Ти си това, което четеш

Адвокатурата също атакува "извънредния" спецсъд пред КС

Над 20 текста от НПК нарушават правата на гражданите, смята ВАдС
Борис Митов | 17:44 | 28 ноември 2017 | 0 коментара

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) атакува във вторник пред Конституционния съд (КС) над 20 текста от приетите през лятото поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които на Специализирания наказателен съд (СпНС) бяха прехвърлени делата за корупция по високите етажи на властта.

Адвокатурата за пръв път се възползва от правото си иска обявяване на противоконституционност на новоприети законови текстове.

Спецсъдът е определен в искането като "извънреден", като изрично се отбелязва, че "понятието "специализиран съд" означава специализация по предмет. "Специализация" по отношение на заеманата от дееца на престъплението длъжност не е възможна".

Освен прехвърлянето на корупционните казуси, с въпросните поправки депутатите приеха разширяване на кръга от лица, подсъдни по новия ред за над 40 деяния – от подкуп, престъпления по служба и пране на пари, до безстопанственост. В него влязоха депутатите, членовете на Министерския съвет и зам.-министрите, шефовете на държавни агенции, комисии и техните заместници, ръководителите на НОИ, НЗОК, НАП, началниците на митници, митнически бюра и пунктове, областните управители и заместниците им, всички магистрати, както и членовете на ВСС и съдебните инспектори към съвета.

"
Според Конституционния съд "критерият за определяне на компетентността на специализирания наказателен съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението" (Решение № 10/15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г.). Законодателното разрешение, възприето в т. 4 от ал. 1 на чл. 411а НПК, е коренно различно от това по т. 1, 2 и 3 от законовата норма. Последните три хипотези предвиждат всички изброени деяния да са подсъдни на СпНС независимо от качеството на извършителя. Проявеният от законодателя двоен стандарт превръща СпНС от съд, разглеждащ определена категория престъпления, в извънреден съд за лица, заемащи определени длъжности във властта", заявяват адвокатите (пълният текст на искането можете да видите в прикачения файл - бел.ред.).

Сред идеите, предизвикали най-сериозни критики, както от адвокатурата, така и от Върховния касационен съд (ВКС), бяха премахването на възможността обвиняемите за тежки престъпления да поискат делото им да бъде прекратено или внесено в съда след 2 години разследване, както и възприемането на задочно повдигнатите обвинения като основание за арест. Наказателната колегия на ВКС вече поиска от КС да обяви противоконституционността на част от промените в НПК, но в жалбата си посочи само два текста, докато адвокатите оспорват ели 11 нови параграфа от кодекса.

Една от основните критики, изтъкната от адвокатурата и по време на обсъждането на промените в правната комисия в парламента, е повдигането на задочно обвинение от прокуратурата да може да се приема от съда като достатъчно основание за определяне на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия – "задържане под стража".

Подчертвайки, че повдигането на подобно обвинение е въпрос на преценка единствено на прокурора, Висшият адвокатски съвет посочва, че е достатъчно "
местоживеенето на гражданина да не е известно или да не може да бъде призован по други причини и прокуратурата да прецени, че задочното разглеждане на делото няма да попречи за разкриване на обективната истина". Така се оказва, че в тези случаи вече не е необходимо съдът да обсъжда обективните предпоставки за налагане на постоянен арест, като опасност от укриване или извършване на престъпление.

"
Това води до неравно третиране на лицата, които са обвинени "присъствено", и тези, срещу които обвинението е повдигнато задочно. За първата категория лица се преценяват конкретни факти, свързани с тяхното поведение, предходна съдимост, естество на повдигнатото обвинение, като е необходимо да се съберат и доказателства, че съществува реална опасност от укриване или извършване на престъпление. При задочно обвинените лица фактът на неприсъствено повдигнатото обвинение е достатъчно основание за определяне на най-тежката мярка за неотклонение, без да се изследват конкретни обстоятелства и без да се доказва опасността от укриване или извършване на престъпление", се казва в искането на адвокатурата до КС, подписано от председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова.

В него се припомня и, че правото на свободно придвижване в страната, както и напускането на границите ѝ, са конституционно гарантирани. Освен това според Договора от Маастрихт гражданството на ЕС представлява основата на правото на лицата да се придвижват и да пребивават свободно в рамките на територията на държавите-членки.

"
Договорът от Лисабон потвърди това право, което е включено и в общите разпоредби относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Със създаването на нормата на чл. 63, ал. 2, т. 4 НПК българският законодател фактически превръща конституционното право на свободно придвижване, което е сред същностните права на гражданина на ЕС, в основание за задържане под стража. Качеството на гражданин на ЕС дава на всеки български гражданин правото да пребивава трайно на територията на държавите-членки на Съюза. Упражняването на това право обаче може да доведе до задържане, ако гражданинът не бъде намерен на адреса си в страната и му бъде повдигнато обвинение (без той да знае за това)", посочват адвокатите.

Висшият адвокатски съвет намуира за противоконституционна и р
азпоредбата на чл. 73а, ал. 2 от НПК, която предвижда налагане на обезпечителна мярка за направени съдебни разноски върху гаранцията. Като противоречаща на основния закон е посочена и разпоредбата на чл. 416, ал. 5, предвиждаща насочване на изпълнението за съдебни разноски върху сумата по мярката за неотклонение "парична гаранция".

"Законодателят е накърнил конституционно защитените права на третите лица, които към датата на изменение на закона са дали като гаранция по чл. 61 НПК свои пари или ценни книжа. По отношение на съда предоставените като гаранция парични суми имат правното значение на залог за обезпечаване на чуждо правно задължение. Правото на собственост върху заложените пари или вещи не се променя независимо от обстоятелството, че с паричните средства се заверява специална сметка на органа, който налага мярката за неотклонение. Третото лице, внесло гаранцията в пари или ценни книжа, е поело задължение единствено да обезпечава мярката за неотклонение, а не е гарантирало изпълнение на евентуални имуществени задължения на обвиняемия или подсъдимия. Имуществото на третото лице, дало свои пари или вещи като гаранция за неотклонението на подсъдимия, не може да служи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите на осъдения, включително тези на държавата, независимо от характера им – частни или публични", се казва в жалбата до КС.

Преди искането да бъде разгледано от конституционните съдии обаче, те ще трябва да се произнесат по допустимостта му, тъй като правото на адвокатите да ги сезират се простира единствено до текстове, ограничаващи конституционните права и свободи на гражданите.

Прикачени файлове
Още по темата
Още от България

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?