Ти си това, което четеш
С решение на Конституционния съд

Агенти на ДС ще могат да ръководят обществените медии

Седем съдии подкрепиха отмяната на лустрацията, трима се обявиха против
Красен Николов | 17:23 | 11 октомври 2013 | 124 коментара

Конституционният съд премахна лустрационните текстове от Закона за радиото и телевизията, които забраняваха на служители и сътрудници на Държавна сигурност да участват в управлението на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Нормите бяха приети през далечната 1998 година със Закона за радио и телевизия, но никой не беше ги атакувал до началото на тази година, когато това направиха 57 депутати от БСП и ДПС. Обяснението е просто - при провеждането на конкурси и избори на членове не се бяха явявали кандидати с принадлежност към ДС. Възражения срещу текстовете обаче е имало през всичките години с аргумента, че в България лустрация не е провеждана и за никои държавни постове няма изискване за непринадлежност към ДС.

Решението на КС е прокарано от минималния необходим брой членове на КС - седем. Против решението се обявяват трима съдии – докладчикът по делото Благовест Пунев, Анастас Анастасов и Кети Маркова. Двама съдии не вземат участие в заседанието – Румен Ненков и Стефка Стоева. Така почти изцяло се повтаря гласуването в институцията по казуса "Пеевски".

Показателни са становищата на заинтересованите страни по делото. БНР се обявява за премахването на лустрацията, а БНТ настоява за нейното запазване.

Решението беше очаквано предвид дългогодишната практика на Конституционния съд да "чисти" всякакви лустрационни норми от българското законодателство. Последният случая бе премахването на лустрацията за ръководителя на БТА.

Според мнозинството в КС лустрацията в закона противоречи на международното право и международните договори, по които България е страна. Съдът смята, че негативната оценка към ДС не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество.

"Недопустимо е тази негативна обществена оценка за миналото да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 година", твърдят седемте съдии.

Според тях лустрацията е дискриминация по своята същност и противоречи на конституцията. Те припомнят, че през годините практиката на КС е еднозначна в това отношение.

Съдиите считат, че Законът за досиетата, който осветява хората от ДС, няма за цел да им дава морална или политическа оценка. Те твърдят, че лустрацията представляват непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Седемте съдии (от общо 12) смятат, че лустрацията може да бъде допусната, ако тя преследва цел, за "създаването на защитни механизми за демократичното устройство”. Според съда ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход. "Отдалечаването на тези мерки във времето обаче ги прави непропорционални на преследваните цели", се казва в решението.

Тримата съдии с особено мнение оспорват твърденията на колегите си. Те заявяват, че Законът за досиетата гарантира правото на защита на хората, които са осветени като сътрудници на репресивния апарат на БКП. Те напомнят, че законът не е приет единствено за да осигури достъп на обществото до информация за ДС, но и да да се направи информирана преценка за допустимостта да продължат да заемат или да бъдат назначавани на такива длъжности.

Законът дава отрицателна морално-политическа оценка на миналото на тези хора и предоставя възможност да се решават въпросите, свързани с назначенията на публични длъжности, въпреки че не предвижда ограничения. Тримата припомнят, че сътрудничеството на репресивните органи на тоталитарните режими е получило своето морално и правно осъждане от редица международни организации.

Съдиите казва, че в случая няма дискриминация, защото конституцията мълчи по темата за агентите на ДС. "Несъстоятелно е твърдението, че с тях се въвежда дискриминация на плоскостта на един от тези признаци – обществено положение, тъй като този признак не може да се свърже с принадлежността към структурите на бившата ДС", се казва в решението.

"Посочената позиция (на мнозинството - бел. ред.) е израз на вулгаризирана версия на юридическия позитивизъм, представляваща концепция, според която правото е ценностно неутрално по отношение на общочовешкия морален опит. Тя е неприемлива, защото извежда неговата легитимност само от това, че то е установено от държавата, независимо от това дали е тоталитарна по същността си и нихилистична по отношение на човешките права", казват съдиите.

Тримата припомнят, че "демократичната информационна политика на държавата предполага прозрачност, откритост и сигурност на източниците на информация и нейното предоставяне, докато дейността на бившите тайни служби е точно обратната – тя се свързва с конспиративност и провеждане на активни мероприятия с дезинформационен ефект по отношение на общественото мнение".

"Тези съмнения се свързват с опасността от нарушаване на изискванията за безпристрастно представяне на информацията и плурализъм на мненията от обществените национални електронни медии и заместването им с деформирана медийна среда с манипулативен ефект върху масовите обществени нагласи", казват съдиите, неподкрепили отхвърлянето на лустрацията в ръководствата на обществените медии.

Още по темата
Още от България