Политиката на отстъпки е много стара тактика в дипломацията. При определени обстоятелства тя може да бъде обоснована, но не и като поведение на цял един континент. И все пак няма друго определение, което да обрисува по-добре всеобщата нагласа в Европа от "политика на отстъпки".
Говори се, че европейците ценят висока свободата, но не искат да жертват нищо за нея. Само няколко от 28-те държави членки на НАТО харчат по 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, което е изисквано от алианса равнище. Когато Русия на президента Владимир Путин подкопаваше стратегически значимата държава Украйна, те стояха и гледаха.
Това е в пълен унисон с неспособността на Европейския съюз да се справи със своите собствени икономически трудности. Каквото и да се твърди, всяка от членуващите в него страни си следва своя собствен национален интерес, без да пита кое е най-доброто за Европа.
Този проект съществува вече десетилетия, но все още не съществува страхопочитание към лоялността към Европа. Просто няма по-голяма цел или нещо, за което да се бориш, освен да осигуряваш добър живот чрез условията на социалната държава.
Европа бе сведена през десетилетията до регулаторен режим. Но един ред, основан на правила, колкото и да защитава правата на отделната личност, не може да замени убежденията - той по-скоро трябва да надхвърля големите и непоклатими национални цели. В Брюксел може и да има такъв наднационален консенсус, но на "европейската улица" няма.
Поради слабото им усещане за национална цел европейските елити в няколко страни отстъпиха доста позиции на крайната десница или на крайната левица, което имаше за последица лумпенска и популистка форма на национализъм. Елитите често пъти са притиснати между чука и наковалнята, търсейки начин да направят отстъпки както на Путин, така и на техните собствени доморасли екстремисти. Лумпенският национализъм, пораженчеството и латентният антисемитизъм вървят ръка за ръка.
Европейските елити са постисторически. Да живееш в историята означава да живееш в свят на постоянна заплаха, където няма нощен пазач, който да бди за мира между страните, така че страните трябва сами да го поддържат, запазвайки баланса на силите. Но 70 години Европа разчиташе на САЩ да прави тъкмо това - да гарантира сигурността ѝ така, че тя да може да харчи относително малко за отбрана и относително много за осигуряването на добър живот.
Седемдесет години са доста по-дълъг период, отколкото от края на Наполеоновите войни до избухването на Френско-пруската война - или от края на този конфликт до избухването на Първата световна война.
Този американски "чадър" на сигурността обаче няма да го има вечно. Липсата на решителност в политиката на Барак Обама по отношение на Путин, за която се говори, е възможно да свидетелства не толкова за външната политика на американския президент, колкото за постепенна промяна в американската гледна точка изобщо. Защо ѝ е на Америка да защитава континент, който няма да се защитава сам?
Скоро и последните американски ветерани от Втората световна война ще са починали. Евроориентираните елити, които влияеха на външната и отбранителната политика във Вашингтон, постепенно биват замествани от интелигентни млади мъже и жени - много от които деца на имигранти от Азия и Латинска Америка, всеки от тях със своя семейна история и емоционални приоритети. Този процес съвпада с предизвикателствата в сигурността и възможностите за САЩ извън Европа, особено в Азия, където съюзниците на Вашингтон са склонни да поддържат силни и боеготовни армии.
Или да вземем например Израел - страна, към която американската общественост вече повече от половин век изпитва непоклатима симпатия, без значение от действията на често пъти заблудени израелски политици, които затрудняват американската политика. Това /наред с други неща/ е резултатът от твърдата национална решителност на Израел и смело демонстрираната от него готовност да се самозащитава.
"Смел" обаче не е определение, което може да се използва за политическата класа в Европа. И освен ако това не се промени, никой американски президент няма да се ангажира с Европа, както предшествениците му по време на Студената война.
