АБВ пренарежда картите за европейските избори

Рестартирането на движението АБВ на президента Георги Първанов (2002-2012 г.) пренарежда картите на основните партии за европейските избори през май, показва национално представително проучване на "Алфа рисърч", направено между 18 и 22 януари сред 1050 души.

Според данните на социологическото изследване ГЕРБ би имала шестима евродепутати, БСП – петима, ДПС – трима, АБВ – двама, а Реформаторският блок – един.

Евролистата на АБВ, водена от бившия външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин, събира 7% подкрепа в рамките на проучването. Близо половината от нея идва от социалистите, а останалата част – от привърженици на центристки и националистически формации. Изследването показва, че движението на Първанов би откраднало гласове от ГЕРБ, ДБГ, НФСБ и от проекта на бившия шеф на проправителствената ТВ7 Николай Бареков.

С появата на АБВ, БСП губи около 20 на сто от избирателите, гласували за нея на парламентарните избори през миналата година, отчитат още от "Алфа рисърч". Уточнява се обаче, че основният проблем на АБВ ще е по-слабата мотивация на евентуалните му привърженици в сравнение с тези на БСП.

В 15-те процента подкрепа, с която в момента се ползва БСП, социалистическата партия запазва най-твърдия си електорат, но отстъпва част от периферията си. Регистрираните първоначални намерения за вот в полза на АБВ оправдават страховете на ръководство на БСП от конкурентна листа на Първанов и Калфин. Едва следващите месеци обаче ще прояснят в каква посока ще се развие съотношението на силите между тях, отбелязват от "Алфа рисърч".

На фона на трусовете вляво, ГЕРБ успява за първи път от шест месеца насам да мобилизира симпатизантите си и да подобри позициите си, като постига 17.8%. При ДПС промяна няма и партията получава подкрепата на 6.2 на сто. Има известен спад при Реформаторския блок, което според социолозите може да се дължи както на разочарованието на част от сините избиратели заради проблемите около подписването на коалиционното споразумение, така и на конкурентната на Меглена Кунева фигура на Ивайло Калфин. Блокът запазва обаче твърди шансове за един евродепутат – 5.2 на сто, смятат социолозите.

НФСБ на Валери Симеонов е с 3.1 на сто подкрепа, "България без цензура" на Бареков - с 2.6 на сто подкрепа. 2.5 на сто е потенциалният вот за "Атака".

Доверието към ключови държавни институции запазва ниските равнища от края на миналата година. Дейността на парламента се одобрява от 10 на сто от гражданите, а неодобрението е 64 процента. Работата на правителството получава 21 на сто положителни срещу 50 процента отрицателни оценки. Социолозите отчитат леко подобрение в личния рейтинг на министър-председателя Пламен Орешарски - 24 на сто доверие срещу 46 процента недоверие.

Президентът Росен Плевнелиев подобрява рейтинга си с 4 пункта до 31 на сто положителни оценки, но запазва 34 процента отрицателни. Най-значим ръст в доверието има към главния прокурор Сотир Цацаров - със 7 процента. През януари положителното отношение към него е 29 на сто, а отрицателното - 27 процента. Според социолозите причината са действията на прокуратурата по казуси като скандалите с лидера на "Атака" Волен Сидеров и с Бисер Миланов-Петното.

Като цяло обаче доверието в държавните институции остава твърде ниско. На фона на нарастващото напрежение, произтичащо от наближаващите избори, този нисък кредит на доверие ограничава възможността им за преодоляване на прояви на политическата нестабилност, предупреждават от "Алфа рисърч". Цялостната ситуация в страната и равнището на доверие към правителство, институции и партии продължава да генерира нестабилност. Регистрираните първи електорални трусове със сигурност няма да затихнат, а в следващите месеци може да се очаква нова динамика и по-нататъшно пренареждане на електоралната картина, прогнозират социолозите.