Ти си това, което четеш

Акция "антикорупционен закон", защото не може да се пипа Цацаров

Екип на Mediapool | 08:00 | 03 юли 2017 | 9 коментара

Сотир Цацаров, сн: БГНЕС

В последно време президентът Румен Радев и опозиционната БСП подеха словесна канонада за борба с корупцията по високите етажи на властта и необходимостта от "единен антикорупционен орган". Те чукат на отворена врата, тъй като управляващата партия ГЕРБ декларира готовност да внесе наесен нов антикорупционен закон, предвиждащ "единен антикорупционен орган". В този смисъл управляващи, опозиция и президент са в единодушие, че преборването на корупцията ще стане с нов закон и "орган". Докато не се види обаче какво представлява новия закон, няма как да се разбере как той ще обезпечи консенсусната – както се разбира - политическа воля.

От публикуваните на сайта на Министерството на правосъдието документи не става ясно какво всъщност е предложено за обсъждане. Самият проект е представен като семпла структура, а консултационният документ изрежда принципи и стратегии, на които ще се базира проектът. Правосъдният министър Цецка Цачева каза, че той ще е готов до края на юли.

Източници на Mediapool твърдят, че е формирана работна група, която умува над новия законопроект, който ще е вариация на катастрофиралия в миналия парламент антикорупционен закон "Кунева".

БСП критикуваше законопоректа "Кунева" за това, че би създал "орган за политически репресии", че ще е "политическа бухалка", "бутафорен" и "абсурден" закон. "БСП има последователна позиция – няма да подкрепим този закон", каза още през 2015 г. бившият лидер на БСП Михаил Миков. Сега Корнелия Нинова дори изпревари ГЕРБ, поставяйки антикорупционния закон като един от най-важните приоритети на държавата, но не стана ясно дали левицата ще подготви свой проект и какво мисли за стария.

Макар да не се знае какво точно ще предложат правосъдното министерство, БСП или други партии, с голяма доза сигурност може да се прогнозира каква ще е философията на закона, произведен от настоящия парламент.

И в предходното Народно събрание, и в хода на кампанията за изборите през март т.г.,

настоящите парламентарно представените партии демонстрираха нежелание да се проведе реална реформа в правосъдието. То е свързвано основно с факта, че една съдържателна реформа неминуемо би засегнала главния прокурор Сотир Цацаров.

Поведение на партиите е страхливо, но и разбираемо.

Неотдавнашният скандал "ЦУМ-гейт", а преди това "Янева-гейт" и други малки и големи "гейтове" показаха, че прокуратурата се държи като уличен гамен, когато някой засегне интересите на шефа. Веднага, след като бизнесменът Сашо Дончев проговори за оказван му натиск от страна на Цацаров заради критичната позиция на вестник "Сега", прокуратурата се задейства светкавично. Образувано бе дело срещу длъжностни лица в енергийния регулатор (КЕВР), които имат връзка с компания на Дончев "Овергаз". Образувано бе дело срещу "Пътища Пловдив" във връзка със строителството на магистрала "Марица". По това време фирмата бе собственост на Георги Гергов, който бе посредник и домакин на частната среща Цацаров-Дончев. Поставен пред избор на чия страна да застане, той избра Цацаров.

Главният прокурор неведнъж е демонстрирал, че без колебание използва безграничния властови ресурс на институцията за стартиране на разследвания срещу политици (предимно вече паднали от власт или изпаднали в немилост) и бизнесмени. Тези дела впоследствие или не стигат до съд или подсъдимите биват оправдани. Тези разследвания обикновено са съпътствани от пълни данъчни ревизии и други проверки, които в светлината на последващия провал на процесите в съда не са нищо друго, освен умишлен тормоз, натиск и сплашване на набелязаните жертви.

Така създалата се практика, както и очевидната липса на обвинени и осъдени за корупция от високите ешелони на властта, очевидно не са аргумент за самите представители на властта за по-радикални промени.

