Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

АЕЖ-България: Политикът "охранява" входа и изхода на медиите у нас

4 коментара
АЕЖ-България: Политикът "охранява" входа и изхода на медиите у нас

Политикът се завръща като главен "телохранител" на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. Ако през 2015 г. тази "главна роля" изпълняваха рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, през 2017 г. цензурата на политическата и институционалната власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние. Това са част от изводите на четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България, направено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) и представено във вторник.

През 2017 г. в изследването, което има национален обхват без да е представително, взеха участие рекорден брой от 200 журналисти. Анкетата е направена в периода май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на агенция "Алфа рисърч".

Анкетата на АЕЖ-България показва, че през 2017 г. се завръщат пълзящата несигурност и надигащата се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти. В допитването 42.4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като "лоша", 27.8% дават оценка "много лоша", "задоволителна" – 25.3%, а "добра" – 4.5%. Спрямо изследването на АЕЖ-България от 2015 г., тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна.

"Културата на натиска" вече е част от ежедневието на българския журналист. Общото усещане за влияние отвън или върху работата е обезпокоително непроменена за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега. А 92% вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление.

Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от заплахи, изнудване, разпространение на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения.

Над 75% от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61.6 %), натиска от рекламодатели (58.1 %), административния натиск на държавно и общинско ниво (43.0 %) и заплахите от криминални групировки (13.1 %).

Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 % от респондентите, изнудването (35.9 %) и съдебното преследване (29.3 %). Онлайн тормозът, посочен от над 11 % от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 % от анкетираните.

"Тази година за първи път питаме журналистите как им се отразява т.нар .култура на натиск, която изпъква като устойчива тенденция във всички проучвания през годините. Резултатът е, че една четвърт от респондентите казват, че отровната среда, в която работят, влияе на здравето им", коментира Мария Черешева, зам.-председател на АЕЖ-България.

Данните за 2017 г. показват натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до "психологически и здравни проблеми за 23.7% от журналистите. Мнозинството (57 %) от анкетираните журналисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата професия, като същевременно 49 % смятат, че натискът прави журналистите по-предпазливи.

В рамките на вътрешно редакционната среда медийните собственици традиционно се посочват за водещи източници в намеса в редакционното съдържание и натиск върху журналистите.

"Собственикът" е следван от редактора, а "рекламният отдел" за поредна година получава важна роля в определяне на медийното съдържание. В сравнение с 2015 г. обаче се наблюдава отдръпване от тази тенденция. Ако преди две години 35% от анкетираните журналисти посочваха по-голямата роля на "диктата" на рекламния отдел, през 2017 г. този отговор е отбелязан от близо 25 на сто от участниците в допитването. Това обаче не го прави по-малко влиятелен. Някои от участниците в анкетата отговарят допълнително, че и трита варианта се случват непрекъснато, други посочват като форма на натиск "изолация от страна на колегията като белязан неудобен и последващо уволнение без предупреждение като неудобен".

Отговорите в допитването изграждат същинска "класификация на страха". Тя започва от заплаха или директно уволнение, преминава през "икономически санкции", "използване на репресивния апарат" (данъчни проверки), икономически глоби и спиране на реклами, до "кражби и злоумишлени вреди на автомобила ми".

Концентрацията на медийната среда в София продължава и със същата степен като предходни години намалява присъствието на регионалната журналистика. Тенденция е журналистите често да сменят работното място заради нестабилността на медийния пазар. Това засилва професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата.

---------------

This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит, защото не е по темата на статията.
    #4
  2. trezwomislesht
    #3

    Не мога да разбера как една медия допуска постоянно да обиждат гилдията. Спят ли модераторите че допускат подобни постове? или им е приятно да ги наричат "журналя"? Не че няма в какво да ги обвини човек, но езикът показва нивото на интелектуалност на пишещия.

  3. Коментарът е изтрит в 11:03 на 15 март 2018 от автора.
    #2
  4. Коментарът е изтрит в 21:19 на 25 май 2018 от автора.
    #1

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.