Ако бях главен прокурор ІІ

Ето какво бих направил по повод приписваните ми от новия, внесен на 31 март тази година законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – бих се възпротивил срещу духа и буквата на тази законодателна идея.

Но не, защото тя бе задълбочено разгледана за 24 часа и подкрепена от съответната парламентарна комисия, с апломб и незаслужена гордост от страна на г-жа Мая Манолова. Няма значение, че това става на 1 април. Всичко е насериозно.

Нямам нищо против и вносителите на проекта, сред които има един депутат, чийто имунитет бе снет от действащия главен прокурор и който бе съден.

Не възразявам и срещу това, че тази законодателна идея се поддържа и от приятел в действителния ми живот – Владимир Каролев.

Проблемът ми е с това, че се въвеждат за прокуратурата „изключителните права“ да разтуря и бори в съда сделки в защита на „обществен интерес“.

Няма и не може да има точни определения на „обществен интерес“. Прокуратурата (главният прокурор) и сега може да прави много за предотвратяване на престъпни деяния, за които има достатъчна основания, че могат да бъдат извършени. Повече от това, което има в специалния закон, НПК и Конституцията не е нужно. Конституцията всъщност е проблем.

Ако съм главен прокурор, тя ми дава мандат и място, които ме правят самостоятелен и фактически неотговорен пред никого king maker - нещо като Вишински без Сталин.

Между другото Висшият съдебен съвет, който има някакво далечно отношение към дейността ми, ако на мен ми се дадат такива „изключителни права“, ще стане още по-интересен обект за политическа намеса. Нали съдът ще трябва да подкрепя моите действия по разтурянето на сделки.

Този филм с Вишински и Сталин и изключителните права, роля и място на прокуратурата съм го гледал, знам ефектите. Който иска, може и днес да го гледа в Руската федерация, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, където конституционната форма на главния прокурор прилича на българската, но с контрол от президента. Всеки от тях е малък Сталин. Разликата е в мащаба. И в това, че Сталин е бил професионален престъпник преди да стане комунистически водач.

Двете страни с "К" са извели обаче основния бизнес (договори с инвеститори по повод добив на изкопаеми суровини – злато и цялата таблица на Менделеев) извън правото на разтуряне на договори от страна на прокуратурата.

В правото определенията служат за предотвратяване на произвол.

По повод държавните органи по начало следва да важат обратните на свободата на индивида принципи. Например: на тях и служителите им е позволено да правят само онова, което им е предписано по закон или друг нормативен акт (основан на закон). Иначе държавата е просто деспотична.

Аз не съм деспот и king maker, и не искам изключителни права.

„Държавата“ много често е метафора. Зад „обществен интерес“ обикновено се разкрива частен такъв, това не е нито добро, нито лошо стечение на обстоятелствата – просто такъв е по естество политическият процес. Държавата, държавният апарат и изборните длъжности не са населени с ангели. Те просто живеят другаде. Тези неща народните представители много добре ги разбират и имат нещо друго предвид – да прецакат неприятелите по политическа линия, както използват по такива поводи ДАНС.

Прокурорите също не са херувими. Един разбира от приватизация - и социалисти, и глупаци още повтарят неговите илюзорни сметки, че в процеса на приватизация са загубени 30-тина милиарда лева. Друг изкара мандата си с една мисия: да не нарани някой приближен на своята партия. Трети разбира от електроразпределението, изборите, централното банкиране и обирите, извършени от куци коминочистачи.

По повод данъците – ако те се смятат за определител на „обществен интерес“ - си има специална процедура по Данъчния процесуален кодекс (ДПК), а държавата е привилегирован кредитор и към нея задълженията първо се издължават, а след това обжалват.

Това е едно от предполагаемите определения на „обществен интерес“.

Мая Манолова, която през последните месеци премята в законодателното събрание пет-шест закона във вреда на спестителите, кредиторите и частната собственост, смята, че основание за разтурянето на сделки следва да е „защитата на обществения интерес и социалната справедливост“. "Социална справедливост" също не може да бъде определена в закон.

Някой може ли да гарантира, че някой главен прокурор няма да мисли като Мая Манолова? (Естествено, за мен не става дума.)

Приетите на 1 април промени – в противоречие на мнението на министъра на правосъдието и всички икономисти и правници, които коментираха идеята в зародиш, предвиждат две хипотези:

- Спиране на сделки за 48 часа „при изключителни обстоятелства“, които не са определени;

- Разтуряне на договори, за да „се защити правен интерес на държавата“.

Първото от тези предположения не подлежи на коментар.

Но по повод второто са уместни следните коментари:

1. „Правен“ може да се разбира като такъв описан в закон или в конституцията.

2. Ако е описан в закон, то – предполага се – той е вече защитен и се прилага съответният закон. Т. е. определението е съдържателно безсмислено.

3. Ако се вземат изключителните права на държавата по чл. 18 от Конституцията (аз съм гласувал тази разпоредба с особено мнение, защото бях несъгласен с нея), то там са изброени двадесет и едно такива права. Всички те са предмет на явни, доказани и морално-осъдителни злоупотреби вече 24 години – от „крайбрежната ивица“ и горите до атомната енергетика. В тези случаи правораздавателните органи – както например и при злоупотребите с ДДС – преследват най-вече частния сектор, но не и „държавата“ и нейните херувимоподобни служители на изборна или постоянна длъжност.

4. Прокурорът, за да може да изпълнява задачи по разтуряне на сделки, ще трябва да бъде информиран за техния характер, преди, по време или след сключването им.

5. Затова той или тя трябва да или имат достъп до частно-правни преговори и сделки („за предотвратяване на умишлено престъпление или друго обществено опасно деяние, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено“) или да бъдат уведомявани post factum.

6. Това няма как да стане, ако се спазва духът и буквата на съвременното търговско и договорно право, типично за юрисдикцията на ЕС.

7. Но то може да стане в противоречие с чл. 17 (защитата на частната собственост) и чл. 19 (защитата на предприемаческата инициатива) от Конституцията.

8. Точно това предвижда и проектозаконът, доколкото може да се съди от медийните изяви на приелите проектозакона и самия проектозакон (http://parliament.bg/bills/43/554-01-63.pdf) – намеса в процеси, предвидени и регулирани от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

9. Най-вероятно в Главна прокуратура ще бъдат възстановени известните от времето на комунизма отдели за „Надзор върху гражданския процес“.
Накъсо: Добре дошли във вашето собствено комунистическо минало!

* Текстът на икономиста Красен Станчев е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Той е втора част на коментара "Ако бях главен прокурор І"