Ти си това, което четеш

Александър Кашъмов: Сваля се гардът в борбата с корупцията

Само България и Русия са осъждани за прекомерно подслушване, напомни той по повод новото законодателство
Красен Николов | 12:35 | 12 декември 2017 | 1 коментар

Част от проекта за нов антикорупционният закон е ясна крачка назад в борбата с корупцията, смята ръководителят на правната пограма на “Програма достъп до информация“ адв. Александър Кашъмов. Той предупреждава за прекомерните възможности на новата антикорупционна комисия да следи и подслушва хората, без да е ясно защо. Тя няма да е разследващ орган. Според него, новото законодателство ще бъде атакувано пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Възможно е да изчезнат всички стари регистри с натрупаните декларации на държавните служители, защото новият закон не казва кой ще ги поддържа, коментира адв. Кашъмов в интервю за Mediapool.

Адв. Кашъмов, какви са основни проблеми с проекта за антикорупционен закон?

Имаме сериозни притеснения, че ще има разбутване на сега действащите антикорупционни механизми. Ще ви дам пример. В момента Сметната палата поддържа регистър на имуществените декларации на всички висши служители и то с много голяма давност назад – от 2007 година. Сега този регистър е публичен в интернет. Първият ни въпрос е каква ще бъде неговата съдба. Има риск всички тези данни да изчезнат, защото в закона нищо не се казва за него. Същият проблем виси за цялата информация, публикувана от Комисията за разкриване и предотвратяване на конфликта на интереси. Третият проблем е свързан с подготовката на новата антикорупционната комисия. Докато тя поеме пълноценно своите функции, ще мине минимум една година. Не бива да се забравя, че тази институция поема функциите на толкова много органи, които са работили години наред. Смятам, че това ще отнеме страшно много време.

А през това време?

Това ще бъде един добър период за корупцията.

По време на дебатите в парламента се открои ярко проблемът с правото на антикорупционната комисия да подслушва. Виждате ли вие проблем с това?

Това е голям проблем, особено за България, който често се забравя. Има две държави от 47-те членки на Съвета на Европа, за които е ясно, че имат проблем със своята система за пълно следене на гражданите – това са България и Русия. България е осъдена от Европейския съд по правата на човека през 2007-ма година (делото “Екимджиев срещу България“). Русия е осъдена за същото едва през 2015 година (“Захаров срещу Руската федерация“). За България всяко едно прекрачване на допустимата границата е проблем.

Има ли прекрачване на границата в този случай?

Без съмнение. Когато една институция има право да прекрачва дълбоко в личния живот на хората, без да преследва ясен резултат от това, това е нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека. Следенето е допустимо само за целите на разследването, за разкриване на престъпления. Съдът в Страсбург вече е взел решение, че трябва да има необходимост за навлизане в личната сфера на хората.

Ако няма никакъв резултат от тази намеса, а само събиране на данни за всеки случай, ей така да ги има, както е в проекта за антикорупционен закон, това само по себе си създава предпоставки за създаване на неконтролируема система. Тя ще е в нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека. Достатъчно е да се припомни, че само преди няколко години Съдът на ЕС отмени една цяла директива, която позволяваше запазване на трафичните данни на потребителите. Какво да кажем, когато става дума за много по-сериозни форми на намеса като подслушване, следене и други.

Може ли да се каже, че всяко подслушване и следене от  антикорупционната комисия ще бъде в нарушение на Конвенцията за защита правата на човека?

Да. Тук ще припомня, че след дело, заведено от “Програма Достъп до информация“ през 2008 година беше отменен текст от наредба 40, който позволяваше пряк достъп на МВР и службите до данни за трафика на електронни съобщение на хората. Тогава това право пак бе дадено ей така, за всеки случай. Сега пак се създава възможност да се събира информация за хората, защото съседът бил подал сигнал. Това, според българските народни представители, е достатъчно да се поискат специални разузнавателни средства. Тази възможност сама по себе си създава предпоставки за едно не особено контролирано следене. Вярно е, че това следене трябва да бъде разрешавано от съд, но в момента вече имаме достатъчно институции, които могат да следят хората – ДАНС, полицията, прокуратурата… Сега ще бъде вкарана и антикорупционната комисия. Кой следва още преди да бъде затворена вратата? Утре може да поискат НАП да следи хората, за да си събира данъците.

Бихте ли жалили пред съда в Страсбург?

В момента пред съда в Страсбург е висящо делото “Екимджиев и Кашъмов срещу България“, което е пак за прекомерните възможности за употреба на специални разузнавателни средства. До момента, в който делото не бъде комуникирано с българските власти ние можем да представяме нови оплаквания. Ако не можем да представяме нови оплаквания, ще бъде образувано трето дело. Така че темата вече е поставена пред съда в Страсбург.

Новото законодателство навява ли ви спомени за политическата полиция отпреди 1989 г.?

Как ще изглежда тази комисия ние все още не знаем. От дебатите по нейното създаване аз оставам с впечатлението, че има подобни навеи. И това е желанието да се даде право на някого безразборно да събира информация за хората, без да е ясно какво ще се прави с тази информация. Ние искаме да има борба с корупция, но виждаме ясни крачки назад..

“Програма Достъп до информация“ извършва от много години анализ на декларациите за конфликт на интереси на служителите. Конфликът на интереси  е  едно явление, което трябва да бъде изкоренявано, а в този закон проблемът се извежда в преходните и заключителните разпоредби. Успяхме да се преборим да има наказания за служители, които са декларирали неверни данни.

Вие представяте ли си, че имаше ясна политическа воля да няма такива наказания, въпреки че досега ги е имало. Това щеше да направи възможно 120 000 държавни служители да не декларират конфликта на интереси. Сваля се гарда за борба с корупцията, а в същото време те създават възможности за едно неконтролируемо следене на хората и то в контекста на констатации на Бюрото за контрол на СРС, които са сериозни. Аз приемам, че в последните години имаше затягане на режима за контрол на специалните разузнавателни средства, включително заради усилията на това бюро. Не ми харесва, че има опит махалото да бъде запратено в обратната посока.

Какво е обяснението?

Искам да кажа, че аз съзирам и позитивни нагласа сред авторите на този закон. Смятам, че колегите от Министерството на правосъдието не бяха злонамерени. Имаше неща, които бяха приети и от нашите предложения в рамките на дискусията. Бяха приети някои от нашите предложения и в парламента. Смятам, че голяма част от проблемите са плод на неразбиране, а под всичко това клокочи един проблем. Ясно е, че чудовището на Франкенщайн не е било създадено със зла умисъл, но то все пак е станало чудовище. Много ми се иска борбата с корупцията в България да не се превърне в борба с почтените хора, в борба срещу демокрацията и човешките права. Това би означавало, че крайният резултат ще е повече корупция и по-малко свободни граждани.

Още по темата
Още от Интервюта