14 млн. евро по-късно България поиска да види реакторите за АЕЦ "Белене"

България официално е поискала да види на място произведеното от "Атомстройекспорт" оборудване за АЕЦ "Белене", съобщи в петък енергийното министерство. Представителите на страната ни са поискали да получат още сертификатите и документите на ядрения реактор и останалите системи.

Това се случва близо три месеца след излизането на решението на международния арбитражен съд, с което НЕК бе осъдена да плати 620 милиона евро на "Атомстройекспорт". За всеки ден закъснение се натрупват лихви по 167 000 евро. Досега само дължимото за лихвите трябва да е около 14 милиона евро.

На 29 юли тази година енергийният министър Теменужка Петкова беше на посещение в Москва, но тогава България не бе поставила исканията си за сертификатите и проверката на място.

Искането на българската страна е отправено на първата среща на българо-руската работна група, която трябва да реши какво да се прави след решението на арбитража.

От българска страна в срещата са участвали енергийният министър Теменужка Петкова, представители на "Българския енергиен холдинг" и дъщерната му "Национална електрическа компания", а от руска - Държавната корпорация за атомна енергия на Руския "Росатом" и подчинената ѝ "Атомстройекспорт".

Основна тема на разговора е било уточняването на сумите по главницата и лихвите и възможностите за плащане от българска страна.

Предстои да бъдат уточнени вариантите за това в най-кратки срокове, се казва в съобщението на енергийното министерство. Двете страни са изразили увереност, че и през следващите седмици конструктивните разговори ще продължат.

Проектът за строежа на АЕЦ "Белене" бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. "Атомстройекспорт" (АСЕ) внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ "Белене".

Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че АСЕ по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. Година по-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и руските претенции нараснаха до 1.2 млрд. евро.

В крайна сметка арбитражният съд присъди на Русия "само" 620 милиона евро, които представляват само дължимото за оборудването, а претенциите за пропуснати ползи бяха отхвърлени.

Още при обявяването на решението министър Теменужка Петкова каза в отговор на въпрос на Mediapool, че България България всъщност още не знае какво точно от оборудването е произведено и дали би ни свършило някаква работа.

"Предстои да отидем в заводите на руската компания, да видим какво е произведено и какво ще приемем", каза тогава тя. Искането реално бе отправено над 80 дни по-късно.