Ти си това, което четеш

АЕЦ"Белене" – какво да се прави?

Днес сме на прага на третия опит за рестартиране на проекта АЕЦ "Белене".

Подготвя се нова трапеза, около нея се готвят да седнат същите компрометирани играчи от проваления втория опит.... Те са в апогея на ентусиазма си, предвкусвайки новите "порции". Разясняват ни основни понятия за енергетиката, заплашват ни с енергиен апокалипсис и режим (за кой ли път!) и с какво ли още не, ако не приемем техните доводи, носещи отпечатъка на централното планиране и "генералните сметки" (не знам колко съвременници знаят смисъла на това понятие, свързано с лесно харчене на заделени за даден проект бюджетни средства?). Защото това е хранителната среда на корупцията в този отрасъл.

Като ядрен инженер по професия, по принцип съм "за" развитие на ядрената енергетика в България и запазването й като базов сегмент в товаровия график на електроенергийната система, но повече не мога да премълчавам примерите за непрофесионалното отношение към този отрасъл. А това ще го убие или най-малкото ще блокира развитието му за дълги години напред. И откровено казано, в основата на проблема са тотално погрешни решения на отговорни фактори в енергийните дружества и държавната администрация и възлагането на отговорни инженерни задачи по важни проекти на компрометирани лица и компании.

Днес е време всички да викнем в един глас– стига!

Държа още в началото да подчертая, че на базата на резултати от наши анализи и прогнози, на наличната информация за подобни проекти в Европа и на съществуващите на настоящия етап данни, един нов проект АЕЦ "Белене" е икономически неизгоден в условията на един либерализиран пазар, на какъвто безспорно тази централа ще бъде принудена да продава.

Затова все по-често както у нас, така и в други страни на ЕС, включително и във Великобритания, вече се говори за необходимостта от "политическо решение", за "държавна подкрепа" на новите ядрени проекти, за обосновки с външни ефекти извън енергетиката като социално-икономическо развитие и откриване на нови работни места, за съкращаване въглеродните емисии и пр. И все по-малко се говори за чужди инвеститори на чисто пазарни принципи без държавна подкрепа, защото такива просто няма и не може да има. И не защото няма желаещи, а защото изискванията им за нормата на възвръщаемост на капитала и срока на матуритета на проекта не са изпълними. И ще се опитам да обясня простичко защо както проектът "Пакш-2" в Унгария, така и "Hinkley Poknt C" във Великобритания се оказа, че се нуждаят от държавни инжекции през целия експлоатационен срок на работа на централата.

Бих искал още в началото да уточня, че основните характеристики, по които ще се отсъди изгоден ли е един или друг енергиен проект, са:

- Осреднената цена на електроенергията за целия период на работа на инсталацията, т.н. LCOE, чието определяне е функция на повече от осем различни производствени, технически, финансови, пазарни и международно конюнктурни параметри;

- Нетната настояща стойност на проекта (NPV) и вътрешната норма на възвръщаемост (IRR), при определянето на които основна тежест има осреднената цена на капитала, т.н WACC .

Поради тежките инвестиции в един ядрен проект и множеството рискове, свързани с продължителния експлоатационен срок, частните инвеститори и кредиторите им са плахи и предявяват изискване за къси срокове на изплащане на кредита не повече от 15-20 години и възвръщаемост на капитала не по-ниска от 7-7.5% - и разбира се, гарнирано с договор за задължително изкупуване на енергията. Това води до една много висока LCOE, която при други равни условия, прави централата неконкурентна на пазара.

Този риск, който отказва частните инвеститори от ядрени инвестиции, се компенсира с няколко трика на държавата– удължава се срокът на матуритета на кредита до края на живота на централата, което означава 60 години, плюс сроковете за аранжиране на кредитите и изграждане на обекта, т.е над 70 години, и втория – прави се компромис с възвръщаемостта на капитала. Това понижава цената на произвежданата енергия, но завишава риска на проекта.

Така се стига до единствената възможност – инвеститорът да бъде държавата, т.е. тя да поеме целия инвестиционен риск като приеме възвръщаемост от порядъка на 6-6.5% и матуритет над 65 години.

