"Алфа рисърч": ГЕРБ стартира кампанията с крехка преднина пред БСП

Малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори. Водещи формации ГЕРБ и БСП влизат в кампанията със силно сближен резултат: ГЕРБ запазва лидерство от 31.5%, следван от БСП с 29.6% от решилите да гласуват. Това показва оповестено в понеделник изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 16–23 февруари 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна, реализирано със собствени средства. Готовността за участие в предсрочните парламентарни избори е сравнително висока – 66% от реално пребиваващите в страната избиратели.

За последния месец ГЕРБ търпи лек спад, като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31.9% за Бойко Борисов и 25.3% – за Корнелия Нинова.

"Обединените патриоти" влизат в надпреварата като трета сила с 10.8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати, обаче се отразява негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие.

Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Към момента ДПС привлича 6.8% от решилите да гласуват, а партия "Воля" стартира кампанията с 5.7% подкрепа от решилите да гласуват.

В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-тна бариера е Реформаторският блок с подкрепа от 3.9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство.

"Алфа рисърч" уточнява, че настоящото проучване стартира преди обявяването на коалицията между РБ и "Глас Народен" (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им.

Коалицията "Движение Да, България" стартира кампанията с 2.6%, а "Нова Република" с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на "Да, България" се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. "Нова Република" има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат.

Единствената по-различима алтернатива вляво – коалицията "АБВ – Движение 21" – влиза в кампанията с подкрепата на 2.9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като лявоцентристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си. С подчертана антистатукво нагласа, тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция "АБВ – Движение 21" или възможността да отбележат опцията "Не подкрепям никого".

25 на сто от избирателите ще решат за кого да гласуват в хода на кампанията

С голямо значение за крайния резултат ще бъдат и тенденциите сред по-малките десни и леви формации. Нарастващата поляризация между ГЕРБ и БСП може да фокусира вниманието върху двете основни партии, което би затруднило останалите по пътя им към парламента.

Същевременно обаче прекомерната агресивност, взаимни обвинения и компромати между ГЕРБ и БСП могат да стимулират повече хора да се обърнат към по-малките партии.

Въпросът с броя на формациите, които ще намерят място в парламента, ще се реши в хода на кампанията, когато 25 на сто от избирателите заявяват, че ще вземат окончателното си решение.

Предизборната кампания е периодът, който ще покаже в каква посока ще се развият малките дистанции и какви възможности за сформиране на управленско мнозинство ще са налице след изборите, коментират социолозите от "Алфа рисърч".

Петпартиен парламент ще бъде изпитание при формирането на правителство

Нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна. Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива. В този смисъл, парламент, съставен единствено от първите пет формации, ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство.

Високо одобрение на президента и поляризирани оценки за служебния кабинет

Месец след встъпването си в длъжност, президентът Румен Радев продължава да се ползва с високо одобрение от 55%. Действията на назначеното от него служебно правителство обаче се посрещат от обществото със значително по-слаб ентусиазъм. 55% от пълнолетните българи не изразяват конкретно мнение за работата на служебния кабинет, а останалите са по-скоро поляризирани – 26% положителни срещу 19% отрицателни оценки. Проведено по-рано проучване за предаването "Референдум" на БНТ също отчете поляризирано отношение към начина, по който служебния кабинет извършва кадровите промени във властта (53% одобрение срещу 42% неодобрение) и ревизията на дейността на кабинета "Борисов 2" (56% одобрение срещу 40% неодобрение). За разлика от правителството, служебният премиер Огнян Герджиков се ползва с по-високо лично доверие от 33% срещу 20% недоверие.