Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Активите, заради които се случи погромът*

На ход е заробването на длъжниците

4 коментара
Активите, заради които се случи погромът*

Девет месеца публичното пространство се облъчва от медийната империя на ДПС с мантрата „КТБ-кухи фирми-дупка от 4 милиарда”.

Какво говорят делата на политиците? Скоростното приемане, само в рамките на 24 ЧАСА, на СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН за опазване на „дупката” и назначаването на двама  „специални” пазачи води до съвсем противоположни изводи. Явно в хралупата има доста мед!

Достатъчно е да се знае, че двадесет предприятия от кредитираните от КТБ фирми произвеждат доход преди плащане на данъци, амортизации други финансови разходи (ЕBIDTA) на стойност 250 млн. евро, което означава, че приблизителната им пазарна цена е над 2.5 млрд. евро.

Какви активи стоят зад кредитите дадени от КТБ АД? Ще изброим само част от тях:

Над 20 броя предприятия с десетки хиляди служители: "Нуртс България" АД, "Петрол" АД, Стъкларските заводи в Плевен и в Парачин, Република Сърбия, "Дунарит" АД, "Авионамс" АД (бивш „Терем-Г. Бенковски”), "Телиш" АД, Завод за хартия Костенец ХХИ АД, "Гипс" АД, предприятието за производство на автомобили "Литекс Моторс" АД, "Партнер лизинг" АД, "Русенска корабостроителница", две газови компании, една от най-големите оранжерии в България, две от най-големите консервни предприятия в Пловдив, новоизграден завод за производство на фотоволтаични панели в София, предприятия в областта на инфраструктурното строителство, основния речен превозвач по р. Дунав, Завод за производство на консумативи за минната промишленост.

Десет хотелски комплекса в Пампорово, Банско, "Св. св. Константин и Елена", Хисар, Боженци, Тетевен, Априлци и др.;

Две големи търговски вериги за търговия на дребно ("Техномаркет" и "Домо");

Над 10 административни сгради (ИПК „Родина”, "София прес", Сградата на „Агрокомплект” - 1000 кв. м РЗП на ъгъла на бул. „Дондуков” и бул. „Васил Левски”, Зала „Универсиада” и др.) в първокласни райони на София (Околовръстно шосе, "Цариградско шосе" и др.);

Развлекателен комплекс в Бургас с РЗП 60 000 кв. м;

Около 3500 дка първокласни терени: на първа линия на черноморския бряг (Варна, Бургас, Бяла и Поморие, в т. ч. - 100 дка в акваторията на пристанище Бургас), София (Околовръстно шосе, "Цариградско шосе" и магистрала „Тракия”), Пловдив - 120 дка до летището, 120 дка във Велинград и др.;

Акционерно дружество със специална цел с активи на стойност 150 млн. лева.

Банката е собственик на значителна част от сградите, в които се помещават клоновете ѝ. Те се намират на изключително атрактивни места в централните части на най-големите български градове. Между тях има и паметници на културата, в които банката е инвестирала значителни средства, за да ги съхрани като част от културното ни наследство. Сградите, собственост на банката, също са обезценени избирателно с по 30%, без да са ясни критериите на обезценка.

Питаме министър Рашидов: „Г-н министър, как се обезценява паметник на културата и ще гарантирате ли опазването на културното наследство, отговорно съхранено от нас до този момент?!”

Напълно логична беше в този ред на мисли поръчковата обезценка на кредитите на банката, която стигна дотам, че кредити на стойност към 2.5 млрд. лв. са обезценени почти напълно - от 80 до 100%, като по този начин е предопределена бъдещата им ниска оценка при продажба. Същевременно банката, след като обяви тези предприятия в несъстоятелност, ще придобие огромни активи и ще може да ги разпродаде на безценица, като за база се ползва поръчковата обезценка.

