бързина и за незабавно произнасяне. В подобни хипотези от