И тук трябва изрично да подчертая, че и в двата случая експлицитно се налага условието за дългосрочен договор за изкупуване на енергията, при което при по-ниски цени на енергията на пазара, държавата компенсира разликата с финансови инжекции, които, разбира се, са за сметка на данъкоплатците. Такива са случаите както с "Hinkley Point C", така и и с АЕЦ "Пакш-2" , в който държавата при различни сценарии, свързани с динамиката на пазарните цени на електроенергията, с режима на работата й и с много други фактори трябва да налива в проекта между 40 и 90 милиона евро годишно през първите 10 години и между 15-25 милиона – през следващите 10 години. И така до момента на повишаване на цените на базовата енергия на европейския пазар със 75%, когато централата вече ще може да продава на либерализирания пазар с печалба. За съжаление, прогнозите на почти всички енергийни агенции са за повишаване на цените на едро на европейските пазари към 2035 година само с 24-30%.

Това е основаната причина тези проекти да изискват политическо решение. Политическо решение за това един толкова значителен ресурс на публични средства да бъде инвестиран именно в нова ядрена централа, а не в друго, с по-висока капиталова и социална възвръщаемост – например, други видове генериращи мощности,в образователни проекти, в здравеопазване, в отбрана и други.

Такъв е и случаят с третия кръг на сагата с АЕЦ"Белене".

За илюстрация на икономическата ефективност на проекта АЕЦ“Белене“ – при втория опит, и в отговор на поддържаната тогава пълна непрозрачност, през 2006 г. експерти на Българския енергиен и минен форум изпълниха икономически анализ в няколко варианти за прогнозната LCOE по наличните официални данни. Анализът бе крайно консервативен относно параметъра LCOE-с допускане на нулев NPV, но със срок на матуритет на проекта 20 години и запазване на цената на ядреното гориво без промяна. Така резултатът, показан на фигурата, идентифицира една твърде висока открояваща се производствена цена на електроенергията на ниво над 70 €/МВтчас, което е с над 30% по-висока от прогнозната цена на микса на електроенергията към момента на пускане в експлоатация на централата – тогава 2016 година.



Това, при хипотезата за ежегодно нарастване на цената на микса на електроенергия само с 5%, съответстващо на инфлацията и действащ дългосрочен договор за изкупуване на енергията ( пазено в тайна експлицитно изискване на отказалата се от проекта "Белене" германска компания RWE), водеше всъщност до два изхода – или повишаване на цената на микса до нивото на изкупната цена на електроенергията на централата, или държавни дотации от над 120 милиона евро на блок за година!

И това остана скрито за обществото, като вместо истината ни се обясняваше колко евтина ще бъде произвежданата енергия от АЕЦ“Белене“ и как сме щели да залеем региона с нея. Днес констатираме със задоволство, че резултатите от нашите прогнозни анализи са сходни с тези за АЕЦ“Пакш 2“, което трябва да отрезви отговорните фактори, които планират възраждане на Белене.

Днес говоренето за нов трети опит за строителство на АЕЦ“Белене“, без приета енергийна стратегия и в нарушение на изискванията на чл.4 (2) , чл.87 (3) и чл.46 (1) от Закона за енергетиката, без техническа оферта, с все още неясен формат на проекта и бюджет, е тежко административно нарушение, а всяко необосновано решение за наливане на публични средства в него - престъпление. Поне за професионалистите, но не и за политиците, които са разделени на две групи – ентусиасти и отричащи проекта, първите от които все повече "напират" за размразяването му и едва ли не за стартиране на строителството.

За онези, които потриват ръце и се готвят за "раздаване на картите", дано прозвучи отрезвяващо информацията, че подготвителните анализи и съгласувателните процедури с Европейската комисия за АЕЦ „Пакш-2" започнаха през 2009 г. и продължават и досега! И въпреки, че ЕК разреши ползването на държавна помощ в проекта, като компенсация за това към него са предявени тежки изисквания за недопускане на монопол, за продажби на минимум 30% от произвежданата енергия на свободния пазар и други, които влошават и без това сложната икономическа прогноза за ефективността на проекта.