За илюстриране на интензивността и посоката на този процес ще цитираме някои данни:

Към 31.05.2014 г. - редовен дълг по кредити - 99%, 12.51% коефициент на капиталова адекватност; 14.997 млн. лв. печалба;

Към 30.06.2014 г. (само след десет дена под ръководството на БНБ) - редовен дълг по кредити – 98%, 10.54% коефициент на капиталова адекватност; 65.283 млн. лв. загуба;

Към 30.09.2014 г. - редовен дълг по кредити - 88%, 4.50% коефициент на капиталова адекватност; 375.343 млн. лв. загуба. Тоест капиталът все още е положителен. Ясно се вижда, че банката все още е в добро състояние и че не може да бъде срината в кратки срокове, въпреки всички усилия на БНБ и квесторите да я ликвидират поръчково. Ето защо БНБ приложи допълнителна обезценка на кредитите, прилагайки нова методика, приета от тях през м. август 2014 година. Само по този начин загубата можеше да нарасне със сума, която е достатъчна за постигане на крайната цел - отнемане на лиценза и ликвидиране на КТБ АД.

Ето няколко от десетките фрапиращи примери на обезценени от одиторите кредити:

Кредити на стойност близо 1 млрд. лв. са обезценени почти на 100%, а срещу тях в полза на банката са заложени и ипотекирани ликвидни обезпечения: една от най-големите спортни зали в град София, най-големият стъкларски завод на Балканите, търговски и развлекателен център в Бургас с РЗП 65 000 кв. м, 55 дка и административна сграда на "Цариградско шосе", жилищни сгради с акт 16 в атрактивните южни и източни райони на София (кв. Бояна, сградата на „София прес” и др. подобни), както и в централните части на Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново, седем първокласни хотелски комплекса в най-популярните ни курорти, имоти на първа линия на черноморското крайбрежие.

Кредити, отпуснати на работещи предприятия, са оценени като перфектни (с 0% обезценка). Тук примери могат да бъдат дадени с водещата верига магазини за бяла и черна техника "Техномаркет", "Авионамс" (авиоремонтен завод, бивш „Терем - Георги Бенковски”),  завод за производство на хартия в Костенец,  стъкларския завод „Рубин инвест” АД в Плевен. За сметка на това инвестиционните кредити, отпуснати на техните собственици за придобиване и развитие на същите предприятия, са обезценени от 80 до 100 процента. При купуване на безценица на дълга на собственика работещо предприятие ще бъде придобито изключително изгодно.

Кредити, отпуснати на други работещи дружества, са обезценени от 65 до 100 процента. За разлика от горепосочената схема, собствениците им не са ползвали кредити от КТБ АД за придобиването им. Тук се цели директно да се придобият вземания на банката от дружествата на нищожна цена. В тази група влизат дружества с дългогодишна производствена и кредитна история - много по-дълга от посочените 12 месеца в т.нар. доклад със значителни активи, осъществяващи оперативна дейност и осигуряващи работа на десетки хиляди служители и работници. Така например:

Кредитът на един от най-големите винопроизводители „Телиш” АД, притежаващ изби с дългогодишна история и значителни, ликвидни материални запаси (хектолитри червено и бяло вино с експортно качество), е обезценен изцяло. Дружеството развива успешна дейност и осигурява над 70 души персонал, без сезонните работници.

Кредитът на една от най-големите оранжерии в България, осигуряваща ранни зеленчуци както за вътрешния пазар, така и значителни количества за износ, включително и борсата за ранни зеленчуци в Мюнхен, е обезценен със 78%, въпреки че в полза на банката е учреден залог и на търговското предприятие. Фирмата реализира приходи не само от продажбата на основната продукция, но и от продажбата на електроенергия на НЕК, получена чрез изградената съвременна инсталация за когенерация на енергия. Фирмата е кредитополучател от десет години, осигурява около 100 работници годишно, без сезонните работници, генерирайки трайни постъпления, с които обслужва кредитите си.

Вземанията на банката от дружество, притежаващо лицензи за газификация на няколко общини в Централна България, е обезценено с 91%, при условие че същото има оперативна дейност от 2007 година. Активите му са заложени в полза на банката, включително и газов  терминал, изграден до централна газопреносна мрежа.

Кредитът на друго дружество, осъществяващо сходна дейност в Западна България, е обезценен със 70 процента. Фирмата осъществява дейността си от 2007 г. с постоянен темп на развитие и нарастване на приходите от основна дейност. В дружеството има осигурени 69 работници. В полза на банката е учреден залог на търговското предприятие.

Фрапиращ е случаят с дружество, притежаващо активите на една от водещите корабостроителници в България. Дружеството работи, пред него има добри перспективи за натоварване на мощностите му. Активите на това дружество са заложени в полза на банката. Официално работещите и осигурени служители са над сто. Вземането от същото дружество е обезценено със 78 процента.

