Алфа рисърч: Изходът от изборите ще зависи предимно от партийните ядра

Кампанията за президентските избори и националния референдум е по-скоро слаба, ограничена до националните медии и непредставяща достатъчно информация както за позициите на кандидат-президентите, така и за аргументите по трите въпроса в референдума. Поради това може да се очаква, че избирателната активност и резултатите от вота ще зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията на партийните ядра и емоционално-ситуативни фактори, отколкото от личната убедителност на кандидатите и информираността на избирателите. Такива изводи правят социолозите от агенция "Алфа рисърч" в изследване, публикувано в четвъртък.

Кампанията за президентските избори и националния референдум предизвиква по-слаб интерес и внимание от страна на гражданите в сравнение с тази за местните избори през миналата година. Две седмици преди нейния край всеки втори анкетиран (51%) заявява, че не е запознат с нито една проява на кандидатите за държавен глава, показва националното представително проучване на агенцията.

Огромното мнозинство от хората (82%) знаят, че на 6-ти ноември предстои гласуване за президент и национален референдум. Информацията за тези два избора достига до избирателите предимно от националните медии – съответно 79% за изборите и 62% за референдума. На местно равнище не кандидатите, а основно политическите партии (42%) се разпознават като агитиращи за президентския вот.

С новото изискване за задължително гласуване са запознати 77% от избирателите. Въпреки че според преобладаващата част от хората, това няма да окаже влияние върху решението им дали да участват във вота, за две седмици делът на твърдо решилите да гласуват за президент нараства от 61% до 66% от живеещите в България.

"Така, независимо от по-слабата кампания, заявената активност е със 7 пункта над декларираната към същия период на миналата година. Ако нагласите се запазят, можем да очакваме в първия тур на президентските избори да излязат над 3 млн. 700 хиляди избиратели", заключват социолозите.

От "Алфа рисърч" отчитат, че бурните спорове около квадратчето "Не подкрепям никого" в бюлетината са изиграли ролята на разяснителна кампания за тази опция. "Засега ефектът от бурните публични спорове по отчитането на квадратчето "Не подкрепям никого“ се изразява в това, че вече 53% от пълнолетните жители на страната са научили за възможността да се гласува по този начин", твърдят експертите. Около 10% от решилите да участват в изборите заявяват намерение да изберат опцията "Не подкрепям никого“, като техният профил повтаря този на обичайно негласуващите – най-млади, учащи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.

Над 50% от гласуващите твърдят, че ще участват в референдума

Проучването отчита и по-високи декларирани нагласи за участие в националния референдум - 54% към момента срещу 49% заявена готовност през 2015г. Пасивността на партиите, кандидат-президентите и дори на инициативните комитети, най-вероятно ще направи реалното участие, също както и миналата година, по-ниско от заявеното. Ако обаче продължи тенденцията задължителният характер на гласуването да оказва влияние върху традиционно дисциплинирани групи избиратели, е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден.

В съдържателно отношение анализът показва, че евентуалната активизация на избирателите не е резултат от по-добра информираност и ясни аргументи по всеки един от трите въпроса. За разлика от миналогодишния референдум за електронното гласуване, когато гражданите направиха избора си въз основа на поредица от обсъждания, предстоящото след две седмици пряко допитване най-вероятно ще произведе резултат, базиран на противоречиви нагласи и слаба информираност за последствията от едно или друго решение.

Три пъти "да" на допитването

И трите въпроса на националния референдум, иницииран от "Шоуто на Слави“, ще получат значително повече отговори "Да“.

На въпроса "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?" 55,1% от запитаните отговарят с "Да“. Малко над една четвърт ще гласуват с "Не“, а над 18% нямат все още позиция.

Питането "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" събира малко над 50 на сто подкрепа, а 32% ще гласуват против, докато 16 на сто са без позиция по темата.

Най-голямо мнозинство от 58,8% са за намаляване на партийната субсидия на 1 лев за всеки получен глас на парламентарен вот. Една четвърт от запитаните са против, а отново малко над 16% са без позиция.

Повечето хора хем искат орязване на субсидията, хем се съгласяват, че така партиите ще изпаднат в зависимост от интересите на благодетелите си. Три четвърти от българите споделят тази загриженост, но в същото време повече от половината ще гласуват за рязко намаляване на субсидиите.

Същото противоречие се забелязва и при задължителното гласуване. За три четвърти от хората то е право, а не задължение, но в същото време повече от половината ще гласуват за въвеждането му.

При мажоритарните избори в еднаква степен се споделя и позицията, че те ще ограничат представителството, и тази, че ще го разширят.

Както и през 2015 . съмненията за честността на изборите в страната остават високи. Същевременно, по-слабата кампания и липсата на локални играчи, характерни за местните избори, леко подобряват очакванията за честността на тазгодишните избори в отделните населени места. От 19% на 23% нарастват хората, които смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни. Значително намалява и делът на избирателите, които са на противоположното мнение - от 46% на 34%.