И за да не бъда обвиняван в тенденциозност, ще изброя по-долу условията, на които бъдещата енергийна стратегия на България трябва да отговори преди да бъде похарчен и един лев по проекта "Белене". В тази връзка компетентните институции трябва да представят следните отговорни прогнози по редица ключови теми, касаещи бъдещото енергийно развитие на държавата и необходимостта от нова ядрена мощност, а именно:

1. До колко е реална "бодряшки" обявената възможност от редица политици (които и хал хабер си нямат от проблема!) за удължаване на ресурса на блокове V и VI в АЕЦ"Козлодуй" с повече от 20-30 години, защото в експертните среди, следящи развитието на съвременните международни регулаторни изисквания по отношение на безопасността, тези възможности са под съмнение.

2. Повечето енергийни експерти, но основно представителите на ядреното лоби, вече с лекота задраскаха ролята на въглищните централи в комплекса "Марица Изток". Това е недопустима грешка, защото дори една Унгария, която се опитва да започне новия ядрен проект "Пакш-2", отчита ролята им. Така с отчитане на прогнозните цени на въглеродните емисии след 2030 година, които се очаква да се повишат двойно спрямо днешните нива и да достигнат 15-17 евро/тон, държавно дотиране на АЕЦ „Пакш-2“ ще продължи до началото на 30-те години от пуска й в експлоатация.

3. Продължава тенденциозното и вече остаряло обвинение на възобновяемите енергийни източници във високи изкупни цени и неравномерно производство. Досега беше вярно. Но планираме бъдещето и съвременните технологии за съхранение на енергията, управление на потреблението и умните мрежи предлагат интелигентни решения на тези проблеми на все по-конкурентни на другите технологии цени. В това отношение е необходимо авторите на бъдещата енергийна стратегия на страната да се запознаят с тенденциите в Европа и в света преди да изготвят списъка от необходимите нови мощности, съгласно изискванията на цитираните по-горе нормативни изисквания на Закона за енергетиката.

4. Какъв е неизползваният хидроенергиен потенциала на България и какви са прогнозните характеристики на строителството евентуално на нови генериращи мощности. И това е част от Плана за развитие на генериращите мощности с минимални разходи (т.н. LCP), какъвто ЕК поставя като задължително условие при обосновката на строителството на всяка нова мощност.

Накрая, ще представя още веднъж позицията на нашето сдружение относно вариантите за използване на закупеното оборудване за АЕЦ „Белене" и реализацията му в проект у нас или в чужбина. Разбира се, това оборудване "пари" на държавата и тя, както се убеждаваме, планира някакви действия с него. Въпросът е какви са те и налице ли е необходимата компетентност на държавната администрация и на собственика на оборудването - НЕК, за адекватни действия. Въз основа на анализите на нашите специалисти с опит в подготовката и управлението на големи инвестиционни проекти в ядрената енергетика у нас и в чужбина, ние предлагаме следните приоритетни действия, като предварително споделяме нашата убеденост, че какъвто и да е чужд инвеститор да се появи в един нов ядрен проект, той не може да предложи по-изгодни условия за българския данъкоплатец от държавата или от един корпоративен проект на АЕЦ"Козлодуй":

1. Разработване на LCP-план за периода до 2030-2040 година с отчитане на прогнозните пазарни позиции на новите ВЕИ след 2025 г., уточняване на най-вероятния сценарии за работа на блокове V и VI в АЕЦ "Козлодуй" след 2027 година; възможностите за строителство на нови хидроенергийни комплекси; планираните нови когенерации в топлофикациите; прогнозните нива на компенсациите за вредни емисии; възможностите за модернизация и повторно пускане в експлоатация на ТЕЦ "Варна"; потенциала на различните мерки за енергийни спестявания на електроенергия и други.

2. Въз основа на горното да бъде изготвен списъкът по чл.87 (3) от ЗЕ, който да бъде анализиран повторно и с опциите нова ядрена мощност от два блока в Белене или един блок в Козлодуй, и двете с пускане в експлоатация оптимистично след 2030 година.