Към настоящия момент премиерът Бойко Борисов продължава да потупва по рамото Цацаров за борбата с контрабандата, а лидерът на БСП Корнелия Нинова предприе партийна разправа с Георги Гергов за "ЦУМ-гейт", без да каже и дума за главния прокурор. ДПС традиционно се разбират чудесно с главния прокурор, както и "Обединени патриоти". Впрочем един от лидерите на "патриотите" - Волен Сидеров- получи сериозен прокурорски дар преди изборите. Той успя да изчисти петте си дела за хулиганство след споразумения с държавното обвинение. За тях той се сдоби с пет присъди... пробация.

В тази политическа среда антикорупционният закон се оказва "ключов". Той трябва да бъде приет, за да може новият парламент да отчете нищо като нещо не толкова пред българските избиратели, колкото пред Брюксел.

Да не забравяме, че другият консенсус между управляващите, опозицията и главния прокурор е да бъде снет монитронигът на ЕК за България и напънът е това да се случи до края на годината, преди страната да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Идеята на "Закона Кунева" бе да създаде общ орган измежду няколко съществуващи в момента институции – Комисията за конфискация, Комисията за конфликта на интереси, два отдела на Сметната палата и БОРКОР. По замисъл те да получат възможност за по-добро взаимодействие, а и да не няма прехвърляне отговорности. Заедно с това трябваше да бъде създадена автоматизирана система за проверка на имотните декларации на властта, която щеше да засегне 11 000 души. Тази инициатива бе блокирана в предишния парламент, въпреки постоянното настояване на Европейската комисия. Непреодолим проблем (поне публично) се оказа възможността гражданите да подават анонимни сигнали за корупция, които сега пак ще се обсъждат. Законопроектът предвиждаше и незабавно отстраняване от постовете на уличените в конфликт на интереси.

Сега същата тази веднъж блокирана антикорупционна инициатива обединява всички. Същото прави и антикорупционна прокуратура по румънски модел, но с обратен знак.

Президентът и парламентарно представените партии казват, че имаме нужда от антикорупционна агенция, но не и от независима от Цацаров антикорупционна прокуратурата. Аргументът е, че румънският модел бил крайност, изродил се е в лов на вещици, а освен това в България нямало толкова голяма корупция като в Румъния.

Всъщност това не е аргумент, а прозрачен опит за съхраняване на статуквото. Следвайки тази линия на разсъждение, ще започнем да отричаме и наследството на Търновската конституция (използваща за основа принципите на конституцията на Белгия).

Румъния започна ефективната си борба с корупцията през 2006 г., когато създаде своята независима прокуратура, копирайки модела на Испания. Към онзи момент между тежко корумпираната Румъния и Испания няма нищо общо. Но инструментът сработи толкова добре, че Румъния сама стана положителен пример в цяла Европа. През 2006 г. БВП на глава от населението в Румъния и България беше равен. Сега в Румъния той е с 30% по-висок.

През 2017 г. българската политическа класа вече е достигнала до консенсус за приемане на своя антикорупционен закон. Да, но и самият той представлява копиране на чужд модел... пак румънския. В северната ни съседка, освен независима антикорупционна прокуратура, съществува и Национална агенция за интегритет. Цел на усилията на София сега е да се създаде нейно подобие. Отсега е ясно, че само с това няма как да се постигнат румънските резултати (което е изчислено предварително), защото те не са следствие само от работата на Националната агенция за интегритет, а от работата на група независими прокурори и полицаи, които не се страхуват да водят дела срещу силните на деня.

На този фон София продължава опитите да мимикрира с половинчати мерки, които трудно могат да излъжат някой в Брюксел. Българските власти разчитат (донякъде с право), че на никой в Брюксел не му пука в момента какво се случва в София. Така се печели време за Сотир Цацаров да си изкара необезпокояван мандат, който приключва в края на 2019 г.

Преди три години тогавашният лидер на БСП Михаил Миков каза за антикорупционния закон: "Смятате ли, че това ще помогне в борбата с корупцията, а не е поредното мъртвородено решение, с което да покажем на европейските партньори, че имаме желание да се справяме? Характерът на този закон е единствено да отчетем за пореден път пред партньорите ни голяма воля и усилия и нищо повече. В страна, в която върховенството на закона не е на почит, те не се прилагат".

От 2015 г. досега нищо не се е променило.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?