Ти си това, което четеш
Според бившия руски зам.-министър на атомната енергетика Булат Нигматулин

АЕЦ "Белене" е ненужна и за България, и за Русия

16:44 | 20 март 2012 | 71 коментара

Булат Нигматулин

В сегашното си състояние проектът АЕЦ "Белене" не е нужен нито на България, нито на Русия, продължава да твърди Булат Нигматулин, първи заместник-директор на руския Институт по проблемите на естествените монополи и бивш заместник-министър на атомната енергетика на Русия. Преди няколко месеца в София той посочи, че ядреният проект носи високи рискове и за двете страни, тъй като може да не възвърне направените в него инвестиции. Заради това свое твърдение той си навлече възмущението на президента на "Росатом" Сергей Кириенко.

В интервю за руското издание
ProAtom.ru Нигматулин отново разкритикува продължаването на българския ядрен проект за сметка на руския бюджет и посочва, че той е нерентабилен. Според него общата инвестиция в АЕЦ "Белене" се изчислява на 10 млрд. евро като се включат в сумата и допълнителните разходи на българската страна за строеж на инфраструктурна мрежа за преобразуването и транспортирането на произвежданата в централата електроенергия към преносната мрежа.

Товар от 24 млрд. евро за българската икономика заради проекта

При това положение проектът може да се изплати за 19 години при производство на 14 млрд. кВтч електроенергия от двата блока на стойност не по-малко от 10 евроцента за кВтч, посочва експертът и сравнява тази цена с тарифата на АЕЦ "Козлодуй", която е 2.2 евроцента. Той посочва, че при това положение българската икономика ще бъде натоварена с 27 млрд. евро за деветнадесетте години за изплащане на проекта.

Според Нигматулин планираната, но с неясно бъдеще втора атомна централа в България не е необходима на българската икономика. Той посочва, че в резултат на деиндустриализацията на страната има спад в потреблението на електроенергия и има големи излишъци на електроенергията (свидетелство за това е повишаващият се всяка година износ на ток от България за съседните страни – бел. ред.).

През 2010 година при обща разполагаема мощност 8.6 гигаватчаса (ГВт) резервът от мощности в България възлиза на 1.8 ГВт или 26%, а експортът – на 20%. Според прогнозите на "Националната електрическа компания" (НЕК) от 2010 до 2015 година потреблението ще нараства с 1.13% годишно. Към 2020 г. потреблението ще е със 7.4% по-високо, а към 2025 г. - с 18.4%. И това е предвиждане само при отсъствие на икономически кризи, отбелязва Нигматулин. Той дава за пример кризата от 2008 г., след която през 2010 г. потреблението е намаляло със 7.6% - от 39.5 до 36.6 милиарда кВт.ч.

Независими експерти прогнозират въобще отсъствие на какъвто и да било ръст в потреблението и смятат, че то ще достигне нивото от 2008 г. (39.5 млрд. кВт.ч) едва през 2030 г. Мисля, казва Нигматулин, че прогнозата на независимите експерти е близка до реалността. Това следва първо от намаляването на броя на населението на България от 7.5 до 6.6-6.9 милиона до 2030 г. според различните сценарии на Националния статистически институт. Второ, от съпоставката на БВП и производството на електроенергия на глава от населението в България и в съседните й страни, анализира експертът.

АЕЦ "Козлодуй" е достатъчна

По БВП, оценен в долари съобразно паритета на покупателната способност ($ППС), България е една от най-бедните страни в Европа с БВП на глава от населението от 12.9 хиляди $ППС през 2010 г., което е значително по-малко от Италия – 29.5, Гърция – 28.5, Унгария – 18.8, и е близко до нивото на икономическо развитие в Турция – 13.6 хиляди. и Румъния – 11.9 хиляди $ППС. Същевременно обаче в България производството на електроенергия на глава от населението е 5900 КВт.ч, в Италия - 4900 КВт.ч, Гърция - 5400, в Унгария - 3600, в Турция - 2900, в Румъния - 2700. От което се вижда, че българската икономика има съществен излишък от електроенергия в сравнение със своите съседи дори при годишен износ от 7-8 млрд. кВт.ч (20% от обема на производството), посочва специалистът.

Ето защо строителството на АЕЦ "Белене“ до излизането от експлоатация на двата блока на АЕЦ "Козлодуй“, тоест до 2030-2035 г., е икономически необосновано, подчертава Нигматулин. По думите му трябва да се има предвид, че двата гигавата допълнителни мощности от АЕЦ "Белене“ ще изискват строителството на още 06-0.7 ГВт нови резервни мощности от ТЕЦ.

