Адв. Георги Атанасов: Приватизационните проверки ще са друг инструмент за тормоз над другомислещите

"По смисленост това предложение не се отличава много от предходната смахната идея на ГЕРБ и други присъдружници от 2015 г., облечена в един или два законопроекта, да се предостави право на главния прокурор да разрешава търговски сделки. Тогава дори той се сащиса от идеята. На първо време със сигурност ще задръстят с хаос и празни действия всички бивши и настоящи приватизиращи органи – министерства, общини, агенции - част от тях даже вече не знаят къде са архивирани преписките. След това потоп от напразно употребена хартия ще залее прокуратурата и МВР, а после, което е най - вероятната цел на упражнението, натискът през КОНПИ ще се прехвърли върху няколкостотин хиляди граждани на Република България, чиито близки и роднини са работили в различно време в разните приватизиращи органи и организации". Това каза в интервю за Mediapool адв. Георги Атанасов*.

Адвокат Атанасов, реалистични и приложими ли са според вас предложенията на ГЕРБ, ОП и ДПС за пълна проверка на приватизацията чрез отпадане на давността за престъпления по такива сделки?

Законодателната инициатива да се "извърши проверка чрез отпадане на давността за престъпления по приватизационни сделки" дефинира безспорно кой ще извършва проверката – прокуратурата и МВР.

При този проверяващ единственото реалистично нещо, което ще се случи, е екологична катастрофа. Тя ще е резултат на масовото изсичане на гори, за да се направят копия на хартиен носител на документите по няколкото десетки хиляди приватизационни процедури (само до 2004 г. те са повече от 6000, без да се броят съпътстващите процедури по избор на изпълнители и сключване на договори правен анализ и оценка, продажбите на активи и обособени части от предприятия).

Като се прибавят към тях и практически същото количество документи по съдебните процедури за оспорване на решенията на приватизиращите органи за избор на купувач и като се умножи по две – за прокуратурата и разследващите органи, а може би и по три, защото ще има и някой, който да координира, съответно четири, пет или десет, когато се създадат специализирани групи за проверка от прокуратурата, разследващите и оперативните от МВР... Най- вероятно ще се наложи да закрием Изпълнителната агенция по горите, или както там се нарича сега този държавен орган, който отговаря за държавния горски фонд.

Другото напълно реалистично нещо е, че пак ще задръстим МВР, разследващи и прокуратура с напълно безсмислена работа, при това работа, от която те не разбират, няма да разберат и същевременно ще им дадем алиби или оправдание да не вършат онова, от което разбират и трябва да правят по закон.

В същото време "възстановяването" на давността за наказателни дела обективно не е годно да произведе правен ефект по отношение на онези, чиито деяния вече са покрити от изтекли давностни срокове, а за тези, които не са, нищо не им пречи да ги разследват сега или чрез изменение на Наказателния кодекс да продължат конкретните давностни срокове за евентуалните приватизационни престъпления.

Според редица юристи подобни законодателни и конституционни промени са в конфликт с основни принципи на правото. Защо, според вас? И на кои принципи?

Милиционерската държава се отличава от правовата по това, че дори когато се прави опит всяко хрумване на управляващите да бъде облечено в закон, в правовата държава това става при спазване на определени принципи. Наричат ги принципи на правовата държава и всяка правна норма, създадена от българските нормотворчески органи, трябва да може да издържи тест за съответствие, ако искаме да се кичим с това определение.

В действителност нито икономиката ни е пазарна, нито държавата е правова. Това се казва пряко даже в доклада на ЕК, в който за законодателната дейност – още на стр.2 - се констатира пряко, че нарушава първия основен принцип на правовата държава – този на законността. Според него всяка правна норма трябва да бъде създавана в резултат на прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес. В доклада на ЕК се казва изрично, че "последните събития в Народното събрание отново привлякоха вниманието към въздействието от непредвидимия процес на вземане на законодателни решения" и се отчита противоречив и нелогичен подход към преразглеждане на законодателни разрешения от предходна или дори от същата година на същия законодателен орган.

Нарушава се още принципът на правната сигурност със създаване на норми от "най-общ характер", в смисъл на норми без еднозначно тълкуване. Едни и същи действия ще се тълкуват от едни прокурори като действия "при приватизацията", други ще ги тълкуват "по повод приватизацията", трети ще ги комбинират или пряко ще ги съчетават, за да не пропуснат нещо. Всичко това ще се изсипе в съда, който отново ще бъде принуден да вади "горещия картоф" и да доказва на света, че е независим съд в правова държава. В нарушение на същия принцип се възстановяват права, които държавата е изгубила поради своето бездействие, а се унищожават права на гражданите, които те са придобили по силата на закона. Практически нито няма един принцип на правовата държава, признат в общото правно пространство на ЕС, който не би бил нарушен с приемането на подобна норма.