Вземането от лизингова компания, оперираща на пазара от 7-8 години, е обезценено на 84 процента. Дружеството е заложило в КТБ АД всички свои вземания по договори за лизинг (парични и материални), включително и новоизградената в София и пусната в експлоатация през 2013 г. най-модерна печатница. Освен че постъпленията от лизинга и печатарското оборудване са заложени, сградите и теренът също са ипотекирани в полза на банката.

Не на последно място, следва да се посочи и случаят с един от най-големите търговци на едро на петрол и петролни продукти, който реализира продажби за над 1 млрд. лв. годишно, без просрочен дълг. Вземането от това дружество е обезценено с 65 процента.

За двойния аршин в преоценките и неприкритата намеса на определени политико-икономически кръгове може да бъде посочен и следният случай:

Новосъздадена фирма е получила заем за инвестиция. Впоследствие сумата на заема е дадена от въпросната компания на нейно дъщерно дружество за закупуване на акции от капитала на предприятие за производство на консумативи за тютюневата индустрия. Това предприятие е пряко икономически свързано с най-големия преработвател, производител и търговец на тютюневи изделия в страната. Заемът към момента е със 150 дни просрочие. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем още преди поставяне на банката под специален надзор и са били предприети действия за принудително изпълнение. Въпреки това за този кредит квесторите разпореждат обезценка от 0 процента.

Такива примери не са единични случаи и те ясно доказват характера на целите, поставени от квесторите, чийто избор и дейност се осъществява под надзора и прякото ръководство на БНБ.

Трябва да се каже ясно, че обезценката не е „дупка”, липса или пряка загуба от дейността на банката. Тя е резултат от предположения, че един или друг кредит може да не бъде погасен в бъдеще - напълно или изцяло.

Въз основа на извършената от одиторските компании консултантска услуга, която не е одит, и извършената от тях обезценка на 06.11.2014 г. УС на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ АД и подаде искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на банката.

До 20.06.2014 г., когато банката функционираше нормално, 98% от кредитния портфейл бяха редовни кредити и ликвидността ѝ беше значително над средната за Европейския съюз.

Ще цитираме международната рейтингова агенция Moody’s, която едва ли може да бъде заподозряна в субективно позитивно отношение към КТБ АД. Тя е извела в началото на доклада си от 30.05.2014 г. (20 дни преди поставянето на банката под специален надзор) следната констатация:

„... рейтингът… отразява солидните ликвидни буфери на КТБ АД и нейната нарастваща и все по-диверсифицирана депозитна база в България. Също така Корпоративна търговска банка АД досега е успявала да поддържа по-стабилно качество на кредитния си портфейл в сравнение с конкурентите си, с необслужвани кредити (общо класифицирани като загуба и такива с 90 дни просрочие) от 1.4% от общия размер на кредитите през м. декември 2013 г. [1]

В политическото говорене от месеци насам постоянно присъства темата за наемане на фирми за проследяване на „изчезналите” от КТБ АД пари. Но говорещите на тази тема не предприемат никакви реални действия за реализирането ѝ. Защото много добре знаят къде са парите. Те не са изтекли в неизвестна посока, а са инвестирани в българската икономика, създали са работни места, генерирали са фирмени печалби, носещи нови инвестиции и бюджетни приходи.

[1] “...the rating... reflects CorpBank’s solid liquidity buffers and its growing and increasingly diversified deposit base in Bulgaria. Also, Corpbank has so far maintained a more resilient loan book quality than its peers, with non-performing loans (NPLs defined as impaired loans + loans 90 days passed due) at 1,4% of loans in December 2013.”

*Текстът е препечатан от в. „Банкеръ”.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. strobo
    #4

    Статията е малко нещо закъсняла с почти година.... КТБ спря да плаща на вложителите на 19 юни 2014 затова и влезе в "щтопор"...

  2. Доналд Дък
    #3

    Предприятията получили кредити и имат възможност да ги обслужват нямат никакви проблеми в коя банка ще извършват транзакциите си. Финансовата дупка е в клиентите без досиета за финансова състоятелност, в които са източвани капитали ?

  3. Партиитье и бизньесменьените да върнат парите първо!!!

  4. milan
    #1

    Предприятията,които са собственост на Цветан Василев,следва да станат собственост на държавата,както и цялото му имущество.Останалите,да изплатят дълга си,или да фалират.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.