1 223 700 българи в активна възраст не желаят да работят

България е сред държавите в ЕС с най-голям дял на хората в активна възраст, които не работят.

Извън пазара на труда у нас са 1.459 млн. души при около 3.2 милиона работещи, което прави 31.3% от населението в страната през 2016 г. на възраст между 15 г. и 64 г. Това са хора, които не са нито безработни, нито заети. За сравнение средният процент в ЕС е 27.1%, като по този показател България се нарежда на 6-о място в съюза, сочат данни на Евростат, обявени в сряда.

Според разбивката на Националния статистически институт (НСИ) едва 235 000 души от въпросните 1.5 милиона желаят да работят. От тях 163 400 души са обезкуражени, защото не могат да намерят работа въпреки желанието и усилията си.

Останалите 1 223 700 души на възраст между 15 и 64 г. по данни от 2016 г. обаче изобщо не желаят да работят.

442 000 от тях изтъкват като причина за това факта, че се образоват, като например посещават учебно заведение. Други 195 400 твърдят, че не са в добро здравословно състояние или са инвалиди. Близо 290 000 българи не желаят да работят по семейни причини, като към 230 000 от тях са жени. Други 215 000 българи пък отказват да се трудят заради "напреднала възраст", въпреки че са под 64 г.

По подобие на България, където 84% от икономически неактивното население твърди, че не желае да работи, в ЕС също почти 8 души от всеки 10 неактивни (78%) обявяват, че не искат да се трудят. И в съюза около 1/3 от неактивните са всъщност учащи се.

Според НСИ мнозинството от хората у нас, които не желаят да работят, са хора със средно и основно образование (близо 1.2 милиона), а 146 100 са висшисти.

В ЕС през 2016 г. 89 млн. души между 15 и 64 години са били икономически неактивни. Това означава, че над една четвърт от населението на тази възраст е било извън пазара на труда.

В ЕС Италия (35.1%) е с най-голям дял на хората извън пазара на труда. Тя е следвана от Хърватска и Румъния (по 34.4%), Белгия (32.4%) и Гърция (31.8%).

На обратната страна традиционно са по-работливите нации: Швеция (17.9% дял на неактивните), Дания (20%) и Холандия (20.3%).

България е страната с втората най-кратка продължителност на периода, в който човек работи след Италия, става ясно още от данните на Евростат, но за 2015 г.

Средно българинът работи 32.1 години към 2015 г. За сравнение, европейците работят средно 35.4 години, а гражданите на страни като Швеция, Холандия и Дания продължават трудовата си дейност до съответно 41.2 години, 39.9 години, 39.3 години. Подобно на българското "трудолюбие" имат страни като Италия (30.7 години), Гърция (32.3 години), Полша (32.6 години).