До какви проблеми може да доведат такива промени?

Всякакви. По смисленост това предложение не се отличава много от предходната смахната идея на ГЕРБ и други присъдружници от 2015 г., облечена в един или два законопроекта, да се предостави право на главния прокурор да разрешава търговски сделки. Тогава даже той се сащиса от идеята.

А иначе, на първо време със сигурност ще задръстят с хаос и празни действия всички бивши и настоящи приватизиращи органи – министерства, общини, агенции - част от тях вече даже не знаят къде са архивирани преписките им. След това потоп от напразно употребена хартия ще залее прокуратурата и МВР, а после, което е най -вероятната цел на упражнението, натискът през КОНПИ ще се прехвърли върху няколкостотин хиляди граждани на Република България, чиито близки и роднини са работили в различно време в разните приватизиращи органи и организации. И това само в груби щрихи.

Ако предложенията бъдат приети, смятате ли, че могат да доведат до конкретен резултат, с години по-късно?

Ако под резултат разбирате да се упражни административен, прокурорски и съдебен тормоз върху огромно множество български граждани и техните организации, да се демотивират кретащите български предприемачи и да се създаде хаос в правните и икономически отношения в страната, резултатът е гарантиран.

Депутати от ГЕРБ твърдят, че целта не е да се развалят приватизационни сделки със задна дата, а при доказване на престъпление да се отнема имущество. Възможно ли е това и как ще се преценява кое имущество как е придобито?

Пак стигаме до милиционерската държава и оскъдната правна култура. Да се развалят сделки със задна дата е правило и то не зависи от волята на депутатите от ГЕРБ. Всяко разваляне на двустранна сделка поради неизпълнение на задълженията на някоя от страните по нея, предизвиква обратното действие и за правото се счита, че сделката не е била сключвана. От друга страна, ако сделката противоречи на закона, то тя е нищожна и отново се счита, че никога не е била сключвана.

От трета страна, държавата, съдът винаги могат да отнемат имущество на престъпниците при осъждане на определени престъпления и това в никакъв случай не зависи от пробутваното предложение за изменение на Конституцията. Да се отнема имущество в полза на държавата – макар в противоречие с европейското законодателство – може и по иск на КОНПИ, но тази възможност също не е предпоставена от предлаганата промяна. Въпреки това изглежда именно тази последна възможност е преследваната цел. Да се даде простор на изпълнителната власт, в лицето на КОНПИ, да предприеме масова наказателна акция срещу всички, освен за тези, които са под нейна закрила.

Могат ли евентуални такива текстове да се използват за изнудване на политици или предприемачи?

Конкретният текст на предложението не, но фактът на съществуването му и възможните действия при проверката вече представляват натиск върху неудобните лица.

Кога е трябвало, според вас, да се проведат разследвания на приватизацията, за да има конкретни резултати?

В България прокуратурата спря да се занимава с разследвания на престъпления при приватизацията в момента, в който ѝ отнеха правото да спира приватизационни сделки и по този начин да играе ролята на главно действащо лице при определяне на печелившите от сделката. А и от политическа услужливост, винаги тича след събитията. Така беше с банките, така беше с лошите кредити, с трайното присъствие на мутри в икономическия и обществен живот на страната, с кражбите на предприятия, така и с приватизацията и реституцията. Когато се извършваше активната приватизация, прокуратурата се занимаваше с банкерите, зърнената криза, американската царевица и пр. очевидно несъстоятелни наказателни производства, продължили с години и завършили закономерно с оправдателни присъди.

Каква, според вас, е целта на лансираните идеи?

Сдобиване с още един инструмент за упражняване на икономически, политически и юридически тормоз върху другомислещите.

*Георги Атанасов е адвокат, практикуващ в областта на гражданското право и процес, облигационното право, търговското, банковото и дружественото право, приватизацията. Специализиран в процесуалното представителство в съдебни и арбитражни производства. Университетски преподавател по гражданско и търговско право, заместник-председател на Научно-методическия съвет към Софийската адвокатска колегия. Преди вписването му като адвокат е бил председател на Районния съд – Исперих, председател на Пети районен съд – София, заместник-председател на Софийския градски съд. Съдружник е в адвокатското дружество "Доковска, Атанасов и съдружници".