* Авторът е старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
27 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Отчаян тип е авторът на сия статейка. Уикито, при цялата си умереност, дава представа за достойното за съжаление профаниране на журнализма в лицето на Robert David Kaplan. Автор е примерно на такава книга: Warrior Politics: Why Leadership Demands a Pagan Ethos (published shortly after 9/11; Kaplan offered the opinion that political and business leaders should discard Christian/Jewish morality in public decision-making in favor of a pagan morality focused on the morality of the result rather than the morality of the means)
Тази статия кърти мифки. Ние, дето сме живели социализъма, сме чели къде по-градобитни писания. Проблемът не е в обидната ѝ примитивност. А е в това, че с нея се заявява едно възможно развитие: забъркване на конфликт и после отстъпление на безопасно разстояние. Авторите на такъвзи план имат пред очи уроците на... Й.В.Сталин. Който наближи Варшава колкото да даде повод на поляците да се вдигнат на въстание, а после изчака Хитлер да изпозаколи полските патриоти. По-късно урокът бе приложен в Унгария 1956 и Прага 1968. Обаче ние в Европа това много добре го знаем!
Прав е авторът.След ВСВ,само американските каска и шинел възпираха северната мечка,която гледаше през оградата,добре устроените дворчета на западна Европа.Имаше планове руските танкове да стигнат Канала за 90 часа и да поставят САЩ пред свършен факт.После някой измисли неутронната бомба и те/танковете/станаха ненужна железария.После глинените крака на монстъра не издържаха и той рухна.Сега имаме бензиностанция"со ракети ве прожектиле"А цените на паливото се снижуват. :-Р
Вземете прочетете прощалното слово на ген.Маккартър пред ЮС Конгреса през 1950те г. и стига сте писали глупости.Същият е бил главнокомандващ на Тихоокеанският фронт с/у Япония,послед "губернатор" на Япония,сенатор и се оттегля от юс политика отвратен и отчаян за бъдещето и мястото на уса в световната политика.Ако не ви стигне прочетет малко от речите и писанията на ГВашингтон,Джеферсън,БФранклин иначе тази американска дъвка която дъвчете напоследък ще ви окапят зъбите.
"Съвета за външни отношения на САЩ иска официално от американския предидент да уволни съветниците си и да му бъдат назначени служебни - по равен брой от двете водещи партии, за да бъде поправен хаосът, който Обама сътвори на международната арена и да бъдат предотвратени още усложнения до края на мандата му." От този съвет предлагат: Збигнев Бжежински, Джеймс Бейкър, Брент Скоуфорт и Хенри Кисинджър. На ход сега са търсачите на новини - журналистите.
Статията представя по един много точен начин гледната точка на една значителна част от американското общество, застъпвана и от немалко европейски политици. За оцеляването на Европа като център на цивилизация, а не като терен за добив на шистов газ или царевица, обаче, ние сме длъжни да ограничим до минимум влиянието на застъпниците на тази гледна точка, напълно чужда на традициите на европейските народи, и да съдействаме на г-н Каплан и сънародниците му да се съсредоточат изцяло върху проблемите на САЩ в Китай и другите азиатски държави.
Изводите на статията звучат правдиво. Обама наистина отделя основно внимание на вътрешната политика и избягва външни конфликти. Неговият външен министър разчита основно на дипломацията. И след идването на Буш2 се говореше, че САЩ ще сложат ударението върху вътрешните проблеми в страната. Но за нещастие се случи 9/11 и фокуса се обърна отново навън. Според мен, много зависи от изборите догодина: ако спечели ястреб-републиканец и Путин все още застрашава световния ред с политиката си в Украйна, американците едва ли ще изпаднат в политическа интровертност.
Смятам че автора на тази статия много точно описва случващото се в главите на американските политици. Европейците са се вторачили в собствения си пъп на благоднествието и не забелязват настъпващите руски орди на източната граница на ЕС. Веднъж европейците направиха грешка и допуснаха Хитлер и Сталин да подпалят европа и света. Сега отново европейците нехаят пред Путин който на свой ред се кани да подпали европа. Да, увеличаване на военните разxоди е бреме, санкциите срещу агресора струват пари, но каква е алтернативата? Наистина ли на европа не и пука че руски пълчища ще маршируват в европейските столици?