3. В случай, че цената LCOE на един от двата ядрени проекта е на ниво, близко до прогнозните цени на базовата енергия на регионалния пазар, която към 2030 г. се очаква да бъде с около 21% по-висока от сегашната, подготовката на един такъв проект трябва да стартира с нотификация на ЕК. Разбира се, повече от ясно е, че както ревизираният LCP-план, така и нотификацията могат да бъдат разработени едва след получаване на техническа и финансова оферта за проекта, и то в период от минимум 1 година след това.

4. В случай, че условието по-горе не е налично, държавата трябва да вземе политическо решение, аналогично на Унгария, да инвестира публичен ресурс в нова ядрена мощност и коя, и да нотифицира ЕК за разрешение за ползване на държавна помощ в такъв един проект.

5. Съществуват и други възможности за действие на държавата в хипотезата на т.4 – обявяване на търг за продажба на оборудването, или защо не – съвместно строителство на нова АЕЦ с използване на нашето оборудване в една от държавите от Близкия Изток с експертната помощ на България. Колкото и екзотично да звучи, това не е утопично, но такъв един проект трябва да се обсъжда, планира и изпълнява с благословията на "Росатом" и съвместно с него. И като знам колко умеем да си пазим националните интереси в други съвместни проекти с руски компании, не съм убеден колко от тези средства ще се върнат на данъкоплатеца български.....

В заключение ще споделя и нашето становище, че най-лесен и не дотам натоварващ държавата би бил вариантът с изграждане на един нов блок в АЕЦ"Козлодуй" като корпоративен проект. Предимствата на такъв един вариант са:

1. АЕЦ "Козлодуй" все още разполага с необходимите компетентни кадри за планиране и реализация на големи ядрени проекти и така би могла в голяма сама да планира и управлява всички фази на един такъв проект. Той може да бъде организиран поетапно, както за лицензионните и съгласувателни действия, така и при финансирането и строителството, което ще спести значителни средства на бюджета ;

2. АЕЦ "Козлодуй" притежава най-високия кредитен рейтинг от всички дружества в енергетиката и паричен поток, който ще даде възможност да кандидатства и получи сравнително изгоден кредит. А при предстоящата пълна либерализация на пазара, паричният поток на централата ще бъде завишен значително (по наши прогнози с минимум 20-25% спрямо сегашните нива), което ще направи един такъв проект атрактивен за кредитиране.

3. Това ще бъде единствената възможност за реализация на поне част от оборудването в корпоративен проект, без държавна помощ.

4. При един такъв корпоративен проект на АЕЦ "Козлодуй" нейната конкурентоспособност ще бъде съхранена, защото двете производствени единици – старите блокове и новата мощност, ще формират едно производствено обединение с една LCOE без държавна помощ. По този начин, според нас, ЕК няма да има основания за налагане ограничителни условия, каквито налага на "Пакш-2".

Накрая ще предложа един нестандартен подход за тестване на отговорното отношение на политиците и на бизнеса към бъдещето на АЕЦ“Белене“: В съответствие с регламентите в Търговския закон БЕХ да учреди едно ново публично акционерно дружество с шеговитото наименование (моя измислица) „Народна инвестиционна компания Белене“, което да обяви за цел набиране на капитал за проекта чрез продажба на акции на цени, които правителството определи. Разбира се, всичко това не е толкова просто и трябва да следва предписанията на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, както и на Закона за комисията за финансов надзор…Идеи…

По този начин ще стане ясно доколко убедени са в ефективността на проекта апологетите му днес – политици и бизнесмени, което те ще докажат, ако закупят акции от това дружество. Но паралелно с това има вероятност и част от 80-те милиарда спестявания на българските граждани, които, де факто, са замразени авоари да заработят за идеята…

Очакват ни сериозни предизвикателства и бурни дебати по темата, нали? И дано те се преместят от терена на политическите битки и противопоставяния в полето на професионализма и обективните икономически решения .

*Статията е подготвена за Mediapool.bg

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?