Пазарен риск от 27 милиарда евро представлява непосилно бреме за икономиката на България и е в противоречие с политиката на ЕС за стабилизация, допълва той.

Нигматулин коментира още дали България ще може да върне да върне на Русия щедро предлагания й от "Росатом" кредит за дострояване на атомната централа, какви рискове поема Русия в случай, че вложеното в строителството на "Белене“ не се върне. Според него на България не й трябва да приема условията на Русия за строеж на АЕЦ, а трябва да се поучи от Турция как се сключва договор за изграждане на ядрена централа.

Притеснения за натиск за преждевременно спиране на АЕЦ "Белене"

По думите на бившия руски зам.-министър на ядрената енергетика България трябва да се притеснява от натиск от страна на Русия за преждевременно спиране на АЕЦ "Козлодуй“, като увеличаване на гаранциите за възвращаемост на инвестициите в АЕЦ "Белене“. Този натиск съвпада с аналогичен натиск от страна на европейските страни, преследващи свои интереси в тази област.

Продължаването на строителството на АЕЦ "Белене“ би било оправдано, ако можеше да се организира износ на електроенергия от тази централа за съседните страни (за което ще са нужни допълнителни разходи за разширяване на мрежата). Този експорт обаче ще бъде възпрепятстван от високата цена на електроенергията от новата АЕЦ и политиката на тези страни за обезпечаване на националната енергийна сигурност чрез строителство на генериращи мощности на собствена територия. Пример за това е Турция, посочва Нигматулин.

Според него единствената възможност за България да продължи строителството на "Белене“ е да покани за съинвеститори в проекта електроенергийните компании от съседните страни, изпитващи дефицит на енергия. Трябва да се разгледа и вариантът за строителство на 7-ми и 8-ми блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй“. Още повече, че там е възможно използването на развитата мрежова структура, останала от спрените четири блока ВВЭР-440 с обща мощност 1.76 Гвт, смята експертът.

В търсенето на инвеститори и извършването на сравнителни експертни оценки руската страна (не само "Росатом“) трябва да оказва на България максимално съдействие. Но това е съвсем друго ниво на бизнеспроекта в сравнение с това, за което днес настоява "Росатом“.

Нигматулин задава и въпроса: "В какво, всъщност, е руският интерес в АЕЦ "Белене“, ако, разбира се, не подменяме това понятие с корпоративни или с нечии лични интереси? Според мен опитът за изтегляне от руската икономика на средства, които биха могли да работят за нейното развитие, и влагането им в проекти с голям риск да не бъдат върнати, представлява предателство ,както и да се лъже ръководството на страната за ефективността на този проект, допълва той и пита за какво са й на Русия нови невъзвращаеми дългове.

Предателство и на руските интереси

"Смятам, че ръководството на "Росатом“ (Сергей Кириенко, Кирил Комаров) предава интересите на Русия", заявява бившият руски заместник-министър и припомня криминалната, по думите му, история за препродаването на старото, още от съветско време, оборудване за АЕЦ "Белене“ за 4-ти блок на Калининската АЕЦ на цени в пъти по-високи от цената на покупката им.

Експертът сравнява и ядрените енергетики на Русия и на САЩ. По думите му в САЩ заради силната конкуренция между атомните централи, произведената от тях електроенергия е много евтина – малко повече от 2 цента за киловатчас през 2010 г. А в атомната енергетика все още се намира в парникови условия: така беше и в съветските времена, но и сега, за разлика от другите типове електрогенерация, 40% от нея се финансират от бюджета, посочва Нигматулин.

При това контролът от страна на държавата за изразходването на тези средства е очевидно недостатъчен. Като резултат стойността на електроенергията, произведена в руските АЕЦ през 2011 година е 1.24 рубли за киловатчас – 0.04 долара. Това е 3.8 пъти повече в сравнение със САЩ. Ако се извади инвестиционната компонента, стойността е пак почти два пъти по-висока в сравнение със САЩ.

Руската атомна енергетика има право на съществуване само в случай, че стане конкурентоспособна и с по-малко разходи в сравнение другите технологии вътре в страната и ако успее да предложи конкурентоспособни проекти за АЕЦ при строителството им в чужбина, заключава бившия руски зам.-министър на атомната енергетика Булат Нигматулин в интервюто за ProAtom.ru.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?