20% са "за" плоския данък, 50% - за прогресивен

Колективното мнение на българското общество е категорично в полза на прогресивното данъчно облагане, т. е. по-ниски ставки за по-бедните и по-високи ставки за по-богатите.

Това става ясно от национално представително изследване, осъществено от "Маркет линкс" по поръчка на екоорганизацията "За Земята", съобщи за Mediapool икономистът Димитър Събев. По думите му проучването е направено като част от проект за данъчната справедливост в Европа, изпълняван от 24 европейски неправителствени организации и финансиран от Европейската комисия.

Събев обяви още, че данните ще бъдат предоставени на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите (НАП) за анализ.

В момента у нас на практика данъчното облагане е регресивно, т. е. по-бедните се облагат повече, а по-богатите - по-малко, защото максималният осигурителен доход е 2600 лв. и за горницата над тазе сума не се правят удръжки.

Крайните привърженици на плоския данък – тоест на единната ставка върху всички доходи, са 12.5% от запитаните, докато крайните привърженици на прогресивното облагане са 32.8%, посочи Събев. Като се прибавят хората с не толкова категорични мнения, излиза, че плоският данък се радва на подкрепата на около 20% от обществото, а прогресивният – на около 50%. Към 30% от хората нямат мнение.

94.5% от анкетираните смятат, че икономическото неравенство е проблем за България, като мнозинството от тях – 77.1% са на мнение, че трябва да се положат усилия за преодоляването му. Останалите 17.4% пък мислят, че не трябва да се полагат усилия за противодействие на икономическото неравенство.

От имащите мнение 2/3 отговарят, че действащата данъчна система у нас задълбочава неравенството, а 1/3 – че тя не внася промени в разпределението на доходите.

Според близо 48% от българите данъчна справедливост означава богатите да плащат повече, а бедните – по-малко. Вторият най-голям дял – около 25%, е на хората, които смятат, че най-справедливо е всички да плащат ниски данъци и в частния сектор да останат повече пари. 16% пък смятат, че всички трябва да плащат високи данъци, но срещу високо качество на получаваните публични услуги.

Въпреки че общото мнение е, че хората не са запознати с данъчната система, се оказва, че българското общество като цяло е наясно кой е основният данък в бюджета. Най-много хора (42.1%) правилно отговарят, че това е ДДС, докато 25.6% си признават, че не са информирани.

"За разлика от европейските държави при нас данъчната система се крепи върху косвените данъци, които се усещат най-силно от бедните. Но тъй като те са включени в цената на стоките, до голяма степен данъчната тежест в България е невидима, а облагането на най-високите доходи и корпоративните печалби е най-щадящо", посочи Събев.

72.3% от хората казват, че качеството на публичните услуги, които получават, е по-ниско от нивото на данъците, което плащат. Мнозинството от българите (54.9%) смята, че българското правителство пилее парите от данъци.

Вероятно това има връзка и с нежеланието на хората да се повишават данъците. 50% от отговорилите твърдят, че данъците им тежат.

На въпроса, ако държавата изпитва финансови затруднения, откъде трябва да набави пари, мнозинството си признава, че въпросът е сложен и няма мнение – 44.6%. От отговорилите обаче повечето предпочитат да се теглят заеми (18%) вместо да се вдигат данъците (11.9%).

"Традиционно хората смятат, че не трябва да бъдат обременявани, когато се касае за тях лично. А мнението си за обществото като цяло го дават от позицията на нещо имагинерно, от което те не са част", коментира Събев.

Именно затова около 80% от хората смятат, че малко или много неплащането на данъци е лошо за обществото, но въпреки това не желаят те да се повишават. Едва под 5% от хората твърдят, че неплащането е добро за частния бизнес.

Този отговор показва, че има значително разминаване между колективното мнение за необходимостта да се плащат данъците и тезите на някои лансирани от медиите икономисти, че данъците са едва ли не наказание и тежест за обществото, посочи Събев.